Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Реал – великият клуб

Реал – великият клуб

28-05-2014 Жаклин М??ХАЙЛОВ

Белия балет върна разликата от 1973 година

Във футбола има два абсолютно необорими фактора за голяма класа – световната титла при нациите и европейската на клубовете. Отборите, които са на връхчето на пирамидата, все едно са се поставили на 8848 метра, с други думи на Еверест. Разликата е, че на футболния Еверест има място само за един от даденото съперничество. Другите са някъде долу по базовите лагери и за да стигнат върха, някой трябва да слезе от него. По един начин се реагира, когато някой от изкачващите се спечели купата, по съвсем друг, когато това го направи първият. Това е техният начин да останат на абсолютния връх на планетата, а също така да върнат останалите още по-назад.

Точно това направи най-великият футболен клуб в света – Реал Мадрид, преди няколко дни. Вече 54 години всички останали велики клубове в Европа правят неистови усилия да скъсят аванса на кралския тим. ?? преди да го направят, Реал отново дърпа далеч напред. В сега??ния случай те върнаха лентата обратно в 1973 година, когато Аякс съкрати разликата на 3. ?? това е голямата цел на Реал, която този тим ще преследва винаги с всяка една своя генерация. Да остане на първото място. Да има повече купи от който и да е друг. Удържат конкуренцията и не й позволяват да се приближи. ?? когато се чуят изцепки за някой друг, че е велик и непобедим, трябва да се сетим за Реал. ?? когато те отново печелят любимата си купа, моментът е по-особен. Много величествен и изпълнен с божествена светлина.

Светът е
респектиран
от Реал

Защото той е от най-важните символи на футболната игра. Реал са кралете на футбола, дори преди техния сега??ен патрон да си е мислил реално за короната. Може да ги харесват или не, но респектът към тях е непреодолим. За разлика от други велики клубове Реал не е бил и няма да бъде временно явление, а е вечна величина. ??ма колоси, има дяволи, има титани, има „тика-така” и мечти, но кралете на футбола са от Мадрид. Тези с белите екипи. По-слаби или по-силни, те са си на върха.
Но и нивото на кралските особи си има приоритети. Купата от онзи ден със сигурност ще бъде по-особено тачена от верните поданици на мадридизма. Няма да я поставят до първата или до седмата, които винаги ще са с най-висок карат, но тази купа от Лисабон ще върви в символната класация веднага след тях. Няма да бъде поставена сред най-важните, защото с нея и без нея статутът на Реал не бе поставен под угроза. От друга страна, след 11 безплодни участия в групите на Шампионска лига с 11 неприятни отпадания преди финала, самото участие се бе превърнало в мъчително изживяване. А през повечето време от тези 11 години светът се бе прехласнал по Барселона, това мадридистите няма как да понесат. За белите привърженици дрийм-тим не съществува, Барселона е най-големият враг. ?? няма как да не бъдат доволни след всичко, което се случи на блаугранас точно през 2014 година. Със сигурност Мадрид не е имал по-добра година, сравнена с тази на Барселона. Наглед незначителен щрих, но повярвайте, настроението в столицата и в Каталуния е на двата полюса. Тази купа на Реал изравни съотно??ението на силите в Шампионска лига между двата отбора. Четири за Реал, четири за Барса. Тази от 1992 година обаче я броят за междинна между КЕШ и Шампионска лига. Така че Реал вече е напред и по този показател.
В по-малка степен мадридистите са щастливи, че техният отбор запазва предимството пред Милан, Аякс, Байерн, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, другите от компанията на великите клубове. Реал продължава да е далеч пред тях без никакви притеснения поне за обозримото бъдеще. Но трябва да се признае, че

и съдбата взе
бялата страна

Явно точно тази тумбеста купа означава нещо повече от обикновен футболен трофей, около който играчите се тълпят с цел да го полюлеят за малко. Явно и сила сви??е определя как точно да се случват нещата, но така, че Реал да остане на най-високото място. Това желание на съдбата излезе наяве в третата минута на продължението, когато Рамос заби топката в мрежата на Атлетико. Точно в последния възможен миг непробиваемата защита на дю??екчиите остави единствената реална заплаха при статични положения за тях сам и необезпокояван да уцели топката със златното си теме. Това си бе??е ре??ение сви??е. Везната в полза на Реал неумолимо натежа. Няма как Атлетико с техния хленч за несправедливо загубения през 1974-а финал да бъде посочен от Фортуна срещу далеч по-сериозния залог, наречен могъществото на Реал. В такива моменти изборът е предопределен, а последният възможен миг само придава величав ореол на събитието. А съдбата наистина обича Реал, няма никакво съмнение, че е нейният любимец. ?? ако развали след някоя година магията, то пак ще бъде в полза на Реал. Какво значение ще има загубен финал догодина след това, което бе дадено в Лисабон?
През 1998 година Реал прекъсна 32-годи??на су??а с победа над един наистина голям отбор – Ювентус. Старата госпожа бе на третия си последователен финал, Реал се връща??е на сцената след 17-годи??но отсъствие. Това бе моментът на истината за Реал и тогава бяха погледнати благосклонно отгоре. След това в ерата „галактикос” спечелиха още два пъти в стила на много от първите си пет титли. Без велик съперник срещу себе си. Драмата в Лисабон не може да бъде съпоставена с тази от Амстердам, колкото и цифрата 10 да бъде тласкана напред. Въпросът, който увисна с пълна сила след Лисабон, е ще има ли ново галактико и кой ще го сътвори.

Със сигурност няма
да бъде Анчелоти

??талианецът играе собствената си игра. Той се превърна в най-титулуваният мениджър на модерната епоха. Четири пъти негов отбор игра на финал на Шампионска лига, три пъти я спечели. ?? той обаче има??е своя момент от съдбата, голът на Рамос определено бе компенсация за драмата в ??станбул, от която му остана бялата коса за спомен. За да отиде в ново измерение и да стане първият, който го е правил с три различни клуба, трябва да намери ново предизвикателство. Може би това ще се случи в родната му ??талия, във Франция или Англия, при неговите полиглотски умения е без значение. Това, което направи през този сезон с Реал, е максимумът за него, но не и за този състав. Това остава вероятно за Зидан. Перес обича да прави такива изненадващи ходове.
Финалът в Лисабон показа една странна закономерност. Реал печели купа след дълго прекъсване при следните условия – треньор чужденец, а задължително трябва да има на терена един черногорец или хърватин. Тогава Миятович, сега Модрич. ?? двойката централни защитници да са испанци. Това трябва да се премисли за след 10 или повече години.
Що се отнася до „галактикос”, то отборът от Лисабон и дава, и не дава основания за подобен ход на събитията. Както се казва - времето ще покаже.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар