Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Първата деветка на Евертън

Първата деветка на Евертън

07-05-2011 Тема спорт

Всяка събота "Тема Спорт" ви представя най-великите голмайстори в историята на футбола. Онези, които не само късаха мрежата на противника, чупеха рекорди и печелиха трофеи, но и останаха в спомените на феновете с брилянтните си умения. Ред е на легендата на Евертън Дикси Дийн.

Днес светът се изумява от головите подвизи на Меси и Кристиано, но има един футболист, чийто рекорд от попадения в един сезон едва ли ще бъде надминат някога. Уилям Ралф Дийн, по-известен като Дикси Дийн, вероятно е най-великият голмайстор в английския футбол, а без съмнение е най-великият футболист на Евертън. Между двете световни войни Дикси извежда карамелите до безпрецедентен требъл от титли във Втора и Първа дивизия, както и до ФА къп. Вкарва 395 гола в 447 мача за Евертън, 60 от които в един сезон - рекорд, поставен през 1928 г. и неподобрен до днес.
Дийн е роден през 1907-а в Бъркенхед - град от другата страна на река Мърси. Запалва се по футбола, след като баща му го завежда на мач на Евертън от ??ампионския сезон 1914/15. Скоро обаче избухва Първата световна война, която бележи детството на малкия Дикси. В онези години той помага на семейството си за прехраната, като разнася мляко по домовете. "Бяха трудни години - спомня си Дийн. - Трябва??е да стана в 4,30 сутринта, да изведа понитата и да взема кофите. След това отивахме до фермата, взимахме млякото и го разнасяхме по къщите. После отивах на училище." Уроците обаче не му лягат на сърце. Сам признава, че не е научил почти нищо. "Моите уроци бяха футболът. В петък захвърлях химикалките и хуквах след топката", разказва той.
Когато става на 11, се записва в Търговското училище, но причината не е в образованието, а във факта, че там има добри условия за футбол. Семейството на Дийн се разраства доста, а малкият Дикси е доволен да се премести в училищния пансион. Той страни от другите момчета, казва им, че са го пратили тук, защото го хванали да краде. Когато навър??ва 14, се хваща като чирак в железницата, където работи и баща му. Дикси поема нощните смени, за да може да играе футбол през деня. Шефът му забелязва таланта на малкия Дийн и тъй като е един от директорите на Брайтън, му предлага да подпи??е с клуба. Дикси отказва и продължава да рита за местния Пенсби Юнайтед, където привлича вниманието на скаут на Транмиър. В този клуб започва професионалната му кариера. Тук играе два сезона, отбелязва 27 гола в 30 мача. За зла участ в една от срещите - срещу Олтринкъм, губи единия си тестикул. При инцидента един от съотборниците му се опитва да му помогне, като го разтрива. Дийн му се разкрещява: "Не ги че??и, преброй ги!".
За талантливия нападател вече се говори навсякъде в Англия, скаути на Арсенал и Нюкасъл идват да го гледат. Дикси обаче иска да играе само за един отбор, в който се е влюбил от пръв поглед - Евертън. Мечтата му се сбъдва през 1925 година, когато се среща с клубния ??еф Томас Макинто??. Толкова е възбуден, че бяга 4 километра от дома си до хотел "Уудсайд", за да се видят.

От трансфера Дикси получава само 30 паунда

което е 1/100 от цялата сума.
В Евертън Дийн се развихря от самото начало, отбелязва 32 гола в първия си сезон. Не всичко обаче се развива по план. През лятото на 1926-а катастрофира с мотора си, като наранява челюстта и скулата си. Докторите не са сигурни, че ще може да играе отново. "Лекарите дори се страхуват, че няма да живее дълго, но той ги изумява с бързото си възстановяване", пи??е историкът на клуба Томас Кийтс. Бърз, остър и интелигентен, Дикси е перфектният централен нападател, а най-голямата му сила са възду??ните битки. Докато повечето футболисти по онова време отиграват топката с темето си, Дийн я насочва с челото си.
Още в първия си мач след инцидента Дикси се разписва с глава, а феновете се ??егуват, че лекарят му е поставил метална ??ина. Дийн не спира дотук и през сезон 1927/28 вкарва невероятните 60 гола, а Евертън става ??ампион. Дикси се разписва във всеки от първите 9 кръга, като вкарва 5 за победата с 5:2 над Манчестър Юнайтед като гост. До Коледа вече има 30 попадения, но след хеттрика за 3:3 срещу Ливърпул на "Анфилд" идва неочаквана су??а. В 4 мача нито той, нито съотборниците му успяват да поразят целта. Но не за дълго. В последните 9 кръга Дийн е точен 17 пъти - бележи по 2 срещу Дарби, Блекбърн, Шефилд Юнайтед и Астън Вила, а на Бърнли вкарва 4. На "Търф Мур" обаче получава контузия, заради която е под въпрос за мача от последния кръг срещу Арсенал на Хърбърт Чапмън. За топчиите последния мач играе бранителят Чарлз Бюкан, но и той не може да попречи на възстановения Дийн. Два гола с глава и един от дузпа осигуряват победата, с нея и титлата, а Дийн чупи рекорда по голове на Джордж Кемсъл. "Когато Дикси вкара, трибуните изригнаха.

Все едно небето се отвори

- толкова оглу??ителен бе ревът", пи??е Томас Кийтс.
Две години по-късно Евертън сензационно изпада, но с Дийн в редиците си бързо се връща при най-добрите. Нападателят вкарва 39 гола в 37 мача, за да гарантира промоцията. На следващия сезон Евертън отново печели титлата (1932) с 45 гола в 38 срещи на Дийн, а на по-следващия триумфира с ФА къп. Дикси се разписва във всеки кръг от турнира с изключение на полуфинала. За ре??ителната битка на "Уембли" срещу Манчестър Сити отборите за пръв път излизат с номера. Така Дийн става първата деветка на Евертън. На финала бележи втория гол за победата с 3:0.
По това време Дикси вече е изиграл последния си мач за английския национален отбор, за който има 18 попадения в 16 срещи. Дебютира за Трите лъва месец след 20-ия си рожден ден срещу Уелс, а последното му излизане е през октомври 1932-а срещу Ейре, когато е само на 25. В онези години англичаните се смятат за твърде велики, за да участват на световно първенство, и си организират Британско първенство. През 1927 г. Дикси е голмайстор на надпреварата, която е спечелена от Шотландия. Участва и на олимпиадата през 1928-а, а в мач, в който той се разписва, Англия никога не губи.
Пикът на Дийн е в края на 20-те и началото на 30-те. Постепенно той започва да губи битката с природата и през 1937-а вече е резерва в любимия си Евертън. Затова ре??ава да отиде в Нотс Каунти. Там остава само един сезон, след което подписва с ирландския Слиго Роувърс. Тук показва, че не е свър??ил за футбола, и повежда отбора към Купата на ??рландската ФА. В Слиго е посрещнат като герой, хиляди чакат да слезе от влака само за да го зърнат. Той им се отплаща с 10 гола в 7 мача, включително 5 от тях при 7:1 над Уотърфорд - клубен рекорд и досега. Малко преди да си тръгне, крадци открадват от хотелската му стая медала му. 39 години по-късно Дикси пътува до ??рландия, за да гледа финален мач на Слиго за купата. Пред хотелската му стая го чака пакет, в който е и откраднатият медал.
Дикси завър??ва професионалната си кариера във ФК Хърст, като играе в два мача и вкарва 1 гол, преди да избухне Втората световна война. След като окачва обувките на пирона, първо върти кръчма в Дъблин, а след това е портиер в хотел - очевидно футболът не го е направил богат. През 1976-а Дикси губи единия си крак заради отравяне на кръвта. Здравето му постепенно се вло??ава и той все по-рядко напуска дома си. Умира на 1 март 1980-а - получава сърдечен удар само няколко часа след като е изгледал мач на любимия си Евертън срещу Ливърпул на "Гудисън Парк". В знак на признателност към великия голмайстор през 2001 г. пред стадиона бе издигната негова статуя. "За футбола той бе това, което е Бетовен, Шекспир или Рембранд в изкуството", каза за него легендарният треньор на Ливърпул Бил Шенкли.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар