Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Подозират Пецето и Бачин в договорка на „габардинения” финал

Подозират Пецето и Бачин в договорка на „габардинения” финал

10-09-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА


Подозират Пецето и
Бачин в договорка на
„габардинения” финал

През 1953 г. националният стадион „Васил Левски“ става новият дом на турнира за купата

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт“ ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

Една поредица на
ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

В началото на 50-те години у нас не само се роят клубове с името Ударник, но и се строят ударно стадиони (а не само трибуни както сега). През 1953 г. българският футбол получава своя нов модерен дом – националния стадион „Васил Левски”, който оттук насетне ще стане и арена на повечето от финалите за купата. В тогава??ното издание на турнира честта да го открият на осминафиналите имат столичните Локомотив и Спартак. По-късно на новото съоръжение червено-черните, след петгоди??на пауза, ще триумфират и с купата. За следващото си отличие в турнира железничарите ще чакат чак до началото на 80-те години.
Нов стадион, нови отбори, нови лица. А и нов регламент. В първенството е пълна бъркотия – елитните клубове нарастват на 16, а сред тях е и... националният тим. Твърде скоро е отчетено, че експериментът е неуспе??ен и в средата на сезона националите са извадени от А група, а резултатите им до онзи момент са анулирани. Слава Богу, А отборът не играе за купата, но многото елитни тимове налагат провеждането на 1/16-финали. Привилегировани да не се включат на тази ранна фаза на турнира са пет столични тима – ЦСКА, Левски, Славия, Локомотив и Спартак. Основанието – давали играчи на националния ни тим. В първия кръг място намират и два третодивизионни тима – Сливни??ки герой от Сливница и Черноломец от Попово (тогава под названието Червено знаме). Още на това стъпало отпадат 4 от елитните отбори – перни??кият Миньор (тогава Торпедо), плевенският Спартак, варненският Академик, който губи с 1:2 градското дерби с Черно море (или ВМС), и пловдивският Ботев (тогава ДНА).
На хоризонта изгрява звездата на друг пловдивски тим Спартак, основан петилетка по-рано под причудливото название Левски-Ударник. Новаците в А група за начало се справят в Кърджали с местния Арда (тогава Миньор) – 0:0 след продължения и безапелационно 5:0 в преиграването. За първи път любителите на футбола у нас виждат в действие бъдещите звезди на българския футбол – братята с „орлови” прякори ??ван и Атанас Манолови, бойкия бранител ??ван ??ванов-Доктора, работливия полузащитник ??ван Барбов и централния нападател ??ван Сотиров-Албанеца. Рейдът на спартаковци ще продължи чак до полуфиналите, след като в преди??ните етапи те по огледален начин се разправят у дома с варненските Спартак и Черно море с един и същи резултат – 1:0. Срещу моряците точен е Албанеца, който през 1961 г. ще стане голмайстор на А група, но с екипа на друг пловдивски тим – Ботев.
На полуфиналите единственият оцелял провинциален тим е разгромен с 1:4 от столичния Левски, като четвъртото попадение за сините – на завърналия се в отбора Васил Спасов-Валяка, се оказва последното в бляскавата му кариера. До края на 50-те години Спартак от града на тепетата става хит в турнира за купата – през 1955 г. вече е на финал, където пада от ЦСКА едва в продълженията, през 1958 г. печели отличието, а на следващия сезон губи ре??ителния двубой от Левски.
На сцената се появява и благоевградският футбол, чийто представител Строител (един от многото пред??ественици на дне??ния Пирин) домакинства на 1/16-финалите на софийския ВВС. Членът на Югозападната Б група доста озорва военните летци, водени от треньора Лозан Коцев. В 46-ата минута след центриране на халфа Цветан Цветанов 19-годи??ният полузащитник Никола Ковачев-Тулата си отбелязва автогол, с който гостите стигат до победата. Три години по-късно Тулата ще стане една от емблематичните фигури на ЦСКА. През 1953 г. червените обаче са с поредното си ново име – Софийски гарнизон и на осминафиналите започват със столично дерби срещу Славия (Ударник). Пред 25 000 зрители на стадиона в тогава??ния Парк на свободата ярко заблестява големият талант на ??ван Колев. След време специалистите зад граница ще го определят като първата ни звезда от световен калибър. ??менно след гол на Ването в 12-ата минута армейците повеждат в резултата и удържат преднината си до края. Столично дерби чака червените и на четвъртфиналите – срещу Академик, но сблъсъкът става неравностоен след първите два гола в срещата, чийто автор отново е лявото крило ??ван Колев. В голямата четворка на турнира „Гарнизонът“ се строява на „Народна армия“ за нова градска битка – срещу Локомотив. Мачът е нервен и груб, а жертва на секирите пада ??ван Колев, както и Коце Благоев от железничарите. Възелът е разсечен в полза на червено-черните в 48-ата минута от опитния Петър Аргиров. Пецето получава топката от Янко Янков, преодолява последователно Стефан Божков и Георги Ени??ейнов и с мощен ??ут опъва мрежата зад Стефан Геренски-Рибата. В края на мача е изгонен централният защитник на армейците Манол Манолов-Симолията.
На локомотивци им остава да преодолеят още само един препятствие до трофея – Левски. В името на голямата цел те жертват амбициите си за по-предно класиране в първенството, като в последния си ??ампионатен двубой излизат срещу ЦСКА без петима титуляри, за да ги запазят свежи за финала 3 дни по-късно. Той пък започва твърде рано и се играе... твърде късно. Началният съдийски сигнал е даден в необичаен за футбол час – в 12:10 по обед, защото срещата е чак на 25 ноември, а националният стадион все още няма пилони за осветление. Времето е мразовито, а теренът на новото игрище е заледен. Съоръжението е пригодено за около 40 000 зрители, но на трибуните заради студа идват десетина хиляди по-малко. Мачът започва идеално за Локо Сф – още в третата минута след прецизен пас на Аргиров нападателят Благоев на скорост преодолява левия бек на сините и от около 8 метра ??утира силно за 1:0. В отсъствието на контузения капитан и лидер на тима Васил Спасов сините все пак реагират и в 34-ата минута бъдещият известен спортен журналист и футболен историк Димитър Попдимитров подава на крилото Тодор Такев и той изравнява.
Второто полувреме започва с натиск на локомотивци и в 67-ата минута Тодор Финков центрира в наказателното поле, където едновременно за топката скачат Петър Аргиров и вратарят Симеон Костов. Железничарският голмайстор изпреварва бив??ия си съотборник, сваля си топката с глава и от воле я изпраща в празната врата – 2:1. Вместо да се върнат в защита, локомотивци подхващат още по-яростни атаки и в 80-ата минута синият бранител Методи Ангеловски играе с ръка в наказателното поле. Главни действащи лица при дузпата отново са Аргиров и Костов, известен с прякора Сиамската котка. Нападателят ??утира силно и ниско, но близо до вратаря, който избива топката. За „у??иването“ на сините треньорите и футболистите на Локо Сф са наградени от клубното ръководство с по 3 метра плат за костюм от луксозния за времето си габардин.
Слуховете също са част от най-великата игра, а мълвата усилено ??епти за договорка между Петър Аргиров и капитана на Левски ??ван Димчев-Бачин. Съмненията за нещо нередно след години споделят и сини участници в двубоя. „Тогава уж такива неща не ставаха, но на терена се спречкахме с Пецето. А Бачин, вместо на моя, зае неговата страна“, разказва халфът Александър Бахчеванджиев. Десетилетия след това, през 1977 г., сини и червено-черни уговарят финал за купата помежду си, но в последния миг, под натиска на МВР ??ефовете, „спогодбата” отпада и на терена хвърчат искри. А след двубоя, на общия банкет в Парк хотел „Москва“, се размахват и юмруци. Синята деветка Киро Миланов-Байко изпраща в тежък нокаут пазача си на игрището Йордан Стойков-Бумбо и е изхвърлен доживот от футбола...

Очаквайте следващия четвъртък

??звънземният тандем на ЦСКА ??ван Колев – Крум Янев си играе на „пиян морков“ с бек на Славия на финала през 1954 г.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар