Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Промяна в плана

Промяна в плана

06-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Българският клубен футбол вече 65 години участва в турнирите под егидата на УЕФА. Срокът е сериозен, натрупванията са количествени и качествени. Налице са утвърдени и вкоренени стереотипи. Традиционната нагласа е, че

Европа е мерилото

и там се легитимираш. Като мотивационен стереотип насаждането на подобна нагласа сред потребителите е напълно обяснимо. Но и все повече бие на фалш. Под фалш разбирам преекспонирането както на евентуалните загуби, така и на възможните победи. Европейските турнири не трябва да се схващат като съд, от който се получава присъда. Те са само един период в годината, в който четири български клуба могат да изиграят няколко допълнителни мача. Но нищо не е на живот и смърт и определенията триумф и резил са доста преувеличени. И дори спекулативни.
Европейските турнири претърпяха невероятни промени, а те създадоха огромно разслоение и разделение. Не бих се поколебал да го назова с точното име - дискриминация. Преди 30 години например всички участници тръгваха от една позиция без никакви предварителни привилегии. Сега е коренно различно. УЕФА създаде кастова система, а нашите отбори бяха поставени в най-необлагодетелстваната група. С едно уточнение, шампионът на България притежава някои предимства, които му позволяват по-лесно да стигне до обетованата земя. Която в последните години се нарича групова фаза. Цялата лятна кампания, която ще започне на 9 юли, има за цел да спре колкото се може повече отбори от есенно присъствие. Отпадналите ще бъдат около 10 пъти повече от класираните в групите. Самата пропорция красноречиво говори за целите на пресяването.
УЕФА негласно прие за водещ принцип класата на вътрешните първенствата. Качеството на националното първенство всъщност обуславя мястото във веригата. Българското първенство е в предпоследната група и затова нашите представители играят първите си мачове в най-големите горещини.
Това е

конкретната ситуация

която за последно бе "подобрена" преди една година. Пак в полза на класовия признак, идващ от нивото на първенството. При тази конфигурация Лудогорец като вечен шампион на България има наистина състоятелна цел на две нива - група на ШЛ или група на ЛЕ. Първата цел е почти недостижима, втората напълно постижима. Ситуацията с нашите посланици в ЛЕ обаче е повече от изяснена. Шансовете им да стигнат до мачове в късната есен граничат с пълна химера. Общо взето, ще гледаме позната до болка картина. Най-доброто, на което може да се разчита, е това, което направи Ботев преди 2 години и ЦСКА през миналата. Шест мача и отпадане с достойнство. Но достойнството е имагинерно понятие.
Тук вече трябва да стартира същественият разговор за самия смисъл. Българските клубове се нуждаят въпиющо от справедливи европейски турнири. Сегашната формула не ги устройва и те трябва да заставят УЕФА да им предостави нов формат. Не само тези, които се сдобиха с квоти, но поне още два в лицето на Берое и Ботев Пловдив имат необходимост от мачове на международно ниво. УЕФА освен рейтингите си трябва да излъчи и други меродавни критерии. Защото сегашната система изглежда компрометирана с липсата на мотивация у едни въобще да участват и на други, които искат да играят, но ситото ги спира да го правят. Четвъртият в Турция например е напълно незаинтересован от някакви европейски мачове, докато на шестия в България силно му се играе. Смисълът на турнирите и въобще на състезанията е участниците силно да желаят да се конкурират. Тогава е истински интересно. Нещо, което при сегашните групови фази в ШЛ и ЛЕ е перфидно дозирано. И всъщност целият им смисъл се корени в пролетната фаза с елиминациите.

Българските отбори
дават всичко от себе си

но са набутани в ъгъла. Пускат ги като подгряващи групи преди основния концерт. Естествено има и разумно обяснение. Те сами са се докарали до това положение. Имат малко точки, България е някъде след 30-о място в ранглистата. С всяка година съперниците стават все по-непреодолими, без да са отбори от силни първенства. Ето и сега като непреодолима стена са се наредили унгарският Ференцварош, словашките Ружомберок и Търнава, хърватският Осиек. Какви претенции могат да имат българите, ако не могат да отстранят такива съперници!? Такива претенции, че по сегашната схема някак нещата се случват прекалено рано. С тези отбори нашите трябва да играят в групова фаза, а не през юли месец.
Да участваш до началото на август в европейските турнири означава, че не си участвал изобщо. Във всяко едно отношение това води до загуби. УЕФА подхвърля някакви трохи като финансови изгоди, но те не могат да компенсират неизбежните трусове, които нашите клубове преживяват. Най-тежко преживяват нещата феновете. Малко или повече съществува приемственост на ценностите и претенциите у нас са клубовете да доставят европейски мигове на публиката. Нещо повече, европейските мачове са на особена почит и за тях винаги има завишен брой желаещи да ги гледат. Това е отколешна традиция, но тя е още по-силна за есенните спектакли. Миналата година например "Българска армия" се пукна по шефовете за някакъв мач с мижавите австрийци от Адмира Вакер. А после "Васил Левски" направи рекорд за годината за мача ЦСКА - Копенхаген. Българската публика поставя по-високо международните изяви спрямо тези от вътрешното първенство. И това е един финансов ресурс, който нашите клубове губят заради схемите на УЕФА.
Какво може да се направи. 54 държави избират президента на УЕФА. Не малка част от тях са в ситуацията на България. Говори се за трети европейски турнир, но пак го мислят спрямо спиралата отгоре надолу. Пак започваме от интересите на големите и каквото остане, за малките. За Чеферин и компания е по-важно да изкушават с възможности повече отбори от големите първенства. Без да се съобразяват с неотменимия факт, че големите първенства са по-важни от европейските турнири за клубовете, които участват в тях. Защото УЕФА не може да се конкурира с лигите. Но УЕФА може да даде допълнителен ресурс точно на такива като нашите. Те и без това почти нищо не печелят от националните си първенства и най-малкото мачовете в Европа поне могат да им осигурят приходи от публика. За един такъв маркетингов продукт трябва сериозно да се помисли. Той поне няма да е изкуствен.
Иначе другата седмица широката общественост у нас ще се вълнува от европейските изяви на българите, както винаги е било досега. Но параметрите остават непроменени. Темата за нивото на нашето първенство не я отварям. Напълно ясно е, че то е основният проблем и заради него сме се докарали дотук за Европа. Уж много неща се правят, а като погледнем реално, нямаме един нормален, цял стадион. После искаме да побеждаваме клубове, които са на светлинни години като инфраструктура пред нас. И то не онези със запазени места в груповите фази, а такива около нас. Такива, с които играем през юли и се чудим защо не ги побеждаваме. Но това не ни пречи да бъдем нахални и да имаме все същите огромни претенции.