Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Номер едно - негово величество Пеле

Номер едно - негово величество Пеле

16-07-2021 ПОРЕДИЦА

Едва ли има човек по земното кълбо, който да не е чувал за Едсон Арантес до Нашименто, известен на всички ни като Пеле. Съвременното интернет поколение вероятно гледа на него съвсем нихилистично, тъй като той никога не е играл в Европа, а постигнатите от него 1283 гола в болшинството си идват срещу щатски съперници на неговия Сантос, или срещу „престижни“ опоненти като гватемалския Комуникасионес и националните отбори на Габон и Кот д‘Ивоар. Работата е там, че значението на Пеле далеч надхвърля рамките на най-популярния спорт, а неговият портрет, дело на попарт иконата Анди Уорхол, показва, че той може да служи за вдъхновение дори на хората на изкуството.
Синът на бившия нападател на Флуминензе Жоао Рамос до Нашименто – Дондиньо, още от дете се влюбва в топката. Макар и да е кръстен на прочутия изобретател Томас Едисон, в семейната среда той е по-известен като Дико. Предполага се, че прякорът му Пеле идва от видоизмененото име на неговия любим играч – вратаря на Васко да Гама - Биле. За отбелязване е, че легендата е имал слабост към играта под рамките и по време на тренировките на Сантос се е упражнявал и в този елемент, тъй като в периода преди въвеждането на смените при контузия на титулярния страж на вратата е трябвало да застане някой полеви играч.
Като малък Пеле е бил

привърженик на Палмейрас

и заедно с приятели е обирал фургони с фъстъци, за да има пари, с които да си купува стикери с ликовете на своите любимци. Съдбата му обаче го отвежда в Сантос, с който сключва професионален договор през юни 1956 г. Тук е моментът да се изясни бразилската футболна система, част от която ще бъде Краля на футбола в следващите 20 години. Официално първият шампионат на страната на кафето се провежда през 1971 г. с победител Атлетико Минейро. Преди това в периода от 1959 до 1971 г. водещите надпревари са Купата на Бразилия (1959-1968) и Торнео Роберто Гомеш Педроса (1967-1970). Чак през 2010 г. Бразилската футболна конфедерация ги признава за официални и така Пеле, който до тази дата няма в актива си нито една национална титла, изведнъж се събужда като шесткратен шампион. Най-голяма тежест обаче имат щатските първенства, където Сантос е безкомпромисен – печели 10 пъти Кампеонато Паулиста, имайки в редиците си своята голяма звезда, а самият той е голмайстор на надпреварата 11 пъти.
Възползвайки се от популярността, която тимът на Лула набира в началото на 60-те години, предприемчиви мениджъри организират

непрекъснати негови турнета

по целия свят, които виждат идеална възможност за клубното ръководство да има непрекъснати свежи постъпления в касата. Като част от подобна показна обиколка най-великият играч на всички времена се озовава в България през май 1959-а. Той бележи 2 гола при равенството 3:3 с Б националния отбор, а след това се разписва веднъж за успеха с 2:0 над представителната ни формация. Понякога мачовете на Сантос имат и дипломатическо значение. През 1967 г. идването на бразилския тим спира военни действия на територията на Нигерия, а 2 години по-късно историята се повтаря в Конго.
Скептиците веднага биха възкликнали: „След като е толкова добър, защо нито един отбор не го е взел в редиците си“. Истината е, че интерес към Пеле изобщо не липсва – Интер, Ювентус и Реал Мадрид са само част от клубовете, които са

готови да извадят баснословни суми

за неговите услуги. Още през 1961-ва обаче президентът на страната Жанио Куадрош определя Краля като „национално богатство“ и разпорежда на президента на Националния спортен съвет Жоао Мендоса Фалкао да ограничи всякакви възможности за негово излизане в чужбина. На 1 април 1964 г. в Бразилия пък се извършва преврат и до 1985 г. страната ще се управлява от военен режим, който особено в началните години няма никакво желание да се разделя с основния си инструмент за пропаганда.
Така единственият шанс световната аудитория да гледа Пеле са туровете на Сантос и световните първенства. Дори и да бе останал само с шестте си гола от Мондиал’58, донесли световната титла на селесао, 17-годишният талант щеше да запише името си в историята. Преди началото на турнира той и съотборникът му Гаринча се провалят на психотестовете, като според д-р Жоао Карвалес: „Пеле е още дете. Все още не притежава нужния дух. Твърде млад е, за да усети подобаващо агресията и отговорността. В допълнение – не притежава чувството за отговорност и способността да бъде отборен играч“. Диагноза, с която селекционерът Висенте Феола не се съобразява и едва ли съжалява.
През 1962 г. Пеле и съотборниците му отново триумфират с купата „Жул Риме“, но приносът на звездата е много скромен. Още във втория мач срещу Чехословакия той се контузва при опит за изстрел от дистанция и е принуден да догледа шампионата от трибуните. За щастие, заместникът му Амарилдо и Гаринча

поемат диригентската палка

и всичко завършва с хепиенд. Не така стоят нещата 4 години по-късно в Англия, където попадението му от пряк свободен удар срещу България се оказва единственият му светъл момент. Пеле се появява за решителния двубой срещу Португалия, но Жоао Мораиш вкарва в употреба всички позволени и непозволени средства, за да го спре и в крайна сметка успява.
Фиаското на Острова кара Краля да се оттегли от националния отбор, но завръщането му през 1968 г. и освобождаването на селекционера Жоао Салданя преди Мондиал’70 се оказват повратната точка за него. Иронично или не, от шампионата в Мексико се помнят повече пропуските, отколкото четирите гола на Пеле. Спасяването на века от Гордън Бенкс и малшансът срещу Уругвай не могат да спрат машината на селесао, която на финала съсипва с 4:1 изтощената от Мача на века срещу ФРГ - Италия.
В самия край на кариерата си, през 1975 г., той подписва договор с тима от НАСЛ Ню Йорк Космос и се превръща в рекламно лице на сокъра в САЩ. Макар в рамките на клубния си тим да има много търкания с дръпнатия италианец Джорджо Киналия, Пеле оставя своя отпечатък и върху най-великата игра в Америка. За бройката на головете му могат да се водят множество дискусии, като стартиралият в началото на този век изследователски проект „Вечния Пеле“ в крайна сметка открива, че той е вкарал своето попадение номер 1000 по-рано от дузпата срещу Васко да Гама на 19 ноември 1969 г. Сред списъка му с голове не се включват и два, реализирани в демонстративен мач за ливанския Неджме през 1975 г. Колкото и да е общата бройка, е ясно едно – Пеле е абониран за първото място във всяка една вечна класация просто защото името му е синоним на футбол, а историята на световните първенства е просто немислима без неговото присъствие.
-------------
КОНТРАПУНКТ

Двойният стандарт

Четейки множеството материали за мача на Мондиал’66 между България и Бразилия, оставаме с впечатление, че веднага след мача английската полиция е трябвало да повдигне обвинение срещу Добромир Жечев заради опит за убийство. Срещата обаче е достъпна за всички заинтересовани в интернет и на нея ясно се вижда, че всички обвинения срещу Бобата са не само пресилени, но и при повечето си падания Пеле подхожда по начин, който свързваме с неговия настоящ еквивалент в селесао Неймар. Във всички биографии на Краля удобно се пропуска фактът, че през 1965 г. по време на приятелски мач на „Маракана“ срещу ФРГ той чупи пищялната кост на Вили Гиземан и на практика съкращава кариерата на своя съперник, който никога не се възстановява напълно. В мачовете за Копа Либертадорес пък се случва Пеле да размахва юмруци срещу противникови играчи, което показва, че понякога и той си изпуска нервите, но тези моменти не се изтъкват на преден план.