Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой От Байерн до Бароу за 13 години

От Байерн до Бароу за 13 години

15-06-2020 Daily Mail

Само преди 13 години Болтън смая Байерн, в който играеха звезди като Подолски, Клозе и Рибери, завършвайки 2:2 при гостуването си на „Алианц Арена“. Миналия вторник това прочуто име на английския футбол (б.р. – 4 пъти носител на ФА къп и с основна позиция във Висшата лига преди десетилетие) изпадна до четвъртото ниво – Лига 2.
От Байерн до Бароу за 13 години е удивителен упадък, а причините са много. Смъртта на Болтън е една от най-тъжните истории в съвременната игра. Разбира се, Уондърърс не са първият клуб, който попада в тази низходяща спирала. Брадфорд, Олдъм, Портсмът и Суиндън са други бивши клубове от Висшата лига, които потънаха до четвърта дивизия. Някои от тях живнаха, но не и до предишната си слава.
Решението за ранен край на сезона в Лига 1 е добре дошло, защото нищо нямаше да спаси отбора, който започна кампанията с минус 12 точки за влизане в администрация и само с трима играчи от първия отбор с договори. Единствената причина, поради която не завършиха на 24-о място, беше смъртта на Бери. А за няколко ужасни дни през август изглеждаше сякаш съдбата на Тротърс щеше да е подобна.
Те оцеляха благодарение на новата собственост и макар на терена да се видяха малко положителни точки, сега поне има


възможност
за поправка

и възстановяване в едва втората кампания на тима в четвъртото ниво в 146-годишната история на клуба.
Болтън не беше богат клуб, когато Сам Алардайс изведе отбора до елита след победа във финалния плейоф срещу Престън през 2001-а. За разлика от много техни съвременници във Висшата лига, дори и тези от втората половина на класирането, Уондърърс винаги трябваше да хвърля мрежата си малко по-широко, за да намери талант под наем или със свободен трансфер.
И все пак по някакъв начин Алардайс успя да убеди фигури като Юри Джоркаеф, Иван Кампо, Николас Анелка и Джей-Джей Окоча да подпишат с клуба. Те бяха печелели световни първенства и Шампионската лига. Кампо например се премести директно от Реал Мадрид и остана цели 5 години. Окоча смени ярките светлини на Париж и ПСЖ за малко градче и заслепи Висшата лига. И той, и Кампо бяха на 28, когато подписаха – в предполагаемия си пик на футболисти.
А само колко трудно беше да се играе срещу Болтън... Много от

топотборите
се предаваха
пред физиката

и прямотата на момчетата на Сам Алардайс. Резултатът беше 4 поредни завършвания в Топ 10 на Висшата лига между 2004-а и 2007-а, страхотни кампании в Европа, където се срещнаха с Байерн и елиминираха Атлетико Мадрид, както и финал за Купата на лигата през 2004-а. Нашето впечатление за Алардайс и неговите отбори върви ръка за ръка с негативния футбол, но в Уондърърс той беше по някакъв начин новатор.
През 1983-а, когато Големия Сам беше още футболист, той игра за Тампа Бей във Флорида, който споделяше съоръжението с едноименния отбор от NFL. Акцентът върху науката за спорта, присъствието на масажисти и диетолози, разглеждането на статистиката и видеоанализът оставиха дълбоко впечатление в Алардайс. Сега във футбола подобни неща се приемат за даденост, но когато той дойде в Болтън, бяха новости във Висшата лига. И Сам винаги беше щастлив да бъде аутсайдер, прегърна идеята, за да даде възможност на отбора си да стигне непознати висини.
Алардайс напусна Уондърърс през 2007-а, а тимът постоянно беше във втората половина на класирането още пет сезона, преди да изпадне в последния ден на кампанията 2011/12. Дори тогава малцина биха могли да предвидят

десетилетието
на пълна мизерия

и раздори, което последва. След като не успя да се върне във ВЛ, парите пресъхнаха и Болтън бързо изпадна в проблем.
Техният дългогодишен собственик Еди Дейвис, който беше вложил 180 млн. паунда за добрите времена, в края на 2015-а вече искаше да си тръгне. Дълговете бяха в размер на 173 млн. паунда, а през декември 2015-а те се изправиха пред неплатени данъци в размер на 600 хил. паунда. Това разглеждане в съда беше няколко пъти отлагано, преди бившият нападател на отбора Дийн Холдсуърт и неговата компания Sports Shield да завърши поглъщането на клуба през март 2016-а, подкрепено от заем с висока лихва от 4 млн.
Въпреки че отпаднаха в Лига 1, Тротърс изглеждаха добре при мениджъра Фил Паркинсън и се върнаха в Чемпиъншип, макар да имаха трансферно ембарго. Към този момент Кен Андерсън, който щеше да се превърне във враг на феновете на Болтън, беше станал председател, след като закупи клуба от Холдсуърт.
Играчи като Роб Холдинг и Зак Клоу бяха продадени, за да се закърпят финансовите загуби, но паричният поток остана основен проблем. Сезон

2018/19 се превърна
в кошмар за клуба

Тимът отново изпадна в Лига 1, а през септември 2018-а дойде четвъртата ликвидационна петиция за 14 месеца.
И така започна ново търсене на собственик, а през февруари 2019-а бе отложена поредната ликвидационна петиция. През април играчите стачкуваха ден преди мача срещу Брентфорд заради неизплатени заплати. Тренировъчната площадка беше затворена, защото нямаше електричество и храна. Банерите „Андерсън вън“ и „Андерсън – убиец на клуба“ станаха познато явление по трибуните в двубоите на Болтън.
Потвърждението за изпадането в Лига 1 бе отбелязано, когато клубът влезе в администрация за неплатени данъци в размер на 1,2 млн. паунда, което означаваше 12-точково наказание, с което тимът започна живота си в третото ниво. През юли миналата година в първия отбор имаше само трима играчи с договори и се наложи младежкият тим на Болтън да бъде хвърлен на лъвовете в първенството.

Загубите с 0:5 и 1:6
станаха ежедневие

Съществуването на клуба беше под въпрос, а поглъщането от Football Ventures удари преграда. Изглеждаше много вероятно този основател на футболната лига да напусне бизнеса. Крайният срок за спасението на Болтън приближаваше, а феновете, които всеки ден бяха пред стадиона, накрая успяха да въздъхнат с облекчение.
Новите собственици имат продължителна и тежка работа пред себе си, за да възстановят поне малко от славата на тима. Но поне Болтън се бори и да се надяваме, че този болезнен упадък, който беше невъобразим в онази забързана нощ в Мюнхен преди 13 години, е към своя край...