Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Присъдата – всепоглъщаща безнадеждност

Присъдата – всепоглъщаща безнадеждност

06-06-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Два месеца отлетяха от последните два мача на националния отбор и е истинска мъка да се намери някакъв повод за оптимизъм. Фактите: отиде си темерутът Хубчев, който няма да ни липсва с неговите мотивационни измишльотини. Най-малкото няма да слушаме приказки за добрите момчета и прекрасната обстановка. Както се вижда,

питомците
бързо го
забравиха

и скоропостижно се нагодиха към новия треньор. Сега Красимир Балъков пък ще ни занимава с дисциплина, професионализъм, или иначе казано „немска метода”. Той пък ще гради „Бундестима на Балканите“. Покрай другото обаче се показа и изказа и Йордан Лечков. Понеже директно бе атакуван за своята деструктивна роля около националния отбор, Лече отговори в своя стил на пълна и безусловна непогрешимост. Той разбирал много от футбол и винаги бил прав.
Това е положението преди мачовете с Чехия и Косово, от които, да си признаем честно, очакваме предимно лоши новини. Най-лошите са две загуби и да приключи преждевременно и тази кампания. А още по-лошите са да се получи нещо като Прага 2001 с някоя прекалено изразителна загуба. Ако не друго, при чехите нищо не се е променило и ако могат, със сигурност ще използват България за брашнян чувал. При онази загуба с 0:6 на терена бе Красимир Балъков.
Стига обаче с това черногледство. Балъков изрази мнение, че България и Чехия са напълно равностойни и това бе първата му проява на глупост. Без съмнение ще последват и още. Чехия е безкрайно напред в сравнение с България. Във всяко едно отношение, но и по футбол. Това, което аналитикът на Балъков не е разбрал, е, че Чехия има уникална организация в своя футбол на всички нива. Най-съществената разлика е, че в Чехия футболът при децата и юношите е масов спорт. У нас не е точно така! Чехия има много по-силно първенство – Славия Прага бе на четвъртфинал в Лига Европа. Чехите имат по-силни легионери. Чехите имат дори по-добър треньор. Ярослав Шилави в последните 7 години стана 2 пъти шампион на Чехия с Либерец и Славия Прага. Както добре се знае, успехите на Балъков са доста по-лимитирани – четвърто място с Черноморец.
Но, както се казва, надеждата умира последна, в случая с националния отбор на България дори не умира. Пак се връщам към интервюто на Лечков в „Код Спорт“. И подчертаната от него липса

на успехи като
ръководители

Множественото число е за Четвъртите в света. На Данчо му липсвало едно класиране на голям форум като ръководител. Тук обаче откривам нещо съществено - Лечков пропуска факта, че през 1994 година за три седмици той от сравнително неизвестен играч се превърна в световна знаменитост. И днес дори на повечето основни летища в света ще го спрат за селфи и автограф. А сега стремежът му е само класиране. Нещо е свалил летвата на амбициите. Като футболист се смяташе за равен с Баджо, Ромарио и Марадона, а сега иска само класиране.
А когато искаш само класиране, не се класираш. Отбори като България трябва да култивират стремежа да използват всяко излизане на голяма сцена. А не просто да участват в масовката. Футболът е претенциозна материя и липсата на големи амбиции е с пагубни последици. Но пък и да имаш голи амбиции също не е работа.
Обратно към реалността. Българският национален отбор ще играе за две победи срещу Чехия и Косово и решителна стъпка към второто място. Ситуацията е рутинна, българите винаги играят за две последователни победи, но почти винаги постигат обратното. Някак дори не е интересно, но все пак

около тези два мача
има някаква мистерия

Идва от назначението на нов треньор. Видно е, че Красимир Балъков не иска да продължи започнатото от Петър Хубчев. Той изявява претенции, че може да накара отбора ни да атакува. Да създава положения и да вкарва голове, което, да си признаем, при Хубчев бе доста сложно начинание. Така срещу Чехия сме с очакване да видим ново лице на националния отбор. Но при същите изпълнители, че дори и някои от изявените играчи ги няма по една или друга причина.
Балъков ще опита да изтегли играта 20 метра напред и отборът да изглежда като Етър в местното първенство. Трябва да му се признае, че успя да го стори. Етър играеше приличен футбол, но без особени резултати срещу по-силните отбори. Това е отправна точка и какво може да се очаква от националния отбор срещу Чехия и Косово. По-прям и честен футбол, но това не гарантира автоматично резултат. И Балъков ще опре до разминаването между желание и възможности. Българските футболисти имат много от първото и почти нищо от второто.
Най-вероятно след двата мача вече ще мислим сериозно за втората, допълнителна награда. А тя изглежда доста примамлива. 99 процента България ще участва в турнир за една квота през пролетта на 2020 година. Програмата на мачовете тогава е ясна. Първо гостуване в Осло на Норвегия, след това евентуално финал в Глазгоу срещу Шотландия. В тези мачове се открива големият шанс Данчо Лечков да сбъдне бляна си да води националния отбор по футбол като ръководител. И там да застане в ложата до Давор Шукер.
Говорим естествено за теория. Практиката за съжаление у нас не е добра. Не произвеждаме футболисти. Не работим изобщо в тази посока. За разлика от една Чехия например, където във всяко село може да се родят новите Недвед, Поборски или Шмицер, у нас пазарът е свит до десетина възможности. А и там някак не се работи качествено с материала. И затова до върха на пирамидата достига само посредственост. И тези заключения ги правехме през 2009 година. Правим ги и през 2019. Ще ги правим и през 2029, стига да сме живи и здрави дотогава. Не се съмнявам, че нищо няма да се промени. А мераклиите, както добре се знае, са повече от Китай и Индия, взети заедно.