Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Приятно ни е да си спомним

Приятно ни е да си спомним

29-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Този уикенд с пищни тържества град Перник чества своя футболен клуб Миньор. Поводът е значителен – 100 години футбол в града. 100 години местният клуб е институция не само за най-близкия до столицата областен град, но и за цялата страна. Огромно браво на хората от града, които са намерили сили и средства да организират наистина достолепно честване. Щеше да е далеч

по-лесно, ако
клубът бе в елита

а не както сега при аматьорите. А на Миньор Перник му приляга далеч повече да е в елита. Вечната ранглиста му отрежда 10-о – 11-о място. В своята много сериозна история жълто-черните цели 38 пъти са били част от елитната футболна група. И то не каква да е част, а много натурална и съществена. Миньор Перник за разлика от много други в страната е изпълнил почти всички задължителни условия, за да се нарича институция. Липсват му само европейските мачове, но кой знае – при неизбежното завръщане отново и това може стане факт. Както се казва,

по-добре късно,
отколкото никога

Перник е град, дал на българския футбол няколко дузини големи футболисти. Излезли от школата и клуба като носители на типичната марка пернишки футбол. Още през 50-те години на миналия век името ,,Миньор“ става синоним на здрави битки и непреклонен характер. Тимът постига най-високите си класирания в първенството и само липсата на европейски турнири по онова време не му дава възможност да излезе и извън рамките на държавата. Но силни генерации с местни и национални любимци продължават да творят историята и в следващите 50-60 години. Идва и моментът, в който създадените от Миньор играчи започват да представляват двете най-големи футболни марки на България – ЦСКА и Левски. Но някак успехите навън остават в сянката на стореното у дома. Местните уважават далеч повече героите, които са ги радвали в стотици мачове на Стадиона на мира. Точно името на това историческо съоръжение е част от мита. Защото никакъв мир никога не е предлагал този най-страшен за всички отбори в България стадион. Гостуванията в Перник отговарят най-добре на познатото клише „Добре дошли в ада“. И доста от мачовете на грандовете са се превръщали точно в такъв ад. Специфичен по своя характер, пернишкият футбол се е превърнал в своеобразна разпознаваема харизма. Не е лесно да накараш противниците да се страхуват от теб.

Обратно към
историята

през която може само да се препуска, защото е богата на събития. Много са епичните победи на този отбор, но затова е написана книгата по случай 100-годишнината от зараждането на футбола в град Перник. Много пъти тимът е бил въвличан в битки за оцеляване или такива за престиж. Но няма случай, в който актуалните тогава играчи с жълто-черен екип да са отказали шанса да напишат славна страница от историята. Последният случай бе преди 10 години, когато Миньор държа в шах на „Герена“ бъдещия шампион Левски. А на „Герена е имало и други събития, които са оставили вечна жълто-черна диря.
И отново реминисценция. Миньор винаги е означавал отборен дух, но във футбола мерилото за значимост са легендите. Пернишките са много и всяка една от тях е автентична. По-горе не случайно употребих термина „институция“. Едно от най-големите достойнства на Миньор е това, че е разчитал само на своето собствено производство. Този клуб винаги е бил със скромни материални възможности, но за сметка на това е разполагал с огромни духовни перспективи. Моят първи идол от този град се нарича Евлоги Банчев. Пернишкият Бекенбауер спореше за приза най-добър централен защитник с колоси като Кирил Ивков и Божил Колев през 70-те години на миналия век. Самият Кирил Ивков също тръгва за футбола от най-близкия до столицата град.
Изявените имена са много, но за мен олицетворение на футбола в град Перник е култовият централен нападател Ангел Славов. Този човек собственоръчно разби най-силната генерация на Левски на „Герена“ през 80-те години. Рядко синята публика е била толкова силно впечатлена от действията на противников футболист, както в онзи легендарен мач на Миньор. Не случайно се казва, че големите футболисти са и големи личности. Ангел Славов игра малко за ЦСКА и никога за Левски, но сърцето му винаги е било само миньорско. Невероятен нападател и голаджия, който досущ като миньор в рудник изпълняваше всеки сезон нормата от 20-25 гола. Ако в България е имало копие на Герд Мюлер, то това бе Ангел Славов.
Имената са много и хората от Перник

винаги ще почитат
своите герои

Малко или повече и самата публика ги е създала през годините. Защото без нейното горещо насърчение футболист не се става. Миналото е славно, настоящето не отговаря на марката „Миньор“. Отборът от доста години стои в аматьорския футбол. Тържествата са хубаво нещо, браво на организаторите, но Перник има право като Враца да гледа елитен футбол. Между другото точно Ботев Враца е най-близо по натюрел до Миньор Перник. По модела на Враца и Перник трябва да си върне елитния статут. Инвестицията не е огромна, при тази държавна политика е далеч по-лесно да се реанимираш във футбола. През следващите години Миньор Перник трябва задължително да го направи. Сега директор в клуба е легендата Славчо Павлов, а няма по подходящ човек, който да знае къде е мястото на Миньор. Средата на Трета лига определено не е естественият хабитат за този значим клуб.
И накрая, естествено, трябва да се отдаде дължимото на най-важния фактор – публиката. Перник е футболен град и винаги ще бъде такъв. На споменатия „Стадион на мира“ винаги ще има хора, когато има смисъл да бъдат там. Едно завръщане в елита означава поне 3-4 хиляди средно на мач, а когато пристигнат Левски и ЦСКА, трибуните отново ще пращят. Както е казал народът „Там, където е текло, пак ще тече“. И занапред ще ехти онова страховито „Айде, Миньоро“.