Няма нищо смешно в ЦСКА

Много хора отвън смятат за скандал това, че в клуба липсват скандали
Ако само през последните два дни следите информационния поток от българския футболен клуб, именуващ се ЦСКА, вероятно ще си помислите, че сме 1 април и всички медии вкупом са се наговорили само за 48 часа така да обрисуват нещата, че после 1 година да имаме треска на коремните мускули от смях.
Само, че нито е смешно това, което се случва на стадион „Армията“, нито пък има хумор в интерпретацията на събитията. Някъде дори минават всякакви граници и митници като копаят гроба на клуба, кичещ се с 31 шампионски титли на страната.
Ясно е като бял ден, че всички в ЦСКА са маниаци на тема „бъркотия“, но също така същите хора имат неясно откъде придобита способност да решават проблемите си посредством навлизането в нови проблеми. Клубът още не е платил хотела си от миналата зима, но вчера замина на топло в Гърция. В крайна сметка обаче и тази подготовка ще мине и замине и един ден всеки кредитор на червените ще си получи парите със съответните лихви.
Не е ясно точно защо се набляга на подобни дългове на ЦСКА, защото това е всичко друго, но не и футбол. Човек има чувството, че около отбора умишлено гравитират елементи, чиято цел е всеки ден да се поднасят какви ли не пикантерии и други подобни гозби, които да отклонят вниманието от същинските ежедневни проблеми.
Голям скандал! Това е най-мекото определение за първия ден във ФК ЦСКА. 9 януари 2012 година е определен за прегледи и това е. Дори не може да се каже, че това е работен ден за футболистите, защото тяхната работа не е да ходят до клиниката в Дианабад. Правят го два пъти в годината, а когато вършиш нещо веднъж на средно 182,5 дни, това не ти е официалната и законна работа.
А какъв всъщност е така наречения скандал? Забележете, става дума не за първия работен ден в клуба и не за първия отворен за журналисти и запалянковци ден, а просто време за медицински тестове. От телевизионните кадри видяхме как едни футболисти отиват на прегледи. Какво му е скандалното на това? Ама не били облечени еднакво. В свободното си време всеки може да бъде облечен както намери за добре, това е конституционно право на всеки свободен български гражданин. В Англия футболистите ходят по улиците, навлечени облечени с най-скъпите пижами на света, наречени висша мода, но медиите не ги съдят за това, нали? Тук сме много възмутени защо на ЦСКА играчите отишли на преглед с облекло, на което няма еблемата с петолъчката. Много важно, все едно ако е обратното, от Черни връх ще изригне вулкан и лавата ще залее и унищожи София.
Защо няма пресконференция? Това е вторият огромен въпрос, който разяжда отвътре червения клуб от понеделник насам. Като че ли няма нищо по-нормално след като няма обявен брифинг, такъв да не се проведе. А и да беше свикан, какво точно щяха да кажат хората от ЦСКА? Отворете вестниците отпреди година на съдия ден и ще видите: Дано да сме живи и здрави; отиваме на подготовка, където ще изчистим някои елементи от играта; селекцията е отворен процес; ако има оферти, които задоволяват клуба и играча, ще ги разгледаме; преговаряме с нови играчи, но като има нещо официално, вие ще разберете първи; целите са ясни – титла и купа…
Е, струва ли си заради подобни клишета да се свиква извънредна пресконференция?
Иначе много обичаме да правим сравнения с Европа, но като ги правим, нека да не е избирателно. Защо тези дни никой не каза, че в първия следваканционен летен ден в Манчестър Юнайтед играчите се събират в строго охраняваната база в Карингтън и когато на Сър Алекс му скимне да говори, а това обикновено е когато има какво да каже, той привиква ресорните репортери.
Тук не е ясно какви открития за футбола щяха да направят Димитър Пенев и Драголюб Симонович в деня, когато едни лелки проверяват функционалното състояние на играчите. Като няма нови попълнения, кого да представят? На „Герена“, където е страхотната организация, по-добре ли стана, че заради левия бек Фиат Пунто пресконференцията закъсня с два часа.
Ясно ни е, че червената общност обича да държи проблемите близо до себе си, но с паленето на бенгалски огньове няма как те да бъдат решени. Истинските проблеми обаче не са в това, че първия ден е минал в нелегалност и информационно затъмнение, все едно Митко Палаузов е скрил другарите си в землянката.
Какво става с допингираните? Чакайте! Димитър Пенев ли е този, който да отговори на този въпрос. Ами както се казва, има си хора, които са натоварени и отговорни да санкционират провинилите се. Ако носителите на положителни допинг проби заслужават да копаят канали или да събират захарна тръстика, нека си търпят санкциите. Но в ЦСКА какво да кажат към днешна дата. Мълчат и чакат произнасяне на присъдата. В понеделник какво ново можехме да научим? Нищо. Обаче дай да разлаем още едни кучета, за да е по-шумно наоколо.
Това, което трябва да се разчекне като тема е има ли отбор ЦСКА и на какво ниво е този отбор. И до каква степен евентуалните наказания на тримата провинили се ще се отразят на физиономията на отбора. Както и какво ще се случи в линията на атаката след продажбата на голмайстора Зику.
Да започнем отзад напред. Зику бе определен едва ли не за Халеева комета за ЦСКА, идва, показва си опашката замалко и си заминава. Не е ясно като се съпоставят парите, платени при привличането и сумата от корейския тим, дали червените са на печалба от неговия престой, но да се отървеш от играч с 35 хиляди евро месечна заплата, си е сделка отвсякъде. Зику бе звездата на ЦСКА и първенството, но замислете се, че футболист, който яде палачинки между двете полувремена съвсем не е подходящ за сериозен футбол, към какъвто се стреми червения тим. Не е в реда на нещата да разчиташ на играч, който влизайки на тренировката все още преглъща мазния си дюнер и се налива с газирани напитки. О’кей, видяхме, че и оная му работа на Зику е голмайстор, но я си го представете този румънец да играе в отбор от класата на Генк, Сошо, Евертън или Палермо. Няма как да стане с тази изкривена отпред фланелка. Ако ЦСКА се стреми един ден да стъпи на средноедвропейската футболна черга, това няма да се получи с футболист, чиято ангажираност в защитна фаза е равна на вероятността Никита Михалков да стане вратар на Твенте, а Ники Михайлов да стане филмов режисьор.
Тодор Янчев вече е със статут на легенда, това е ясно. Допингът със сигурност не е най-добрата раздяла на подобни хора с любимите им отбори, но това е съдбата. На Янчев времето му за голям футбол отдавна изтече. Ако този трудолюбив футболист бе малко по-гъвкав и ако можеше да подава по-точно, по-надалеч и по-напред, той нямаше да се върне от Трабзонспор навремето отново в България. Сегашните водачи от треньорската скамейка на ЦСКА едва ли виждат по-свеж отбора си начело с Тодор Янчев.
Филмът „Отдаденост“ сигурно е бил интересен, но и той си има своя край, така че и без да имаше подобен гаф бъдещето на Янчев при червените е свързано с окачване на обувките на пирона и намиране на подходяща работа в клуба.
Румен Трифонов е малко по-добър ляв бек от Орлин Старокин, който пък е малко по-добър ляв бек, отколкото би бил Тони Стораро. Много е писано и обяснявано за слабите му страни и за силната му, която е свръизригването с екипа на Миньор срещу ЦСКА в София. Който и да е отбор с Румен Трифонов в сериозен европейски мач, това е все едно да пренасяш хероин и автомобила ти да е докладван на границата, но да разчиташ митничаря да е отишъл за боровинки, а специализираното куче да е с него за гъби.
Костадин Стоянов е меко казано странна птица и като човек и като футболист. Той има скрит капацитет и възможности да играе като компилация от Петър Хубчев и Ники Илиев, но понякога ни се показва като смесица от Танко Дяков и Иво Иванов. Стоянов е най-голямата загуба в игрови план, тъй като около него можеше да се гради защитата на ЦСКА поне 5 години напред, ако разбира се преди това не бъде трансфериран.
Когато трима титуляри, колкото и спорни да са като качества, биват извадени, макар по такъв повод, това е повод да се пита защо няма нови попълнения. И тук като че ли е новото в ЦСКА. Досега през зимата до първия ден към отбора бяха буквално присламчвани какви ли не хумористи, наричани понякога футболисти. Сега явно има стратегия всичко ново да минава през ситото на Драголюб Симонович. И може би затова все още няма официален старт на селекцията. Човекът си каза: „Нито един нов няма да подпише, ако няма моето съгласие за сделката“. Струва ми се, че никой от последните директори и особено треньори не се изпъвал с такива думи. Което значи, че е имало двойни и тройни игри, парашутисти, хора на човека и т.н.
И какво стана след спрения на изхода автобус вчера? Разбрахме, че се чакат хора от Италия. Е, светът стана различен, снегът се стопи и лястовичките се върнаха от Египет и Либия. Но за футбол отново изобщо не стана дума, защото по принцип в България на пресконференциите се обсъждат други теми.