Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

21-04-2018 Пената прави дрийм тим от детската градина

Пената прави дрийм тим от детската градина

21-04-2018 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Ехото от удара с превръщането на ЦСКА в Средец по партийна поръчка през лятото на 1985 г. отеква през целия следващ сезон. След това обаче червените отново поемат главната роля във футбола ни, при това го правят по забележителен начин – като поглеждат смело към своята ??кола. ЦСКА започва сезон 1986/87 г. с петима дебютанти в елита – четирима от младежката група и един от втора дивизия. А от „Армията” към футболния космос се изстрелва бъдеща „Златна топка”.
Когато през декември 1985 г. Димитър Пенев заменя Серги Йоцов, от големия тим на Паро Никодимов от началото на десетилетието не е останало практически нищо. В края на първенството, в което ЦСКА остава извън челната тройка, си тръгват и последните важни фигури в него, с едно изключение – вратарят Георги Велинов-Джони. Натискът за незабавни успехи обаче е отслабен и Пената спокойно може да

вър??и това, което
умее най-добре – да
залага на младите

От трибуните често се чуват ругатни след поредното нескопосано отиграване на „яловото” крило Емил Костадинов, публиката лепва подигравателния прякор Чичовото на Любослав Пенев заради роднинските му връзки с треньора, но на специалиста край тъчлинията не му пука. С ??опски инат отстоява кредото си да гласува доверие на онези, в които е забелязал талант и ??ампионски характер. Племенникът му, обвиняван от мнозина „разбирачи”, че е прекалено „дървен”, е преквалифициран в типичен таран, въпреки че в юно??еските формации на клуба действа като офанзивен халф.
Пенев налага и амнистирания Христо Стоичков, когото някои отписват след скандала във финала за купата с Левски. Зад тримата младоци в атака действат Лъчезар Танев и ??вайло Киров, подсигурявани от типичния опорен халф Костадин Янчев. Тимът все още няма стабилност в защита, където трудно може да се компенсира липсата на Георги Димитров-Джеки. Пената дълго търси бранител от калибъра на Трифон ??ванов, за да запълни празнината, и когато го намира, ЦСКА наистина става дрийм тим не само за родните стандарти, но това се случва едва през лятото на 1988 г., а дотогава Стратега успява да стане ??ампион и с „детската градина”. На 30 май 1987 г. под дъжда, леещ се на националния стадион, Христо Стоичков вкарва първия от най-запомнящите се негови голове – битката с Левски за титлата е достигнала точката си на кипене 2 кръга преди края, когато вечните съперници влизат в дербито, разделени само от една точка в полза на армейците. 10 минути преди края Емо Костадинов пробива по крилото и дава къс пас на ??цо около ъгъла на наказателното поле, който стреля с десния крак по диагонала, а вратарят Боби Михайлов е безсилен да отрази ??ута му – 1:0!
През 1988/89 г. червените стигат до нещо, което едва ли някога ще бъде повторено – 4 трофея: титла, национална купа и Купа на Съветската армия, допълнени и от първата Суперкупа на България месец по-късно, а в турнира за КНК армейците са спрени чак на полуфинал от Барселона на Йохан Кройф. Сезонът им завър??ва така, както е започнал – с разгромна победа с 6:1 във финала на предпоследното издание на турнира за Купата на Съветската армия срещу Марица-изток Раднево, а това е 65-ият двубой за тима в рамките на състезателната година. Към сработения вече състав се прибавят важните липсващи елементи – вратарят ??лия Вълов, централният бранител Трифон ??ванов-Туньо, креативният халф с великолепна техника Георги Георгиев-Гецата и дългогоди??ният национал Пламен Гетов.

Съвър??енството
вече е само на една
ръка разстояние

Фиестите на „Армията” започват още с първия кръг, когато врачанският Ботев е пометен с 5:1 с 4 гола на Гетов и продължават с 6:0 срещу Миньор. Две седмици по-късно стадионът в Борисовата градина аплодира 7:0 над Локо Пд, като този път 4 попадения постига Стоичков. Голеадата на свой терен продължава с 6:2 над Черно море с хеттрик на Любо Пенев. В онези дни стадионът в тогава??ния Парк на свободата се пука по ??евовете, защото тимът играе не само резултатно, но и зрелищно и няма реална вътре??на конкуренция. В периода е счупен и националният рекорд по непобедимост – 36 поредни ??ампионатни срещи без поражение (25 победи и 11 равенства, голова разлика 101-27).
??ма голове, които се забравят още на следващия ден, и други, около които в продължение на десетилетия витаят легенди. Феноменално изпълнение на Стоичков на „ Ноу Камп” с екипа на ЦСКА през пролетта на 1989 г. му отваря ??ироко дверите на големия футбол. При това на последния полуфинал, до който достига български тим в европейските турнири – срещу Барселона във вече несъществуващия турнир за КНК. Тече 24-ата минута на първия двубой в каталунската столица. „Пуснаха ми дълга топка и аз стигнах пръв до нея. Насреща ми лете??е вратарят Субисарета – описва ситуацията ??цо в своята автобиография. – Той се спря и – ни напред, ни назад. Опита да се върне на мястото си, но аз прехвърлих топката над него и наистина се получи красиво попадение.” В този момент ЦСКА повежда с 1:0, а в храма на футбола става тихо като в църква. Легендата гласи, че тогава на пейката на Барса треньорът на домакините Йохан Кройф се обърнал към своя асистент Чарли Рексач с думите:

„Ето човека,
когото търсим!”

В изявата на Стоичков има всичко – превъзходна бързина, отлична техника на скорост, футболен интелект и дързост.
?? без водача на атаката си Любо Пенев ЦСКА стига до два гола на чужд терен, които запазват надеждите за финала в Берн живи – 4:2 за Барселона. Още в самолета към София Стоичков се хваща на бас, че към двата си гола в каталунската столица ще прибави още един на реван??а. „Според мен резултатът не бе??е реален – твърди след време предводителят Димитър Пенев. – На??ата отбрана допусна груби гре??ки и улесни стрелците на Барселона без особени игрови положения да спечелят мача. А имахме възможност да окажем още по-добра съпротива, за да завър??им двубоя с по-малък резултат”. Очакваният като месия за реван??а Любо Пенев има нещастието да се контузи, а от строя излиза и наказаният Трифон ??ванов. В тяхно отсъствие най-опитният в състава Георги Димитров-Джеки гре??и детински и подарява топката на англичанина Гари Линекер, който бързо премахва въпросителните – 0:1. Един човек обаче не иска да се примири с очевидното. „Сяка?? бе зареден ду??евно и физически в ядрен реактор”, не скрива възхищението си от Стоичков на следващия ден вестник „Народен спорт”. „Губеха мача, а с него и възможността за крачка напред, но той продължава??е да се бори, да търси промяната, да увещава съотборниците си да не се предават”, удивлява се бъдещият му импресарио Хосе Мария Мингея”. ??цо печели баса, че ще вкара отново на Барса, но класата на гостите довежда нещата до 2:1 в тяхна полза.
Христо е не само звездата на ЦСКА в онзи незабравим сезон, но и голямата фигура в турнира на носителите на национални купи. Със 7-те си гола през кампанията той става голмайстор №1 в него. Барса печели купата, а по-късно, след драматични перипетии и протяжни пазарлъци – и Стоичков. Когато месеци по-късно започват официалните преговори с ЦСКА, е готов да счупи трансферния рекорд за футболист от ??зточна Европа, като в хода им офертата е зави??ена от 3 на невероятните за времето си 4 милиона долара. По онова време България обаче все още е комунистическа страна и не всичко опира до парите. Властите не разре??ават на „осмицата” да напусне родината под претекст крехката му възраст и действащите нормативни документи. Той преглъща неочаквания удар със „захарчето”, че след края на сезона ще го пуснат да отпътува за каталунската столица. От тази отсрочка

футболът ни печели
трета „Златна обувка”

и голмайсторски рекорд от 38 попадения за едно първенство, който трудно ще бъде подобрен скоро. Един от най-щастливите е помощник-треньорът на ЦСКА Петър Жеков, който получава същото отличие през 1969 г. с рекордните за времето си 36 гола. Жеката споделя: „Бях много щастлив, че точно ??цо подобри моя рекорд. Той бе??е моят любим ученик, защото възприема??е всичко много бързо. Понякога допълнителните ни тренировки с него и с другите големи таланти Любо и Емо бяха твърде продължителни и се случва??е някой да ми се разсърди, но всичко отминава??е бързо, защото те имаха голямо желание да станат играчи от висока класа”.
Бъдещата „Златна топка” с огнен нрав обаче е изкаран извън кожата през есента на 1989 г., когато само след 6 кръга и 12 гола в тях на Любо Пенев на съотборника му (и негов връстник) е разре??ено да премине във Валенсия. Още в следващия седми кръг на първенството идва най-подходящата жертва – Левски, броени дни след резила от Антверпен, когато белгийци елиминират сините от евротурнирите с инфарктен обрат от 1:3 до 4:3 с три гола след 90-ата минута. Отсъствието на Любо Пенев бързо е забравено след изравнения червен рекорд за най-изразителна победа срещу Левски – 5:0, като 4 от попаденията са на Стоичков, при това само за 27 минути. Той завинаги си спечелва неприязънта на левскарите след гаврата, която си позволява в следващия (оказал се и последен за него) мач срещу сините на 7 април 1990 г. – излиза с номер 4 на гърба, за да напомни какво е сторил в миналото дерби.