Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Пълен хаос и неописуем провал

Пълен хаос и неописуем провал

20-11-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

БФС ще въздъхне с облекчение, ако бъде обявен локдаун в държавата

Каквато държавата, такъв и футболът. Тези култови думи на Иван Славков продължават да са актуални и към днешна дата. Особено актуални, с това бих подчертал историческото им значение. От март към другите неразрешими ребуси пред БФС се прибави и пандемията. И бе напълно ясно, че безхаберниците от Бояна

няма да се справят
с управлението на
футболния процес


при усложнена здравна ситуация. Най-добре си бяха, докато държавата бе затворена и имаха дежурното оправдание – правим, каквото ни казват. Общо взето така им е най-добре. Планиране и решаване на усложнена обстановка не е по силите им. Нямат и капацитет. Но месеците на блокада минаха и през юни българското първенство се завърна. Естествено, не в пълния си обем, а сведено до доиграване. И то само за елита, по-надолу мачовете бяха съвсем съкратени и отборите от Б и В група на практика не играха половин година.
Първенството някак завърши. Но идиличната картина на футбол по време на пандемия започна да се нарушава много скоро. Практически към момента нямаме незасегнат клуб, доста мачове вече бяха отложени, а постоянно виси дамоклевият мач да се отложи цял кръг и дори да бъде прекъснато първенството. Последното може да се случи абсолютно във всеки един момент, защото е напълно ясно, че ситуацията е изпусната. Но все пак интересен е отговорът


защо се стигна дотук

защо процентът на заразени в българските клубове е в десетки пъти по-висок от Бундеслигата например. И там играят млади момчета, на които им се живее извън футбола, но за разлика от нас спазват железни мерки. На съвсем друго ниво е дисциплината, но това най-добре се вижда по начина, по който в Германия оползотвориха правото ограничен брой зрители да ходят на мач. Хората чинно стоят с маски и на пет метра един от друг. Няма наблъскани един върху друг, както е при нашите агитки. Светът бе направо смаян от картината по трибуните на стадион „Васил Левски“ по време двубоя от Лига Европа между ЦСКА и Клуж. Но щяха да бъдат още по-удивени, ако бяха видели кадрите от финала за Купата на България между ЦСКА и Локомотив Пловдив. Имаше и доста други подобни мачове, в които мерките изобщо не се спазваха.
За пореден път в моя живот виждам как ние, българите, искаме за нас правилата да не важат. Не само го искаме, но и го претворяваме в дела. И това е нормално, защото няма институции, които да налагат дисциплина. Всичките приказки за актове, наказания, превантивни действия са абсолютно изпразнени от съдържание. Ние нямаме общество, което може да изпълнява и най-елементарните общи изисквания. Социумът при нас е безвъзвратно деградирал. Връщам се обратно към футбола с констатацията, че всичко, което се прави, е за парлама. Прах в очите и нищо повече. Не случайно циркулират слухове, че тази работа с тестовете всеки си я тълкува спрямо собствените си интереси. А тези интереси са толкова незначителни, че чак е смешно усилието да излъжеш. Примерно да изиграеш мач с половината отбор заразени, но тестовете да излязат положителни на другия ден. Това при положение че дори треньорът ти не е дошъл на мача! И други такива евтини трикове, които клубовете си ги знаят много добре. Въобще цялата тази история с тестването е пробита отвсякъде. Но статистиката говори красноречиво. Близо 50 процента от играчите и треньорите в първенството вече са били заразени. Останалите 50 са само въпрос на време. Което показва категорично колко са се спазвали мерките, протоколите, предписанията. Какви мерки, какви пет лева, като дори голяма част от лекарите на футболните ни отбори не ползват маски и ръкавици по време на мачове. Нещо, което техните колеги правят в цивилизования свят и без да има епидемия. Търчат някакви чичковци с медицинска чанта без никакви предпазни средства по терена! И всичкото това, след като имаха

3 месеца за
подготовка

и бяха обещали да започнат новото първенство при максимални мерки за сигурност. Но още през юни при доиграването на предишния шампионат се видя, че футболът е разграден двор. Доцент Мангъров може да е удовлетворен от своята просветителска дейност – във футбола всички са му почитатели. Но дори да игнорираме медицинската страна, което определено не е редно, пак ще видим, че футболният процес у нас е компрометиран. А има всички шансове да стане още по-компрометиран.
Има един основен постулат при провеждането на спортно състезание и той е участниците да бъдат поставени при равни условия. Няма ли равни условия, няма истинско съперничество. И това, което се получава като класиране, е само условна даденост, получена от обстоятелствата. То вече се получава и на практика. Лудогорец например е вече с 2 отложени мача за първенство и един за купата. В същата ситуация за първенство е Славия София. В Ефбет лига само 5 от 14-те отбора са изиграли всичките си срещи. Това обаче не е единственият кахър. Повечето футболисти на Левски не са водили тренировъчен процес цели 10 дни. Протоколът не отчита този фундамент на футбола – тренировката. Етър беше в тази ситуация за един свой мач и тогавашният им треньор Петко Петков се оплака, че ги е събирал от домовете им в последния момент.
По принцип единичното отлагане на мачове не е прецедент. Но когато то стане масово явление, също се поставя под съмнение честността на резултатите. Във футбола съперничеството е над всичко. Ако един претендент за титлата изостане с 3-4 отложени мача, това автоматично може да му създаде предимство.
Липсата на равни условия ще постави под съмнение и успехите, и неуспехите. Особено ощетени ще са изпадащите отбори, които няма да зависят само от себе си, но и от това до каква степен и по кое време на сезона са пострадали от пандемията. Самата идея да се играе футбол в такива времена е, за да се създаде представа за нормалност. Помним какво беше през пролетта и не искаме да се повтори. Но да гледаме пир по време на пандемия също не е в реда на нещата. А за да стават неща по този начин, има един виновник и той се нарича БФС. Хората там не могат да управляват процесите, но лошото е, че

не пускат кокала

В сегашната ситуация, ако първенството бе под администрацията на професионална лига, както е навсякъде в цивилизования свят, нещата може би щяха да изглеждат по съвсем различен начин. Едно е засегнатите сами да се ръководят, друго е това да прави някакъв муниципал с безхаберна нагласа. Но при нас и клубовете май не искат точни и ясни правила. Видимо е тяхното желание да минат метър за сметка на другия. Има един циничен лаф за другарчето, който важи в пълна сила за българския футбол.
Да не се окаже накрая, че няма да има плейофи, защото ще липсват дати за многото отложени мачове...