Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Отборът от призрачния град

Отборът от призрачния град

08-07-2019 Любомир ИЗОВ

На 26 април 1986-а се случва инцидент в ядрена централа на 5 км от град Припят, Украйна. Той доведе до глобални последици в подхода към ядрената енергетика. По време на „рутинен“ тест за безопасност експлодира реактор, а целият град Припят беше евакуиран. В едно проучване на ООН се твърди, че евентуалният брой на жертвите е около 4000 души, но със сигурност те са много повече.
През последните няколко седмици този случай привлече широко медийно внимание заради телевизионната поредица на HBO „Чернобил“. Въпреки това все още има много елементи на катастрофата, с които хората не са запознати. В днешно време Припят е гореща точка за туристите, които всяка година пристигат в изоставения град, за да видят как природата се опитва да се върне към „нормалния си живот“.
Припят е основан едва през февруари 1970-а и без съмнение е технологично напреднал град. Съветският термин за проекти като Чернобил е „мирен атом“, а ядрената енергия се смята за по-безопасна от традиционните източници като въглищата. Това довежда до изграждането на множество заводи във и около новите градове, които са считани за водещи в иновациите. Данните от началото на 1986-а сочат, че средната възраст на Припят е била едва 26 години, а повече от 10 хиляди души (б.р. – населението е било 49 400) в него са били под 18.
Благодарение на демографските особености спортът има важна роля в ежедневния живот на гражданите. Налице са около десет спортни зали, три басейна и два футболни стадиона, които са

огледало на съветската
и украинската култура

В момента Припят е известен като призрачен град, в който има много аспекти за изследване. Включително и стадион „Аванхард“, който е с капацитет от 5000 места. Той е разположен в непосредствена близост до емблематичния увеселителен парк и виенското колело, които са може би най-известните обекти в града. Арената е наречена „Аванхард“ заради синдикалното спортно общество, което е със същото име. То се състои от строителни и промишлени работници от 14 други украински спортни дружества, някои от които познатите и до днес Шахтьор и Торпедо. Споменатото общество Аванхард отдава името си на редица терени по цялата страна, а стадионът в Припят е само един от многото.
Когато в средата на 70-те години на миналия век се сформира ФК Строител Припят, той играе на други, много по-скромни стадиони. Клубът очаква откриването на своя „Аванхард“ в средата на 80-те, но

съдбата така и
не му позволи

да играе там. От самото име на отбора става ясно, че по време на своето създаване той е бил съставен от строители от близкото село Чистоглавка и работници, ангажирани с изграждането на Чернобилския завод. Чистоглавка има един от най-добрите тимове в региона по това време и техният капитан Виктор Пономарьов се присъединява към Строител Припят при основаването му.
Василий Трофимович е бил уважавана фигура в съветските кръгове и отчасти е отговорен за формирането на ФК Строител. Той е получил престижния орден на Ленин за заслугите си към родината и решава, че Припят се нуждае от футболен отбор. Причината е, че според него много млади работници, които са били въвлечени в петгодишното строителство на близката атомна електроцентрала, се нуждаят от забавление между работните смени. Така концепцията е замислена и клубът започна да търси играчи.
Те веднага насочват вниманието си към Чистоглавка, до голяма степен заради репутацията на футболния тим на селото в района на Киев. След създаването си ФК Строител започна да участва в регионални турнири, предимно аматьорски лиги и купи в рамките на Киевска област.
Между 1980-а и 1981-ва клубът от Припят е воден от бившия играч на Динамо и Черноморец Одеса Анатоли Шепел. През 1981-ва ФК Строител

е коронован
като шампион

на аматьорската дивизия в Киевска област. Той печели и следващите две първенства, затвърждавайки своето господство в аматьорската футболна сцена в Киев. Отборът от Припят участва и в шампионата КФК, а успех там можеше да го превърне в професионален отбор.
Неговото най-лошо класиране там е осмото (б.р. – последно място) през 1982-а, но три години по-късно Строител финишира на втора позиция, само на 4 точки зад първенеца Ахтирка. По време на тази кампания клубът от Припят прави и рекорд за най-много отбелязани голове в един мач в дивизията – 13 на Локомотив Знаменка.
Тимът става все по-добър всяка следваща година и заслужава нов стадион. Той играе на скромна универсална арена, която е предназначена за редица спортове. Затова идва и предложението да се изгради съоръжението „Аванхард“. Стадионът трябвало да бъде официално открит на 1 май 1986-а. Решението е на властите, които смятат, че това е идеалният момент

да дадат нещо ново
на хората от Припят

Междувременно в Чернобилската атомна електроцентрала започва изграждането на пети ядрен реактор, а Василий Трофимович казва по темата: „Новият стадион е толкова важен за хората, колкото и новият реактор“. Въпреки това заради ядрената катастрофа отборът на Припят така и не изиграва нито един мач на новия си дом. „Аванхард“ никога не бива украсен от присъствието на ФК Строител.
В деня на експлозията – 26 април, ФК Строител трябвало да домакинства на Машиностроител в полуфинал за регионалната купа на Киев. Мачът е отменен заради инцидента в Чернобил. Историята е известна с разказа как гостите от Бородянка тренират преди двубоя, а един хеликоптер каца на терена и ги информира, че сблъсъкът с ФК Строител е отменен.
ФК Строител се оттегли от шампионата КФК през 1986-а. Целият отбор, както и жителите, бяха евакуирани и изпратени да живеят в съседни градове и общности. Клубът се върна на терена до 1987-а, но с ново име – ФК Строител Славутич. Този град (б.р. – Славутич) е построен с единствената цел да настани евакуираните граждани на Припят и да послужи като заместител на необитаемия град. Той се намира на 45 км от Чернобил и все още е населен.

Бившият украински
национал до 21 г.

Сергей Рожок е роден там, а към момента е част от белоруския елитен Смолевичи.
ФК Строител започва пак да играе, но не всички футболисти от Припят се присъединяват към него. През 1987-а тимът финишира трети в шампионата КФК, а година по-късно изнемогва и приключва осми. След разочарованието и напускането на играчите е взето решение за закриването на клуба.
Футболът се връща в град Славутич през 1994-а със създаването на едноименен клуб. Тимът записва редица положителни резултати и се изкачва във второто ниво на украинския футбол, което го превръща в професионален отбор. Животът на клуба обаче се оказва доста кратък и той е закрит през 1998-а. Въпреки че няма почти нищо общо с оригиналния Строител Припят, ФК Славутич е роден от последствията на ядрената катастрофа. Това за пореден път напомня, че футболът никога повече няма да благослови град Припят.
За съжаление ФК Строител Припят и стадион „Аванхард“ се загубиха във времето. Въпреки че съоръжението все още стои, то е обрасло с треви и е доминирано от дивата природа както почти всичко в града. Катастрофата в Чернобил беше тревожно събуждане и символично напомняне за нестабилността на живота.
Клубовете от съседните общности предложиха да помогнат на онези, които играеха за ФК Строител Припят. Или поне на тези, които не умряха от рак. Голяма част от футболистите на Строител бяха привлечени от любителски и професионални клубове, което им позволи да продължат наследството на отбор, чийто потенциал никога не бе реализиран. Тъжната история на ФК Строител завършва в град, в който ще се чува само звукът на тишината…