Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Първият футболен крал на Бразилия

Първият футболен крал на Бразилия

19-02-2014 ??ван АНГЪЧЕВ

Артур Фриденрайх вероятно е вкарал повече голове от Пеле

Бразилия печели първата си световна титла през 1958 г., но още в зората на ХХ век в Страната на кафето и самбата се появяват истински футболни звезди на небосклона. ?? ако за някои това е изненада, историята сочи, че първата такава е с по-тъмен цвят на кожата. Това е Артур Фриденрайх - син на германския бизнесмен Оскар Фриденрайх, тръгнал да дири своето щастие отвъд Атлантика в края на 19-и век. Роден в една къщичка на ъгъла на улиците „Витория“ и „Триунфо“ в Сао Пауло, Артур бил орисан от съдбата да бъде победител.

Поотрасналият Артур бил изключително спортно ориентирано дете. Освен с футбол се занимавал още с плуване и тенис на корт, но поради цвета на кожата си рядко бил допускан да практикува тези спортове. Все пак благодарение на връзките на баща си 17-годи??ният Артур започва да тренира футбол през 1909 г. в основания от немеца Ханс Нобилинг Спорт Клуб Германия. Тогава там голямата звезда бил голмайсторът Херман Фрийзе. ?? като че ли в този миг най-трудното свър??ва, защото, веднъж получил ??анс за изява, бразилецът със странна фамилия бързо хваща окото на треньори и запалянковци. Три години по-късно Артур вече е в отбора на Маккензи Колидж, където още същата година става

топреализатор на първенството

с рекордните за онова време 16 гола.
Станал известен вече на обществеността, Артур Фриденрайх представя своята родина и на национално ниво при злополучната загуба от Аржентина в Буенос Айрес с 0:3. Всъщност Фриденрайх участва и в първата изобщо победа за Бразилия - на 2 септември 1912 г. сборен отбор на първенството Паулиста побеждава Аржентина с 4:3 на „Кампо до Велодромо“ в Сао Пауло. Бразилската футболна конфедерация тогава още не е основана и заради това този мач не се смята за официален. Така или иначе Фрид продължава своето стремглаво развитие и през 1916 г. преминава в редиците на Паулистано, с който следващите четири сезона е неизменен ??ампион, а в последните три от тях и голмайстор на ??ампионата. За националния отбор изиграва 22 мача, в които вкарва общо 10 гола, като е с основна заслуга за спечелените титли от дома??ните първенства на Южна Америка през 1919 и 1922 г. При спечелването на първата титла за Бразилия Фриденрайх е не само топреализатор на първенството, но бележи и във финалния мач срещу Уругвай. Този сблъсък влиза в историята като първия и може би последния, в който се играят четири 15-минутни продължения след нулевото равенство в редовното време. Радостта за кариоките идва едва във втората минута от третата допълнителна част, когато носещият прозвището Тигъра футболист не оставя никакъв ??анс на вратаря на урусите, бъдещи олимпийски ??ампиони година по-късно. ??менно уругвайците измислят този прякор на Фриденрайх заради животинския му инстинкт към гола. Твърди се, че дори аржентинците са го боготворели заради футболния му гений...
През следващите години славата на Фриденрайх се разнася из целия континент, а неговият тим Паулистано е поканен на множество турнета, на които и останалото население на южния материк да се наслади на невероятните му качества. Преди следващото първенство на Южна Америка никой на континента вече нямал съмнение, че именно Фрид е най-добрият футболист в света. Това първенство обаче трябвало да се проведе в Аржентина - страна с предимно бяло население. Още преди неговото начало било обявено, че само бели футболисти ще бъдат допускани до състезанието. Разтревожен от факта, че наличието на черни футболисти може да донесе срам и междуправителствени конфликти за страната му, президентът на Бразилия Епитасио Песоа издава декрет

в националния отбор да участват само бели състезатели

Така Артур Фриденрайх не получава ??анс да защити титлата си на най-добър футболист в Аржентина. Без него Бразилия не се представя по най-добрия начин на този ??ампионат, но през 1922 г. първенството на Южна Америка е отново в родината му и Фрид получава възможност за сладък реван??. Възможност, която не е пропусната от гениалния мулат. Въпреки че не успява да отбележи дори и гол, Фриденрайх вдига трофея, този път след победа срещу Парагвай на финала на стадион „Ларанейра??“ в Рио.
След първите два успеха на селесао през март и април 1925 г. Бразилската футболна конфедерация е поканена да се представи със свой отбор на турне из континентална Европа. Като водещ отбор тогава Паулистано, с Артур Фриденрайх в състава си, е избран да представи бразилските разбирания за футбола на високомерните европейци. Отборът все пак е подсилен от Аракен Пату??ка от Сантос, както и от още трима по-малко известни футболисти на набиращия скорост Фламенго. Тази селекция печели 9 от 10-те си срещи по терените на Франция, Швейцария и Португалия, като надвива дори националните гарнитури на първите две. В мача срещу французите, завър??ил с победа със 7:1, бразилският футбол получава първото си признание от другата страна на Атлантика, а Артур Фриденрайх е определен от местната преса за Краля на футбола.
Малцина знаят, че този Крал на футбола има дори повече отбелязани голове в кариерата си от онзи, истинския и неоспорим Крал – Пеле: 1329 гола в 1239 мача. Всъщност споровете около тази статистика не са привър??или и до днес, като поддръжниците на Пеле твърдят, че Фрид е отбелязал "само" 1239 гола в 1329 мача и просто има объркване в цифрите при предаването на информация. Така се заражда и една от най-големите мистерии в бразилския футбол, тъй като няма безспорни доказателства за нито едно от твърденията поради липсата на официална статистика от периода. Единствено бащата на Артур – Оскар, и неговият най-добър приятел и съотборник Марио де Андраде знаят пълната истина. Двамата със съвместни усилия водят своя статистика през цялата състезателна кариера на Фриденрайх, но ценните доказателства

изчезват мистериозно

след смъртта на Андраде в средата на 60-те. Сигурното е, че за период от 17 години - между 1912 и 1929 година - Ел Тигре е топреализатор в първенството в осем от случаите, докато в другите е бил неизменно сред подгласниците. Постоянство, сравнимо единствено с това на Пеле от 60-те и 70-те години...

ОЧАКВАЙТЕ В НЕДЕЛЯ
Гумения Човек - Леонидас да Силва

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар