Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Отиде си Цоньо – другото име на футболната страст

Отиде си Цоньо – другото име на футболната страст

04-06-2015 Любомир СЕРАФ??МОВ

Полковник го ли??и от уникалната възможност да стане единственият на?? футболист, детронирал три действащи евро??ампиона

Една вест от Шумен покруси не само онази част от България, за която ЦСКА е повече от религия. В дни, в които ЦСКА е в будна кома, без време си отиде Цоньо Василев – от породата футболни личности, които вече не се раждат. С него сяка?? си отиде част от бунтарската младост на не едно поколение футболни фенове. В червените сърца има специално място за този ??уменец, роден в Търговище, който бе най-добрият ляв бек в българския футбол през 70-те години на миналия век. ?? далеч не само това.
Да, Цоньо Василев бе противоречива фигура. Мнозина журналисти навремето го недолюбваха (може би защото дори гоне??е да бие най-предубедените сред тях), но публиката го боготворе??е. Защото играе??е със страст, която буквално извира??е от него. Безкомпромисен в намесите си, той не праве??е компромиси и извън терена. Не търпе??е неправдите и не държе??е езика си зад зъбите, като нарича??е нещата с истинските им имена. Това прекрати без време кариерата му при червените. Опълчи се на (все)силния човек в ЦСКА по онова време полковник Никола Миланов-Чопъра и...през лятото на 1981 г. бе принуден да се върне в своя Шумен едва навър??ил 29 години. На него и на далеч по-възрастния ??ван Зафиров-Копата им направиха нещо като импровизирано изпращане (в България никога не оценяваме хората по истинската им значимост) и така Василев изпусна уникалната възможност да стане единственият български футболист, участвал при детронирането на три действащи ??ампиона на Стария континент – Аякс през 1973 г., Нотингам през 1980 г. и Ливърпул през 1982 г.
В годината, в която стана изли??ен за полковниците в тогава??ния Парк на свободата, треньорското светило Юп Дервал го взе в отбора на Европа за бенефисен мач с турския Фенербахче, където игра до великия Йохан Кройф. В ЦСКА обаче вече го брояха за свър??ен.
Журналистите също му отмъстиха за това, че не цепе??е басма никому. През 1976 г. няма??е никой друг, по-достоен от бранителя на ЦСКА за признанието футболист номер едно на България, но синьо-червеното противопоставяне доведе нещата до неочакван „компромисен” победител – централния нападател на Славия Боби Григ(оров), който дори не бе национал. Така Цоньо се нареди до други червени легенди, които никога не бяха оценени по достойнство у нас – Димитър Якимов, Петър Жеков, Георги Денев, Божил Колев.
За ??уменеца просто няма??е по-подходящо място от това 21-годи??ен да акостира при червените. През пролетта на 1973 г. той вече бе изиграл 6 мача с националната фланелка в далечно презокеанско турне на А отбора и неговият роден клуб му бе отеснял. Само десетина минути пък му бяха необходими да плени претенциозната армейска публика в дебюта си. На 4 август 1973 г. младежът не се притесни да обезвреди едно от най-бързите и пробивни десни крила по онова време в България - Младен Василев от Академик, а още първите му отигравания накараха сектор Г да скандира „Цоньо, Цоньо!“. В опит за отговор на предизвикателството на дебютанта, Махо го изрита ло??о, а до края на срещата другият Василев му го върна тъпкано. С което навеки бе заклеймен от някои пи??ещи братя за непоправим грубиян.
Този „грубиян“ обаче три месеца по-късно не даде да „пие вода“ и на далеч по-голяма фигура от Махо в световен мащаб – холандеца Джони Реп. Битката им по фланга продължи епични 120 минути, след които ЦСКА стигна до една от най-големите сензации в континенталния клубен футбол за всички времена, елиминирайки безспорния хегемон в Европа Аякс. В един момент Цоньо дори нокаутира провокатора Реп зад гърба на съдията, след като не му отстъпва??е нито на бързина, нито на повратливост. Червените ??алчета вече имаха своя нов идол – нищо, че той не бе изкусен голмайстор или елегантен плеймейкър. Футболът се мери не само с голове, но и със сърцето, което оставя?? на игрището.
