Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Първата купа на Паро

Първата купа на Паро

01-04-2018 Тема спорт

Откъс от автобиографията на Аспарух Никодимов „С ЦСКА в сърцето”

Най-успе??ният клубен треньор у нас Аспарух Никодимов ще издаде в края на април своята автобиография „С ЦСКА в сърцето”. Книгата ще струва 16 лева, а от издателството Hybrid Books вече разпространи няколко глави от нея. „Тема Спорт” публикува четвъртата, озаглавена „Първата купа на Паро”. В нея Никодимов разказва за първата си година в ЦСКА - 1964-та.
В следващите броеве „Тема Спорт” ще продължи да пуска откъси от автобиографията на Паро.

Бързо след постъпването в ЦСКА ни пратиха в казармата да служим в новобранската рота. В Спортната ??кола в Лозенец попаднахме заедно с Янко Кирилов, който по-късно се премести в Левски. Като всички млади войници, и нас ни спукваха от мар??ировки. Отделно с Янко са ни пращали наряд в кухнята да мием чинии.
В Школата при нас попадна и Георги Соколов от Левски, бяха го прибрали по военна линия. Освен много талантлив футболист той си бе??е и особен че??ит, често бяга??е от поделението. На една вечерна проверка отнякъде в строя се появи футболна топка. Жоро я изрита и за беда уцели ротния ни командир. Фуражката му падна на земята и всички изтръпнахме. Соколето обаче излезе отпред, изтупа я и му я сложи обратно на главата.
Още тогава се уважавахме много с Георги Соколов въпреки съперничеството ни на терена. По-късно станахме съседи в квартал „??ван Вазов“, той си е от тази махала. Жалко, че животът му приключи по такъв трагичен начин, малко след като навър??и 60 години.


В ЦСКА първоначално
искаха да играя
като дясно крило

с идеята да поема поста от ??ван Ранков. Това изобщо не ми хареса, понеже за този пост се изискваха друг тип качества. В Септември ме пускаха или като централен нападател, или отляво. Чудех се какво ще излезе от това, когато ни представиха новия стар??и треньор, руснака Григорий Пинайчев. Пристигна с авторитета на добър специалист от тяхната ??кола, вече бе??е водил ЦСКА Москва. ??ма??е и чин полковник от Съветската армия. Помощници му станаха Стефан Божков и Симолията.
Още в началото Пинайчев разговаря с всеки футболист. Аз му казах на какви постове мога да играя. Преценихме, че е най-добре да застана в халфовата линия.
По онова време ЦСКА не изживява??е най-добрите си дни. През 1964 г. отборът бе??е завър??ил на единадесето място, заради което дойде и раздялата с големия треньор Крум Милев – Чичето. Това класиране наистина не подхожда на ЦСКА. Но през 60-те години футболна България разполага??е с наистина силни отбори и футболисти. Всеки може??е да победи другия!
През първия си сезон играх мачове и за мъжете, и за дублиращия тим. В края на сезона завър??ихме четвърти, от което няма??е кой да се зарадва. Но при положение че по-рано ЦСКА се бе??е класирал на единадесето място, това все пак бе??е някакъв напредък.
Още повече че ни предстое??е финал за Купата на Съветската армия с Левски, който вече бе??е спечелил титлата. През сезона бяхме вече загубили и двата мача срещу тях, заради което всички на??и привърженици очакваха разплатата. Тя се състоя на 8 септември 1965 г. на стадион „Славия“, тъй като „Васил Левски“ бе??е в ремонт. Преди мача Пинайчев дипломатично каза пред вестниците, че високо цени способностите на Левски, който е спечелил заслужено титлата, но е убеден, че ЦСКА ще излезе с чест от финала. Той апелира към съдиите да се отнесат с необходимата отговорност. ?? наистина Атанас Ставрев и помощниците му се справиха с този тежък мач.
На полувремето вече водехме с 2:0, като още в началото успях да открия резултата. Никола Цанев ми подаде в наказателното поле и се разписах с крак. Но големия гол в този мач го вкара самият Цанев половин час по-късно. Пое топката и сам излъга цялата им защита, един след друг. ?? то не веднъж, а два пъти! Подобно нещо може да се види много рядко.

Кольо ги минава??е,
все едно е на ски слалом

Това всъщност не е толкова изненадващо, тъй като преди това Цанев е играл хокей и има??е нужната техника за такова изумително изпълнение.
След почивката Левски изравни – първо си вкарахме автогол, а след това Соколов реализира дузпа. В последните минути обаче и ние получихме дузпа, с която се нагърби най-младият в състава ни – Янко Кирилов. Ударът му бе??е точен и спечелихме купата с 3:2. Което бе??е и някаква нело??а компенсация за сезона в А група, завър??ил без медал.
Ръководителите и на двата отбора, надявайки се на победа, бяха ангажирали места в един и същи популярен по това време ресторант в х-л „Плиска“. Падна голям смях, когато се видяхме. След речи и тостове

последва обща веселба

??стината е, че на мачовете помежду ни бяхме безкомпромисни, но извън терена се уважавахме. Да, между публиката има??е сериозно противопоставяне. Но самите играчи си бяхме близки. Разбирахме се чудесно с Георги Аспарухов – Гунди, с Христо ??лиев – Патрата, със Са??о Костов, по-късно и с Меци Веселинов, Кирил ??вков и Стефан Аладжов. Виждали сме се на кафе – в „Попското“ на площад „Ленин“, в няколкото заведения на „Вито??ка“ или в новия хотел „Плиска“. Днес подобни взаимоотно??ения може и да звучат странно за някого, но при нас това бе??е въпрос най-вече на възпитание. Затова и в Националния отбор никога не сме се делели на групи, на цесекари и левскари. А България може??е да покаже футбол от най-висока класа.
След този финал под ръководството на Григорий Пинайчев участвахме в турнира за Купата на носителите на купи. Отначало отстранихме ирландския Лимерик с 2:1 на тяхна земя и с 2:0 в София. ??махме един здрав врачанин, Евден Каменов, мой близък приятел, вкара по един гол във всеки от двата мача. Но за следващия кръг жребият ни прати срещу Борусия Дортмунд.
Като представител на футбола от Западна Германия този отбор разполага??е с няколко национални състезатели – Стан Либуда, Зигфрид Хелд и Лотар Емерих, плюс вратаря Ханс Тилковски. Най-добър бе??е Либуда, здрав, бърз и техничен. Малкото му име всъщност бе??е Рейнхарт, но го наричаха Стан, като световноизвестния англичанин Стенли Матюс.
На стария стадион „Роте Ерде“ ние загубихме с 0:3. Но германските вестници прогнозираха, че въпреки трите гола все още нищо не е ре??ено. На същото мнение бе??е и спортният печат в София. Вестник „Футбол“, който иначе бе??е много критично издание, отбеляза, че резултатът от първия мач не отговаря на показаното и може да се очаква победа за ЦСКА.
Предвиждането им се оказа правилно, защото спечелихме реван??а с 4:2.

Хеттрик вкара
Васил Романов

Той откри с глава, но след това Либуда и останалите се разиграха и обърнаха резултата в тяхна полза. Ние обаче бяхме ре??ени, че няма как да се дадем на германците. Васко изравни точно преди да се приберем в съблекалнята, а след почивката вкара за трети път. Един от ударите му към Тилковски бе??е като бомба. Мачкахме немците, ??ван Василев направи 4:2 от дузпа.
Но това бе??е всичко. Макар и победен толкова категорично, отборът на Борусия се класира напред. Поне публиката ни остана доволна, че не отпадаме безславно. А Романов получи поздравления, че е успял да се разпи??е три пъти срещу германците.
Само осем месеца по-късно българските зрители видяха по телевизията още веднъж как се вкарват три гола във вратата на Ханс Тилковски. Отбеляза ги Джеф Хърст във финала на Световното първенство между Англия и Германия, завър??ил 4:2. Но при единия от тях топката не мина голлинията. Докато на Васко хеттрикът срещу този голям вратар си бе??е редовен.