Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Пици: Разплаках моята родина

Пици: Разплаках моята родина

10-05-2020 Сид ЛОУ, ГАРДИЪН

Радостта от победата минава бързо, умът ни помни
повече пораженията, признава бившият играч на Барса

Хуан Антонио Пици (51 г.), който е бивш играч на Барселона, разказа пред "Гардиън" за живота си на "Ноу Камп", Гуардиола и сър Боби Робсън. За последно бе треньор на Сан Лоренцо, а преди това води националите на Чили.

За страха от провала

„Повечето пъти се проваляме. Има много повече загуби, отколкото победи“, признава Хуан Антонио Пици. Той е прав, въпреки че неговата група от връстници вероятно е най-успешният треньорски клас в историята. Като играч и наставник той е взимал титлата в три държави, ставал е и голмайстор №1 на Ла Лига в Испания (1996). Плюс това спечели Копа Америка като селекционер на Чили (2016), но само минути след финала той седна пред медиите и започна да говори за провал...
Сега вече се смее, но това бе урок: „Истина е и трябва да я приемем. Когато поемеш един отбор, накрая не успяваш да постигнеш повечето от целите, които си поставяш. Опитваш се да се утешиш със своя стил, методика или напредък, но всъщност през цялото време искаш само едно - да печелиш. Когато не го правиш, идва разочарованието. Винаги губиш повече, отколкото печелиш, а умът ти е зает повече с пораженията, отколкото с радостта от победата, която си отива много бързо“.

Съдбата да стане треньор

Добре тогава, защо се занимаваш с това? Пици отново се смее... Може би такава е била съдбата. Когато сезон 1996/97 започна, до него в Барселона бяха куп други играчи, които после също станаха известни треньори - Хулен Лопетеги, Гуардиола и Луис Енрике. От титулярите на лос кулес само двама от неговото поколение не работиха като наставници, но все пак останаха във футбола. А в целия разришен състав едва петима не станаха треньори или спортни директори, но пък в това число влизат скаут, президент и кандидат за шеф на ФИФА. Дори преводачът после се превърна във велик треньор. Сигурно сте чували за него (визира Мауриньо): „Жозе беше много, много интелигентен. Той усвои знанията бързо, но никой не си е представял какво ще стане. Той осъзнаваше и уважаваше ролята си, въпреки че беше достатъчно умен, за да вземе от знанията на двама специалисти - Боби Робсън и Ван Гаал“.

За сър Боби Робсън

От тях се учи и Хуан Антонио Пици, подобно на всички останали от тима. Когато го питаме дали има обяснение защо толкова много хора от онзи отбор на Барса станаха треньори, той отговаря много бързо: „Да, Робсън има фундаментална роля. Сър Боби трябваше да води Барселона в най-трудната ера от 20 години, защото му се падна да излекува възможно най-добре раната от липсата на Йохан Кройф. Това бе неговият голям плюс. Стоеше близо до играчите, а уроците, които научихме от Робсън, не бяха само за футбола, но и за хората като цяло. Той просто беше треньор от старата школа - изключителен човек. Винаги, когато се сетим за него, го помним с любезност“, казва Пици.

За разликата с Ван Гаал

„Да речем, че Робсън и Ван Гаал използваха различни средства. Единият беше емоционален и човешки, а другият - Луис, базираше повече работата си на тактическите знания и структура. Имаше респект, но имаше и идеи, които в неговия случай бяха напълно различни. Барселона е взела много от нидерландската футболна култура. Ван Гаал е от същата школа като Йохан Кройф, но е прекалено теоритичен, аналитичен и методичен. В крайна сметка аз имах късмет с треньорите, с които съм работил. Взел съм неща от всеки един от тях“, казва Пици.

За живота след футбола

След като Пици спира да играе, той и съпругата му отварят магазин за аржентинско поло оборудване, но не му потръгва добре. Той също така съветва агенти за подписването на играчи. Едва по-късно решава да мине треньорски курс с бивши съотборници от Барселона и Испания в Лас Росас - северозападно от Мадрид. За този период от живота си Пици разказва: „Понякога вашият характер отваря пътека и в началото може да не го осъзнавате, но вие в крайна сметка сте това, което наистина искате да бъдете, без дори да го знаете. Имаше 20 човека или повече от нас - Пеп Гуардиола, Луис Енрике, Надал, Алкорта, Салинас, Ферер. Някои от нас решиха да отидат, защото имаха свободно време за запълване. Но изведнъж усещаш как си формираш идеи, учиш се от тях и започваш да се чудиш дали наистина можеш да се справиш с тази работа. Когато отидеш на интервю за пост, да убедиш човека срещу теб в същите тези идеи“.

За Пеп Гуардиола

Един приятел и човек от поколението му заслужава по-голямо внимание. Името му е Пеп Гуардиола: „Той имаше страхотна убеденост във визията си за футбола. Той отиде да я пренесе в Англия, където играта така или иначе вече бе еволюирала, но въпреки това Пеп също донесе нещо много ново и променено. Можете да видите разликата, да усетите идентичността на неговия отбор. Не е нужно да спечели ШЛ с Ман Сити, за да го оценят. Един треньор няма нужда от титла, за да покаже качества, защото пътят към нея зависи от много фактори. Същото е и с Меси. Не му е нужно да триумфира с Аржентина, за да докаже, че е най-големият“.

За шанса в Чили

Именно аржентинецът Пици е човек, който лиши Меси от трофей с родината, защото бе начело на Чили, когато разплака гаучосите на финала за Копа Америка. Той е работил още в самата Аржентина, Перу, Мексико и Испания. Когато чилийците са избирали селекционер през 2016-а, Пици не е бил първа опция, но по стечение на обстоятелствата се озова там и стигна финал с играчи като Клаудио Браво, Едуардо Варгас и Артуро Видал. За последния Хуан Антонио споделя: „Видал е съвсем различен човек по отношение на усещането, което мнозина имат за него. Въпреки че изглежда по този начин и си е създал имиджа, който проектира неговият външен вид, той всъщност е супер уважаван, много добър съотборник, професионалист и човек на солидарността“.
Същото важи и за друга чилийска звезда, която Пици е ръководил - Алексис Санчес: „Той се чувстваше перфектно на клубно ниво, когато играеше в Арсенал. После обаче (отивайки в Манчестър Ю) той изведнъж смени всичко - град, треньор, съотборници, фенове. Понякога тази адаптация към новото се случва бързо, друг път по-бавно. Понякога отнема време. В случая на Алексис се случи второто. Отне му твърде много да свикне в Манчестър. Не можа да се получи връзката и това го срина емоционално. Последиците ги видяхме в представянетона терена. Не знам какво е приготвила съдбата, но мисля, че отиването под наем в Интер може да се окаже полезен ход. Наистина се надявам. Сигурен съм, че той може да се върне в Юнайтед и да покаже какво може, ако успее да намери спокойствието и формата си“.

За финала на Копа Америка

На финала на Копа Америка 2016 Хуан Антонио Пици (селекционер на Чили) разплака своята родина - Аржентина. Като играч той бе национал на Испания, на по ирония на съдбата дебютира и с екипа на фуриите срещу своята истинска родина. Сега като треньор той бе лишил гаучосите от международен трофей: „Истината е, че нямаше как да се насладя напълно. Разбира се, че бях щастлив, все пак моят отбор бе Чили и той спечели. Но не можах да се освободя от чувствата си към Аржентина. Поех риск да оглавя друг национален отбор. Не е никак приятно да играеш срещу страната, в която си роден, защото там са твоите приятели и семейство“, спомня си Пици.
____
Отделно парче:

Мечтае да се пробва и в Англия

Може би докосването на меланхолията е изиграло роля за казаното в края на разговора, но Пици го вижда като реализъм. До триумфа го доведоха много загуби, а сега ще последват още. Както всички, той е заключен в родината си Аржентина по време на кризата с коронавируса. Там той чака, но без работа и без план. Дали Висшата лига Англия все пак е опция за него: „Разбира се, това е страхотна лига, най-добрата в света. Всички се стремят към нея. Но футболът те води. Играта е тази, която решава. Футболът те кара по пътя, по който той иска, а не по онзи, който ти сам си очертаваш“.