Пет дни след епохалната победа над амстердамския колос Цоньо има??е нещастието да си отбележи ре??ителен автогол при своя дебют във вечното дерби с Левски. ЦСКА падна с 0:1 – неразчетено връщане на топката от страна на младока хвана в крачка вратаря Йордан Филипов, излязъл напред от голлинията, без да подвикне на защитника. От това любовта на армейските привърженици към Василев не намаля, а Цоньо изкупи греха си с фантастични намеси в четвъртфиналните битки в турнира за КЕШ с мюнхенския Байерн.
Естествено националният селекционер Христо Младенов го повика в състава ни за финалите на световното първенство в Германия през 1974 г. и го пусна титуляр, но на десния фланг на отбраната, където нерядко се подвизава??е в А отбора чак до пролетта на 1981 г. Тази негова универсалност го праве??е мечта за всеки треньор. Цоньо с лекота се справя??е със задачите си когато действа??е в централната зона на защитата и дори когато бе изтеглян по-напред в средата на терена.
В ЦСКА левият бек изкара 8 пълни сезона и наистина бе железен – никога не се контузи сериозно, а мачовете, които пропусна през тези дълги години се брояха на пръстите на двете ръце. С него в състава си ЦСКА не слезе под второто място в А група, а в точно половината от сезоните стигна до ??ампионския трофей – роден победител,за когото успехът просто няма??е алтернатива.
Горе??е в играта и нерядко получава??е червени картони, като при онова спречкване с Бумбо Стойков на 4 март 1979 г. в мач срещу столичния Локомотив, загубен злощастно от червените с 2:3. Месеци по-късно пък не издържа на съдийската тенденциозност в двубой със Славия и запрати чим от тревата по посока на страничния арбитър. Сектор Г го изпрати с аплаузи, а ЦСКА дори с 10 ду??и стигна до частичния обрат, след като губе??е с 0:1.
Забърка името си и в най-големия скандал в историята на националния ни тим. На 1 юни 1977 г. България посрещна в световна квалификация най-големия отбор във футболната история на Ейре с О’Лиъри, Брейди, Стейпълтън, Хайуей, Джайлс и Гивънс в състава си. Стигнахме до героично 2:1, а напеченият мач се запомни със страхотно сбиване между 22-ата играчи по чисто хокеен маниер. Във вихъра на страстите отново бе той – легендата на Арсенал Дейвид О’Лиъри в един момент стъпи върху лицето на Чавдар Цветков, Цоньо въздаде справедливост с кро??е, а накрая сащисаният гръцки рефер изгони по двама играчи от съперниците, сред които обаче не бе Василев. На реван??а след само 4 месеца ирландците чакаха Цоньо както партизаните са бленували Девети септември, за да му го върнат, а той не се побоя да отиде в Дъблин и да допринесе за героично 0:0 срещу коравите домакини. Нищо, че тогава получи най-тежката травма в своята кариера – Брейди от Арсенал усука коляното му и българинът бе принуден да напусне терена в 71-ата минута. Да се скрие не бе в неговия натюрел на мъжкар до мозъка на костите.
Първенството на планетата в Германия в началото на стремителната му кариера през 1974 г. си остана и последният голям футболен форум, на който го видя светът на футбола. Кипър пък бе последната спирка за таланта му. А би могъл с успех да играе в който и да е от големите ??ампионати в Европа.
Да се променя спрямо политическите ветрове пък също не бе неговото „аз“. Дълго време бе комсомолският секретар на ЦСКА, но никак не понася??е подлизурковците, а промените в обществения живот не го накараха да свърне в друга посока, да се префасонира, да измени на природата си. Не се промени дори и вън??но, камо ли да се ояде. Отново не се старае??е да се хареса на всички и предизвиква??е противоречиви оценки. Впусна се в политиката на местно ниво, стана общинар от листата на БСП в Шумен и оглави комисията за младежта и спорта в общинския съвет.
За 55-ия му рожден ден Шумен го обяви за свой почетен гражданин. Той пък раздаде полагащата се премия от 1500 лева на старчески дом, заведение за умствено изостанали деца и сиропиталище и дори сам разнесе парите с колата си. Това бе Цоньо, когото „Армията“ обикна още в десетата минута на неговия дебют с червената фланелка...

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар