Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой От корнер Коми  праща ЦСКА в кома

От корнер Коми праща ЦСКА в кома

20-08-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Левскарите носят купата в „Пирогов“ при „паднали в боя“ свои съотборници

Без битка няма победа, а понякога мечтаният триумф идва при наглед абсурна ситуация. След епичния финал за купата в три серии през 1949 г. никой не предполага, че нещата ще се повторят като под индиго година по-късно между същите съперници, но в още по-ожесточен вариант.
На 3 декември 1950 г. десният халф на Левски Димитър Дойчинов слу??а третия мач между сини и червени по радиото в болничната си стая, а мнозина му казват, че никога повече няма да играе футбол. В първия двубой централният нападател на ЦСКА Гацо Панайотов скача върху глезена на левия му крак, а при тежкия сблъсък Дойчинов къса всички възможни връзки. Третият финал отива към поредните продължения, когато на съседното легло в „Пирогов“ настаняват и съотборника му, вратаря Спас Андреев-Паскера, който минути по-рано се е превивал в кански болки на игрището на „Народна армия“. Двамата се радват от сърце, когато при нелепа ситуация Левски нанася тежкия си удар в 99-ата минута, а часове по-късно в „Пирогов“ с купата се изсипва възторжен целият отбор на сините. Този успех е и за ранените в боя...
На война като на война. Със силни болки в коляното играе в първия финал десният бек на ЦСКА Георги Цветков-Буч, след като е контузен на полуфинала със столичния Академик. Едва издържа до края, а да рита в следващите два двубоя и дума не може да става. Въпреки това мнозина от червения лагер го упрекват в малоду??ие. Левскар по ду??а, десният халф на армейците Атанас Цанов е изгонен от терена във втората среща, защото отвръща на удар без топка на Арсен Димитров. Цанов се появява на банкета на сините в столичния ресторант „България“, за да поздрави старите си приятели. Отговорът от отсрещната страна е безкомпромисен – сипят се обвинения, че е играл симулативно в първите два финални мача.
Двата тима влизат в битката със старата амбиция, но под нови, натрапени по съветски образец имена – Народна войска срещу Динамо. Над футболния ни живот се е извил поредният комунистически ураган, отнесъл съкровени чувства и традиции. ??мето Левски е запокитено в ъгъла на историята, няма вече добрата стара Славия – някакъв Строител, който по-късно мутира в абсурдното Ударник, столичното Локо пък е Торпедо, също както и пловдивското, а с такова име се роят и отбори в Русе, Перник, Плевен и къде ли още не. Торпедата са цели 5 на осминафиналите на купата. На този етап столичното Динамо (пардон, Левски) се среща с Динамо от Своге, който официално е под крилото на Комсомола, а дупни??кото Червено знаме (тоест Марек, бив?? Левски) се вее срещу тим със същото название, но от столицата. ??диотиите на „кръстниците“ нямат край – година по-късно червеният клуб ще си върне името ЦДНВ, а после става ЦДНА, Отбор на Софийски гарнизон, пак ЦДНА, ЦСКА с червени или септемврийски знамена и така чак до съвременните щуротии като Средец и ЦФКА. Левски пък трябва да чака цели 7 години, преди да си върне изконното име.
Регламентът на турнира през 1950 г. все повече се усъвър??енства и във финалната фаза към 10-те участника в А група се прибавят 6 отбора, определени в три предварителни кръга от 20-те окръжни представители. Стига се до истински куриоз - 7 от осемте четвъртфиналисти да са от София, а играещият в плевенската окръжна група Спартак си проправя път чак до полуфиналите. Жертва на плевенчани става Славия (тогава Строител), който е разгромен с 4:0, като хеттрик за домакините реализира нападателят Димитър Палев. В голямата четворка Левски среща големи трудности да преодолее Спартак в Плевен и го постига с единствения гол на лявото си крило Йордан Томов-Коми. Герой на мача е вратарят Никола Пърчанов, който за първи път демонстрира огромния си талант, радвал плевенската публика в следващите две десетилетия. На същия етап от турнира на „Войската“ са необходими общо 210 минути игра в 2 мача, за да елиминира софийския Академик, в чийто редици вече е четирикратният носител на трофея с Левски Васил Спасов-Валяка. Студентите имат ??анса да се изкачат толкова нагоре след служебно 3:0 на осминафиналите над перни??кия Торпедо (всъщност Миньор), тогава член на Южната Б група. Перничани побеждават с 2:1 в София, но са отстранени заради неправилно картотекиран футболист. Академик капитулира пред ЦСКА след 0:0 в 120-те минути на първия двубой и 1:4 в преиграването, като армейците на практика ре??ават мача още в първия половин час с две попадения.
Студената дъждовна есен на 1950 г. не пла??и десетки хиляди любители на футбола да извият опа??ки в тогава??ния Парк на свободата и мокри до кости да чакат за скъпоценната хартийка. Тя ще ги вкара на стадион „Народна армия“, за да станат свидетели на поредния интригуващ сблъсък за надмощие между сини и червени. За финала е избран стадионът на ЦСКА заради по-добрия терен от този на игрище „Юнак“. Тогава няма телевизия, няма дори транзистори и хилядите, които остават зад затворените врати на съоръжението чакат информация за случващото се от щастливците с билети. Тя се подава „безжично“, с подвиквания от трибуните.
Година по-късно в двата отбора има сериозни промени. От онзи състав на ЦСКА са останали само петима, в синия отбор те са 7. ??зпълнителите се сменят, сценарият остава същият. Напрежение, удари и пропуски пред двете врати, борба за всяка топка и всяка педя в първия мач и поредно 1:1 между съперниците. Травмата, която получава Дойчинов го вади от терените за две години. Четири минути преди сблъсъка му с Гацо Панайотов самият той изважда от игра нападателя на ЦСКА Гочо Русев, който получава удар в недоизлекувания си глезен. За втория дуел, игран на следващия ден, се прибавя и ло??ото време, калният и хлъзгав терен, на който локвите са повече от сухите места. Нервите вземат връх и следват две изгонвания – на Хранов и Цанов. ?? пак 1:1 при последния съдийски сигнал.
Футболните богове запазват най-интересното за последната част от трилогията. Тогава пък пада гъста мъгла и действията на играчите трудно се различават от трибуните. ??дват поредните продължения и заветният гол пада от най-неудобната точка за стрелба към вратата – до ъгловото флагче. ?? до днес мненията за случилото се разминават – попадение на Йордан Томов-Коми от сините, вратарски автогол на Стефан Геренски-Рибата или пък на защитника Борислав Футеков-Борсата. Фактите – Томов изпълнява корнера откъм официалната трибуна с ляв вън??ен фалц, застаналият на предната греда Футеков неочаквано се навежда, въпреки че топката е на височината на гърдите му, а кълбото преминава между двете ръце на слисания страж и спира в мрежата. Едно глупаво неразбирателство ре??ава спора в новата 330-минутна драма. Съдбата пак посочва Левски, където четирима празнуват петата си купа, при това все със синия екип – Ангел Петров-Чори, Атанас Динев-Насо, Костадин Георгиев-Коце и Борислав Цветков-Жук. А разликата между триумфа и неуспеха едва не е едно бурканче конфитюр от рози. На обяда преди един от паметните двубои сините играчи получават сладкото за десерт и после едва изтрайват с болки в стомаха края на първото полувреме, преди да се наредят на опа??ка пред тоалетната.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар