Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Романов блести с хеттрик срещу Борусия Дортмунд

Романов блести с хеттрик срещу Борусия Дортмунд

29-07-2019 Тема спорт

„Червената одисея – 25 истории за ЦСКА в Европа – от София до Ливърпул”, предстои да се появи на пазара. Издателите от Premium Books и авторите на творбата са се постарали да ни върнат назад във времето, за да си спомним славните победи на армейците над европейските колоси. „Тема Спорт” ви предоставя откъс от книгата, свързан с една от историческите вечери, които феновете на червените изживяват през 1965 година.

… На 8 септември 1965 г. трябва да се играе финалът за Купата на Съветската армия между ЦСКА и Левски. Това е дебют във вечното дерби за младия Никодимов, който разказва в автобиографията си „С ЦСКА в сърцето” за обстановката преди този двубой: „По-рано през сезона бяхме вече загубили и двата мача срещу Левски, заради което всички наши привърженици очакваха разплатата. Тя се състоя на 8 септември 1965 г. на стадион „Славия“, тъй като „Васил Левски“ беше в ремонт. Преди мача Пинайчев дипломатично каза пред вестниците, че високо цени способностите на Левски, който е спечелил заслужено титлата, но е убеден, че ЦСКА ще излезе с чест от финала. Той апелира към съдиите да се отнесат с необходимата отговорност. И наистина Атанас Ставрев и помощниците му се справиха с този тежък мач”.
На почивката армейците на Пинайчев, с когото междувременно като консултант работи и известният ни треньор Стоян Орманджиев, имат два гола аванс след точни изпълнения на Никодимов и Никола Цанев. Попадението на Цанев е истински шедьовър – лъже два пъти цялата синя защита, преди да вкара гола. „Кольо мародерства отбраната ни толкова дълго, че имаше време за по едно кафе. С Гунди стояхме с ръце на кръста и само го гледахме”, разказва в спомените си синият идол Георги Соколов.
Новобранецът Никодимов също остава възхитен от изпълнението на съотборника си: „Цанев ги минаваше, все едно е на ски слалом. Това всъщност не е толкова изненадващо, тъй като преди това Кольо е играл хокей и имаше нужната техника за такова изумително изпълнение”.
След почивката обаче Иван Василев–Цапето си вкарва автогол, а четвърт час преди края Соколов изравнява от дузпа. Точно когато народът чака продължения, е отсъдена още една дузпа. Само че този път за ЦСКА. 19-годишният храбрец Янко Кирилов поема отговорността и с точен изстрел във вратата на Бисер Михайлов носи победата с 3:2 и Купата на Съветската армия за ЦСКА. Така със спечеления трофей армейският отбор добива право да участва в турнира за Купата на носителите на купи.
Първият съперник е ирландският Лимерик. ЦСКА печели гостуването си на Острова с 2:1, а след това повтаря успеха с 2:0 в София. Във втория кръг противник е Борусия Дортмунд – носител на Купата на ФРГ и бронзов медалист от последното първенство на Бундеслигата.
В онези години отборът от провинция Северен Рейн–Вестфалия се явява един от най-силните в Германия. Новият треньор Вили Мултхауп е стара лисица. 62-годишният хер Мултхауп разполага със състав, който може да бие всеки. Под рамката пази Ханс Тилковски, националният вратар на Германия. Именно той оказва сериозно влияние върху кариерата на вратаря на ЦСКА по това време Стоян Йорданов…
…Първият двубой между Борусия и ЦСКА се играе на 10 ноември в Дортмунд. Разбира се, не на днешния стадион „Сигнал Идуна”, който още не е построен, а на стария „Роте Ерде”. На своя земя немците са пълни господари на терена и печелят убедително с 3:0. Вилфред Щурм и Зигфрид Хелд вкарват два гола през първото полувреме, след почивката Аксел Шмид забива третия. Загубата на армейците не изненадва никого в София, тъй като отборът не се представя добре и в А група. Точно преди гостуването в Дортмунд ЦСКА е загубил с 1:2 от Спартак Пд…
…За реванша в помощ на Пинайчев се намесва още по-активно Стоян Орманджиев. Двамата с руснака определят заедно тактиката. Решават да изнесат двама играчи в по-предни позиции. Единият е Димитър Пенев, който умее да играе добре с глава. Другият – Васил Романов, привлечен от Миньор Пк няколко години по-рано.
„Дойдох на мястото на знаменитото дясно крило на армейците Димитър Миланов - Пижо. От мен определено се очакваше да вкарвам голове, защото Пижо – макар и крило, бе сред най-изявените голмайстори на отбора. Постарах се да го заместя достойно и вкарвах, доколкото можех. Хвърлях всички сили и горях на терена, като не се ограничавах само във фазата на нападение. Когато станеше нужда, се преобразявах в полузащитник. Разбира се, не всички се стараеха толкова и това се отразяваше на позициите им в отбора”, казва в едно от интервютата си Романов. Като млад той е тренирал гимнастика и притежава отличен отскок. А главата му е точна като автомат „Калашников“. Именно на него възлагат надежди да вкарва головете във вратата на Тилковски.
„Преди мача говорих с Григорий Пинайчев и му казах, че ще се чувствам по-добре, ако играя като халф. Преди това в Септември, а и няколко мача в ЦСКА, играх като централен нападател, а при червените ме пускаха и като ляво крило. Но оттогава и Пинайчев, и Орманджиев, след като дойде на треньорския пост, не ми смениха позицията и до края на кариерата ми играх като халф“, допълва Аспарух Никодимов.
В хладния 25 ноември стадион „Българска армия” приема двата отбора. Не са много тези, които вярват, че ЦСКА е способен дори да победи Борусия, а камо ли да заличи пасив от три гола.
Тактиката на Пинайчев и Орманджиев обаче сработва само седем минути след началния сигнал на турския рефер Сарван. Тогава Иван Колев е съборен пред наказателното поле. Отсъжда се пряк свободен удар, от който Колев вдига топката пред вратата на германците. Оценил момента, Романов се засилва с отскок и поразяващата му глава открива резултата.
„Давайте, ребята!”, крещи от тъча Пинайчев. Окуражени, футболистите на военния отбор се хвърлят в бесни атаки. Немците са се окопали в половината си и не смеят да минат центъра. Точно когато изглежда, че вторият гол за ЦСКА вече се пече, идва голямата беля. В 24-тата минута асът на Борусия Либуда се стрелва мълниеносно в контраатака. Успява да надбяга Маринчев и подава на Шмид, който бие във вратата. Топката рикошира в рамката, връща се в пеналта, където Хелд я засича с глава – 1:1.
Пет минути преди антракта нова грешка в отбраната на ЦСКА довежда до втори гол за Борусия, вкаран от Емерих. Отчаяният натиск на армейците обаче се увенчава с успех и Романов изравнява за 2:2 точно преди отборите да се приберат в съблекалнята.
След почивката ЦСКА решава да продължи с нападателната игра, пък каквото излезе. Така и така няма какво да губят! В 68-ата минута армейците успяват да изненадат Тилковски по същия начин, както при първия си гол. Колев центрира в пеналта и Романов за трети път в мача е точен, отново с глава.
Въодушевени, армейците затягат обсадата пред вратата на Борусия. Четвърт час преди края Димитър Пенев е съборен в наказателното поле и съдията дава дузпа. Кой да я бие? Варненецът Иван Василев–Цапето решава да се пробва и не сбърква – 4:2…
…Остават още 15 минути, а на трибуните настава объркване. Публиката не е съвсем наясно какво ще се случи, ако ЦСКА вкара пети гол. Работата е в това, че европейската футболна централа УЕФА тъкмо е сменила регламента. Въведено е правилото за гол повече на чужд терен. Само че доста от хората, чули-недочули, си мислят, че още важи предишната наредба. Според нея при равен резултат от двата мача трябва да се играе трети, на неутрален стадион, независимо кой колко гола има при гостуванията. Затова всичко живо почва да крещи за още един гол.
Но Ханс Тилковски е решен да не пуска повече. Мята се като ранен звяр, а съотборниците му бавят играта с всички позволени и непозволени средства. Нервите на Дитер Курат не издържат, изгонен е с червен картон. Резултатът обаче се запазва непроменен до края на двубоя.
В онзи момент 32-годишният Васил Романов все още не е съвсем наясно какво точно е направил. Хеттрикът му се явява единственият за български отбор срещу германци в цялата история на европейските клубни турнири. Нито един друг футболист няма да успее да повтори това уникално постижение в следващия над половин век.
И не само това. Същият сезон е най-силният в цялата кариера на Ханс Тилковски. Избран за най-добър футболист на годината в Германия, този забележителен вратар пази след това на световното през 1966 г. Във финала за титлата срещу Англия на стадион „Уембли” Тилковски допуска втория си хеттрик за този сезон. Вкарва му го Джеф Хърст, а англичаните стават шампиони след победата си с 4:2. Само че при единия от трите гола на нападателя на Уест Хем топката въобще не минава голлинията…
Очаквайте продължение.