Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Поклон пред великата Ивет

Поклон пред великата Ивет

18-12-2019 Тема спорт

Изминаващата 2019 година премина много динамично за леката атлетика. Българските спортисти отново доказаха, че са част от световния елит, макар не всеки да съумя да реализира потенциала си. Битката бе както за медали и призови класирания, така и за олимпийски квоти и възможност за участие на Игрите в Токио през следващото лято. Затова и напрежението около нашите състезатели бе значително повишено.
Дори и така обаче нямаше нещо, което да попречи на Ивет Лалова да реализира своите лични цели. Чаровната софиянка за пореден път показа на какво е способна. И с всеки изминаващ сезон ни кара да се чудим как е възможно да повишава нивото си и да постига по-добри резултати като класирания и времена с напредване на времето. Вече на 35 години, тя не дава никакъв признак на умора. Напротив – бяга с все по-голямо желание и служи за пример на всички останали. Не е нужно да си едър, мощен физически, пък и цветнокож, за да си на световно ниво в спринта. Дисциплина, която е запазена марка за атлетите с малко по-тъмен цвят на кожата, отново бе пробита от нашата Ивет.
Лалова направи и невъзможното, за да си осигури място в Токио още в ранен етап на сезона. През май тя спечели квота на 200 метра, след което през август сътвори чудо, грабвайки виза и в царицата на спорта – 100-те метра. Всичко това показа, че Ивет просто е направена от друга материя. За нея няма граница и невъзможни неща, стига да иска много да постигне нещо. А определено българката даде да се разбере, че мечтата й е постижима. Петата олимпиада за Лалова се задава след около половин година. Наистина страхотен начин да сложи край на впечатляващата си кариера, макар самата тя да заяви, че все още не е готова да приключи със спорта и не е изключено да бяга и след Токио.
През сезона Ивет участва в два старта на Диамантена лига, като в Стокхолм зае четвърто място на 200 метра. Годината не премина и без перипетии, като красавицата получи травма, която до известна степен я „спъна“ от стартове на най-големите турнири. Но не и от възможността да бяга на световното първенство в Доха. Там българката се концентрира изцяло върху половин обиколка, загърбвайки старта на 100 метра. Натрупала огромен опит, тя отлично разбираше къде е силната й страна. За да разгърне пълния си потенциал именно на шампионата на планетата в Катар. Там Ивет преодоля с лекота сериите, а на полуфинала се бори със зъби и нокти, за да даде седмо време и да нахлуе сред финалистките. Бягайки с момичета, които са били още невръстни деца, когато тя е участвала на олимпиадата в Атина 2004, Лалова не се даде без бой, записвайки най-силния си резултат от световни първенства след Пекин 2015. Тя се нареди на седмо място, което бе изравнено най-добро постижение в кариерата й на 200 метра именно от китайската столица. Любопитното е, че Ивет, влизайки на финал на световно, неизменно е седма. Тя заема същата позиция и на шампионата в Дегу през 2011-а, но на 100 метра.
Не случайно Лалова бе посочена в десетката за Спортист на годината, а освен това грабна и приза за Атлет №1 на България и на Балканите. С усмивка и постоянство Ивет изпраща една от най-силните години в кариерата си. Всичко това след 16 сезона при жените...

Злато и травма за Мавродиева

Българската атлетика обаче не е само Ивет Лалова. Радослава Мавродиева донесе злато за страната ни от европейското първенство в зала в Глазгоу. 32-годишната сливналийка стъпи на върха на Стария континент в тласкането на гюле, след като записа личен рекорд от 19,12 метра на финала в Шотландия. Освен всичко друго тя има и квота за олимпийските игри, което може да я направи спокойна в подготовката й по пътя към Токио догодина.
За съжаление страхотният старт на Мавродиева не бе белязан от продължение на един силен сезон. Националката ни получи контузия, която я спря от участие на световното първенство в Доха. На практика Радослава остана само с това състезание за цялата 2019-а, като епизодичните й прояви бяха опити да се върне в сектора, но без да е напълно възстановена. Това не й позволи да запише нещо повече. Самата Мавродиева пък отклони поканите за участие в Диамантената лига, като категорично заяви, че комерсиалните турнири не я блазнят, а целта й е да печели отличия от големи състезания.

Високият скок бе на приливи и отливи

Секторът за висок скок по традиция е сред най-силните и носещи медали за България. През този сезон това продължи да е така, макар и с доста колебливи резултати. Мирела Демирева все така силно желае да е на световния връх, но голямата й амбиция през 2019-а, изглежда, я подведе. Софиянката изпитваше проблеми през целия сезон и нито веднъж не съумя да преодолее 197 сантиметра. Всъщност тя записа този резултат само един път – на Диамантената лига в Лозана, което й отреди третата позиция. Мирела грабна още един бронз и два сребърни медала от комерсиалния турнир, участвайки на финала на Лигата в Брюксел. Но така и не съумя да изпълни голямата си цел – да скача постоянно на 2 метра и да търси дори по-високи летви.
На световното първенство Демирева замина с една цел – златото. За съжаление обаче тя остана далеч от битката за отличията, нареждайки се едва десета със 189 сантиметра. Позитивното за нея бе, че тя продължава да е част от елита в сектора, като си спечели и квота за олимпиадата. Това ще й осигури възможност целенасочено да се готви за Игрите. Но в същото време може би е редно да преразгледа собственото си отношение към летвата и да се опитва да надгражда, вместо да търси големия скок, пренебрегвайки по-малките летви.
Тихомир Иванов също имаше своите проблясъци, но и проблемни състезания през тази година. Той зае четвърто място на европейското в Глазгоу, където постигна скромния резултат от 222 сантиметра. След това плевенчанинът започна да вдига летвата, като на универсиадата в Наполи си осигури квота за световното, преодолявайки 2,30 метра. Големият проблем се оказа преминаването на следващото ниво. Към момента 25-годишният ни национал все още няма виза за Токио, тъй като трябва да скочи 2,33, което ще бъде нов личен рекорд за него. Добрата новина е, че тази кота може да се окаже твърде висока и за още състезатели и така квоти да се дават по ранглиста, където Тихомир има реален шанс да спечели. След като в Цюрих през август той отново достигна до 2,30 метра, надеждите бяха, че в Доха ще гони дори сензационен медал. Уви, те не се оправдаха, а българинът отпадна още в квалификацията с разочароващото 226 сантиметра.
На световното участва и Габриела Петрова в тройния скок. За съжаление целият сезон на Спортист №1 на България за 2015-а, бе по-скоро разочароващ, като тя едва ли е останала доволна от резултатите си, съдейки по далеч по-големите възможности, които е демонстрирала.

Начева и Андреев набират скорост

Александра Начева остави своята следа през миналата година, а през тази от нея се очакваше да направи следващата стъпка към пробива при жените. Макар все още твърде млада, на едва 18 години, пловдивчанката вече опипва почвата при дамите и през новия сезон със сигурност все по-често ще я виждаме в състезания при жените. Тя спечели сребърен медал от европейското до 20 години в Швеция, а през юни се доближи до личния си рекорд от 14,18 метра. Въпрос на тренировки и постоянство е Начева да започне да постига и по-високи резултати, атакувайки през 2020-а нормата от 14,50 метра.
В сектора за хвърляне на чук пък Валентин Андреев също дава надежди, че мъжката атлетика има своето бъдеще и то не е свързано само с Тихомир Иванов. 17-годишният талант от Балчик спечели злато от европейския младежки фестивал в Баку с впечатляващ резултат от 82,72 метра (5 кг чук). При по-големите (чук от 6 килограма) той се нареди на пето място на европейското в Швеция при 20-годишните със 77,15 метра, като и в двата случая показа надграждане спрямо предишните си постижения през сезона.