Папата на българския спорт

На 80 години Иван Абаджиев остана неразбран в България и прави шампиони в САЩ

В България не обичаме богатите. Тази сентенция вече се превърна в аксиома и никой не се съмнява в нейната истина. Така е, но е доста непълна. Треньорът, донесъл най-много медали за страната ни не тъне в разкош, няма палати, няма банкови сметки с милиони долари, но въпреки това бе охулен и изоставен. В САЩ от десетки години се прекланят пред един от най-големите треньори в света за всички времена. Пишат книги, правят CD-та, слушат лекции и какво ли още не. Едва ли са съгласни с всичко, което им изповядва Папата. Но взимат най-доброто, прилагат това, което е в съответствие с техните възможности. И се прекланят пред името на Иван Абаджиев. Там няма да чуете реплики „алхимика“, „мошеника“, „издънката“, „опозорителя“. Не се мятат от една крайност в друга (както обичаме в България), а знаят как да почитат и уважават успелите, без да ги превъзнасят в култ. А тук? В България и при него ситуацията е от осанна до разпни го – или е Бог, или е жив дявол… А истината е там някъде – по средата.
Големият Иван Абаджиев е основателят на българските щанги. Преди него този спорт у нас е нещо като нищо. България взима някакви точки само и единствено за участие на международни първенства, а щангистите ни са по-скоро като зрители (май както ще се получи и с голяма част от спортистите ни в Лондон това лято…). Медали – няма, постижения – абсурд. Всичко това се променя при участието на второ световно първенство на 25-годишния тогава Абаджиев. В Техеран през 57-а България вече има своя първи световен вицешампион във вдигането на тежести.
Три години по-късно щангистът прекратява спортната си кариера по време на олимпийските игри в Рим и започва приключението му с треньорската професия. Абаджиев започва да налага своята идея за двуразови и триразови тренировки. До този момент в България твърдо се отрича силовото натоварване на спортистите ни. През 1968-а поема националния отбор и увеличава натоварването на щангистите цели… 10 пъти. Дотогава националите са вдигали по 5 тона на ден, а под негово ръководство – 50-60 тона! „Организмът има ограничаваща система, предпазваща го от преминаване на границата на физическите натоварвания, която води до увреждания. Аз това го почувствах, като сравнявах труда на нивата после с тренировките в залата по спортна гимнастика. И така се роди тази идея в мен. И се стигна до 1968-а, когато приложих двуразовата тренировка. Бях порицаван, но стана нещо като революция…“, спомня си днес Старшията. И резултатите не закъсняват. На европейското първенство във Варшава през 1969 отборът на Абаджиев завоюва два златни медала, последвани от сребърни на световното. Следва висока оценка и признание – по директива от ЦК всички спортове трябва да минат на двуразова тренировка. Две години и половина по-късно на олимпиадата в Мюнхен през 1972-а българските щангисти печелят три златни и три сребърни медали. Получават общо 38 точки и отборно са на първо място. Следват години, десетилетия на успехи – многобройни шампиони и медалисти. На олимпиадата Москва през 1980-а българският отбор е на второ място. И до днес в света има само шест души, които са успявали да вдигнат три пъти по-голяма тежест от собственото си тегло над главата. И шестимата са българи. И шестимата са били тренирани от Абаджиев.
Цялата тази славна кариера на Папата обаче няма как да не е белязана и от много скандали и противоречия. И трите големи допинг издънки на българските щанги под ръководството на Абаджиев са на олимпиади, и то през 12 години. На игрите в Монреал`76 Благой Благоев и Валентин Христов печелят титлите, но златните им медали са отнети, а пробите на двамата са доказано манипулирани. През 1988 година в Сеул с допинг “гърмят” Митко Гръблев и Ангел Генчев. Точно 12 години по-късно – в Сидни 2000 медалите на Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев са отнети. Оказва се, че ороцетамът от “Софарма” е съдържал забранен диуретик, като заразената партида е само в тази за щангистите. След скандала Тамаш Аян, президент на международната федерация, заплаши, че ако случаят се повтори, страната ни ще бъде изхвърлена от МФВТ.
Днес, ден след като отпразнува своя 80-годишен юбилей, Абаджиев е извън родината си. Намери признание не сред свои, както винаги е искал, а далеч зад Океана. От края на 2010-а Старшията работи с щангисти в чисто нова спортна академия в Денвил, Калифорния, а ангажиментът му е до олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016-а. В Сан Франсиско Папата на щангите е по покана на един от първите си ученици – Александър Крайчев, който печели сребърен медал на Игрите в Мюнхен 1972. Голяма част от времето си Абаджиев прекарва в залата и води тренировките на няколко млади момчета. Едно от тях е с български корени – Кристиан Павлов, а Крайчев е категоричен, че е една от олимпийските надежди на Щатите. Много американски треньори слушат лекциите на Абаджиев, четат материалите му в търсене на златната среда, „да постигнат същите резултати, но с по-малко натоварване“. Абаджиев, разбира се, твърди, че това не е възможно…