Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Рахийм Стърлинг:  Ако не бяха убили баща ми,  щях да живея още в Ямайка

Рахийм Стърлинг: Ако не бяха убили баща ми, щях да живея още в Ямайка

03-07-2019 Аластър КЕМБЪЛ British GQ

Ливърпул е семейно ориентиран клуб; Пеп е много взискателен, което ми помага да се развивам

На влака за Манчестър получих съобщение от колега: „Трябва да изслушаш едночасовия футболен доклад на Би Би Си, който обсъжда дали Рахийм Стърлинг е най-влиятелният спортист във Великобритания“. Сторих го и на моменти сякаш се говореше за държавник или културна икона. Гари Линекер твърди, че 24-годишното крило е „най-влиятелният играч извън терена в света“, а Йън Райт го засипа с похвали за начина, по който се справи с въпроса за расизма. Влияние, интегритет и социално въздействие – това е Рахийм Стърлинг.

Някога бяхте описван като „най-мразения, но сега към вас има огромна любов. Как се чувствате?
- Да, честно казано, е точно така. Благодарен съм, че хората наистина виждат истинското ми аз. Всичко стана естествено, не съм го планирал, нито ми се е налагало. Просто исках хората да ме видят в друга светлина.
На път за Манчестър слушах дискусия по Би Би Си. Сякаш говореха за Нелсън Мандела. Сравняват ви с Мохамед Али по отношение на въздействието, което имате върху хората…
- Никога не съм мислил, че ще има такова огромно влияние. Щастлив съм, че хората се вслушват в думите ми. Благодарен съм. Медиите използват фини послания, а това има огромен ефект върху мнението на обществото за много млади черни играчи. Когато хората не ви познават, това ще бъде тяхното възприемане за вас.
Идвало ли ви е наум някога да напуснете терена, след като сте били обект на расистка атака?
- Не, никога. Ако ми се случва постоянно, вероятно ще реагирам по някакъв начин, но няма да си тръгна от игрището. Трябва да им покажеш, че си по-голям от това. Не съм човек, който изразява емоциите си. Опитвам се да докажа, че те грешат.
Кога за първи път получихте расистки обиди?
- Когато се прибирах от училище като дете в Ливърпул. Току-що бях закупен от КПР. Някой изрече пълното ми име и си помислих, че ме познава. Попита ме дали може да поговори с мен.

Нарече ме негър и
започна да ме удря

Но се погрижих за останалото. Сто процента съжаляваше за казаното.
Интересното е, че вие извикахте медиите, за да говорите по този въпрос…
- Просто исках всички да отворят очите си и хората да имат равен шанс. И посланието ми бе получено от общността. Написах каквото мисля, а след това го дадох на Фабиан Делф и Венсан Компани да го прочетат. Те са двама души, които обичам и уважавам. Винаги са честни и откровени с мен. Реакцията им ми беше достатъчна.
Нима не сте казали на мениджъра си?
- Не. Не смятах, че има нужда да го правя.
Харесва ли ви да сте богат?
- Просто съм благодарен. Когато стигнете до такова ниво, това е печалбата, която може да получите. В периода ми в КПР всичко беше заради любовта ми към футбола. С напредването на възрастта обаче разбирате и други неща. Щастлив съм, че мога да направя така, че майка ми да не работи.

Тя е най-важният
човек в живота ми

Смятате ли, че богатството в играта пречи на феновете да се чувстват свързани с любимия клуб?
- Не. Когато бях в Ливърпул, атмосферата беше чудесна. Това е семейно ориентиран клуб. Трябва да отделиш време и да покажеш своята благодарност. Аз определено се чувствам свързан с феновете.
Искам да знам дали сега топклубовете вече са по-добри от всеки друг национален отбор?
- Интересен въпрос.
Добре тогава. Може ли Сити да победи Франция?
- Да. Ако играем срещу тях, ще спечелим. На първо място ние сме заедно всеки ден. В националния отбор не е така. Времето с мениджъра е от ключово значение. Ако бях с Трите лъва постоянно, щяхме да сме много по-добър тим.
Разкажете ми за Пеп Гуардиола. Какво конкретно направи, за да ви подобри като играч?
- Предизвиква ме, никога не ми позволява да се чувствам комфортно.

Всяка година Пеп
купува ново крило

За мен няма проблем. На „Етихад“ сме, за да се конкурираме и да разберем докъде можем да стигнем. А и това носи най-доброто за отбора.
Какво ви мотивира повече – любов към победата или страх от загуба?
- Победите, разбира се.
Преди голям мач оставате ли буден в леглото си? Тревожите ли се, че трябва да спечелите?
- Колкото повече мислите за това, толкова по-лошо ще бъде на следващия ден. Не мисля за мач, докато не стигнем до стадиона.
Как Гуардиола се справя с вас, когато играете добре или пък зле?
- Честно казано, тази година нямахме много разговори на четири очи. През първата си година обаче често общуваше с мен, но постепенно приказките намаляха.
Вероятно сега ви вярва повече…
- Когато има нужда, той ще ме извика. Но този сезон не се случваше често. Спомням си, че след срещата с Лестър, когато изпуснах дузпа, ми каза: „Имах нужда от теб на сто процента, но ти не беше. Защо?“ И трябваше да давам обяснения. Не беше щастлив като цяло от представянето ми, а не от пропуснатата дузпа. Искаше да спечеля мача за Сити, но аз не го сторих.
Взискателен ли е Пеп?
- Да, но е страхотно. Кара те да искаш повече от себе си.
Коя е най-ниската точка на кариерата ви?
- Вероятно първият ми сезон в Сити. Бях изключително развълнуван от трансфера и преди да забележа какво се случва, бях отписан. Бях златното момче в продължение на шест месеца, но след това нещата се промениха.
Честен ли сте със себе си за това как играете?
- О, да, сто процента. Има моменти,

когато не вкарвам,
направо полудявам

Но я има и другата страна на монетата, когато си мисля: „О, Боже! Какво сторих току-що“. Но съм критичен към себе си.
Ще играете ли някога в чужбина?
- Харесва ми в Манчестър. Това е един от най-добрите клубове в света, но няма как да знам какво ще се случи в бъдеще. От дете съм мечтал да отида в чужбина и след тренировка да седна в градината да вечерям.
На някое по-топло място?
- Да, да.
Значи говорим за Шотландия?
- Точно там (смее се).
Вярно ли е, че нямате спомени за баща си?
- Да, на сто процента. Понякога е трудно, но всичко се случва с причина. Сега имам собствени деца и

ще им дам любовта,
която ми липсваше

Смятате ли, че ако не е бил убит, може би никога нямаше да напуснете Ямайка?
- Да, вероятно.
Какво стоеше зад убийството?
- Майка ми не говори наистина за това. Казвала ми е, че той е бил на купон, а изстрелите са хвърчали навсякъде… и така. Тогава съм бил на около пет години.
Какви бяха първите ви впечатления от Англия?
- Студено. Спомням си, че имах огромно яке. Отначало беше трудно. Все още съм близък с най-добрите ми приятели от детството.
Вашата майка ви е накарала да подпишете с КПР…
- Да, просто я беше грижа за мен.

Имах възможност
да отида и в Арсенал

но просто нещата не се случиха. Вероятно смяташе, че ако топчиите не ме харесат, ще се обезсърча. На петнадесет преминах в Ливърпул. Беше невероятно. Харесвах много града и живеех в старомодна къща. Клубът ми намери страхотно училище.
И тогава дойдохте в Сити. Харесвате ли да целувате емблеми?
- Никога не съм го правил. Но за отбор, който ми е дал много в личен план, бих го сторил.
Удивителното е, че все още сте само на 24. Трябва ли да си поставите нови цели и хоризонти?
- Да, със сигурност. Всеки сезон се опитвам да направя нещо по-добро от предишния. Не стигнахме до финал в Шампионската лига, трябва да поработим това да се случи.
Колко важна за вас е вярата?
- Изключително много. Винаги благодаря за живота си и този на семейството ми. Майка ми винаги ме е учила да съм добър християнин. Всеки ден, когато се събуждате, просто се оглеждате и няма нужда да търсите по-далеч от това, което виждате. Винаги гледам към небето, защото знам, че Бог съществува. Тялото ни е храм, а раят е точно тук, на Земята.