Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Потапят ЦСКА в българския казан в ада

Потапят ЦСКА в българския казан в ада

17-03-2018 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

През пролетта на 1967 г. ЦСКА, който тъкмо излиза от първата криза в историята си чрез свежа млада кръв, и треньорът Стоян Орманджиев-Па??ата е на прага на сензацията в турнира на ??ампионите и предизвика истински фурор в Европа. Червените започват своя славен поход до Топ 4 на континента от най-ниското стъпало – квалификациите преди предварителния кръг, и отпадат в подножието на финала след 11 изиграни мача. А приказката за българския казан в ада, край който няма нужда от дяволи, намира поредното си потвърждение.
Малтийският Слиема Уондърърс е схрускан като за предястие – 2:1 и 4:0 у дома в реван??а. Следващият съперник обаче е гръцкият Олимпиакос. Първата среща на „Народна армия” идва в твърде ло?? момент за червените – седмица по-рано тимът губи катастрофално с 1:5 от столичното Локо в първенството, контузен е и човекът с идеите в атака – Димитър Якимов. Пресата на гостите за дълго обърква на??ите, които изостават в резултата до 64-ата минута, преди да отговорят с 3 попадения. За реван??а гърците са си написали дома??ното с първа точка в него – хвани съдията. ?? получават дузпа още в 15-ата минута за фаул извън наказателното поле. Предводителят Орманджиев има сведения, че унгарският рефер Гере от няколко дни е в Атина и хотелската му стая е препълнена с подаръци и на почивката слиза в съдийската стая, за да заяви категорично: За нас мачът приключи.

Няма да излезем за
второто полувреме

Започва игра на нерви, а Па??ата в крайна сметка отсича: „Правя последен компромис, но при първото тенденциозно отсъждане напускаме терена и тъй като знам, че си подкупен, ще направя всичко възможно със случая да се занимае УЕФА”. Битката е спечелена още в коридорите на стадион „Караискакис” и армейците удържат минималната загуба с 0:1.
На осминафиналите чака полският Гурник със светила в състава си - Любански, Шолти??ик и Пол. 4:0 у дома подклажда илюзиите за протоколен реван??, но още в първите секунди в Забже домакините връщат един гол, а до края на полувремето правят 3:0. В 67-ата минута е отсъдена дузпа за Гурник. Зад топката застава изкусният изпълнител Ернест Пол. Тогава Орманджиев притичва зад вратата на Стоян Йорданов: „Посъветвах го да не застава в центъра, а да увеличи разстоянието в едната страна, в която знаех, че Пол по принцип не насочва топката”. Това обърква намеренията на поляка и той стреля в предсказаната от треньора посока. Топката излиза в аут и устремът на домакините е прекър??ен.
На връщане под влияние на еуфорията

Орманджиев
отвлича самолета

отпуснат от военния министър Добри Джуров.„Бях толкова щастлив, че на своя глава наредих на пилотите да летят не в посока София, а към Будапеща”, разказва Па??ата. Ден по-късно, на 8 декември 1966 г., там играят местният Ва??а?? и ??нтер и на??ите на живо гледат победата на италианците с 2:0 с попадения на суперзвездата Сандро Мацола. „Сяка?? имах някакво предчувствие, че съдбата ще ни срещне с ??нтер”, споделя в автобиографията си наставникът, наказан за своеволието си с „мъмрене”. Северноирландският Линфийлд на книга не е нищо особено, но измъчва червените на четвъртфиналите. След 2:2 при гостуването в мартенския сняг на 1967 г. 26 000 на „Армията” бурно приветстват гола с… нос на Митата Якимов за скъпоценното 1:0.
Малка скоба – дне??ното интернет поколение не може да си представи при какви условия работи футболното разузнаване през 60-те години. Светило като Рудолф Витлачил никога не си дава труда да „разнищва” съперника. „Абе ние сме Левски, другите да се съобразяват с нас, не ние с тях”, обича да казва австрийският евреин. Орманджиев има друго кредо – във времена, когато информацията е оскъдна, а телевизията не върти нонстоп мачове от цял свят, той надлежно си води тетрадки със сведения за силните и слабите страни на звездите, както и за тактиката на големите европейски отбори. Това му помага да хване в клещите си дори прагматичния и непознаващ поражение ??нтер на бащата на катеначото Хеленио Херера с мотото „Един гол, победа и... баста!”. ??кономичните победи с по 1:0 на два пъти обаче се превръщат в резултатни равенства 1:1 срещу ЦСКА.
10 дни преди първия полуфинал червените падат в София от Ботев Пд с 1:3 и настроението е понижено. Орманджиев не е на стадиона, защото в същото време разучава в Милано играта на ??нтер. ?? тактическият му замисъл се избистря: „Ре??их да противопоставя на Херера персонално покритие, като само либерото Пики бе оставен свободен. Сложих Райков срещу Факети, защото добре знаех, че той не играе особено успе??но срещу по-дребни и по-технични от него състезатели”. На 19 април 1967 г. на „Сан Сиро” още в 32-ата минута оставаме с 10 ду??и заради пресилен червен картон за Кирил Райков. „Неговият човек” Факети в самия край на първата част вкарва и в ??нтер смятат работата за опечена. В средата на второто полувреме Никола Цанев не успява да разбие стената при изпълнение на фаул, но веднага след това ??утът му намира пролука към мрежата. Нерадзурите се хвърлят в яростни атаки, но не им помага и невижданото за онези времена петминутно продължение. Нервите на фаворита не издържат – Якимов лежи контузен, когато е хванат от двама италианци и буквално изхвърлен зад тъчлинията, Димитър Пенев пък е ударен от сигнална ракета, долетяла от трибуните.
Във втория двубой седмица по-късно на пръскащия се по ??евовете „Васил Левски” сценарият се повтаря – първи гол на Факети и изравнително попадение, този път на младока Николай Радлев, който започва мача като редник, а после

под ду??овете е
произведен в стар??ина

от министър Джуров. ?? за да е приликата с първия мач пълна, Цанев пак праща топката във вратата на Сарти след фаул, но съдията този път не признава гола – бил отсъдил непряк свободен удар. Реферът Саракиеги е известен като близък приятел на Херера.
Спора ре??ава трети мач в... Болоня. Защо червените се съгласяват да играят отново на италианска земя, е грижливо пазена тайна и до днес. В очите на феновете е хвърлен обичайният за епохата прах от недомлъвки, облечени във високопарни идеологически слова. Вината е приписана на „световния империализъм” – Гранде ??нтер пуснал пипалата на своя октопод и връзките си в УЕФА. ??стината е по-различна. „В началото знаехме, че ще играем във Виена. Помня добре, даже го обсъждахме на тренировките с Орманджиев”, свидетелства Аспарух Никодимов, но думите му влизат в разрез с публикация в „Народен спорт”. На първата страница на броя си от 27 април 1967 г. в подзаглавието на репортажа за реван??а с нерадзурите е обявено – играем третия мач в Болоня на 3 май. В първоначалните варианти за домакин на срещата липсва Виена, твърди пазителят на червената история Александър Манов.

Опциите са Грац, Триест
и Франкфурт на Майн

Манов недвусмислено обявява в книгата си в съавторство с Димитър Пенев - „Това е ЦСКА”, че ре??ението за Болоня, взето в някоя от стаите на националния стадион, е „странно”. На въпроса „Кой” отговаря друг от корифеите на спортната ни журналистика Стефан Янев в своя книга: „Жребият определи да играем в Грац, но стадионът там бе??е само за 2000 зрители. Тогава ??ефът на футболната федерация Недялко Донски заяви, че не може такъв мач да се играе пред толкова малки трибуни, и УЕФА, в присъствието на ръководители на ??нтер и на на??ия клуб, тегли нов жребий, падна се срещата да бъде в Болоня”.
По онова време известният със сините си пристрастия Донски е и зам.-??еф на Българския съюз за физкултура и спорт, където отговаря за парите по т.нар. второ направление – валутата. Ре??ението на Донски едва ли е било продиктувано само от желанието ЦСКА да не играе на двехилядно стадионче, нима това не важи с още по-голяма сила за най-големия европейски тим в средата на 60-те години на миналия век - ??нтер. Чуждестранни сайтове като europeancuphistory.com в последните години лансират доста по-прозаична теория – българите се съгласяват на замяната на Грац като домакин срещу по-голям процент от приходите от входни билети. А това пълни джоба на БСФС, сиреч на държавата, за която всеки долар в повече, до??ъл зад Желязната завеса, е от значение.
„Казаха ни, че в Болоня имало много комунисти, а местните не харесвали ??нтер. На стадиона се изсипаха 25 000 почитатели на нерадзурите. Пълна идиотия - те направо си играха пред тяхна публика”, свидетелства Никодимов. „Ре??ението да се играе в Болоня бе взето на най-високо ниво – убеден и до днес е Паро. - Как мислите, че тогава, когато държавата командва??е всичко, някой от ЦСКА ще ре??и самоволно да играем с италиански отбор на неутрален терен в ??талия?”. Българското предателство сигурно има не само един „баща” и е последвано от икономично 1:0 за ??нтер. "Пропуснахме уникална възможност да станем европейски ??ампион”, съжалява и до днес един от стълбовете в отбраната ни Борис Гаганелов.