Новият ЦСКА

Срещу Миньор армейците за първи път през
сезона показаха комбинативна и смислена игра

Победата на червените над Миньор бе задължителна и резонна и не може да бъде повод за някакво превъзнасяне. Този мач обаче постави на практика началото на новия ЦСКА. Още при гостуването във Враца се забелязаха наченки на промяна в играта на отбора. В този мач обаче червените бяха предадени от Платини и Нелсън, които излязоха, за да отбиват номера. Тежкият терен и малшансът също допринесоха за това ЦСКА да не успее да победи. Но във Враца червените играха много по-добре, отколкото при много други победи, постигнати при предишния треньор. Именно лошото наследство на Радуканов провали ЦСКА срещу Ботев. Той завеща разглезени и мрънкащи звезди, които не зачитат мнението на треньорите и правят, каквото си искат.
Ножът обаче опря до кокала и трябваше да бъдат взети някакви мерки. Естествено рискът бе голям, но предстоящото домакинство на Миньор бе подходящият момент да бъде поставено новото начало. Платини и Нелсън бяха извадени от групата, а едва ли някой вярва на версията с мистериозните им “леки травми”. С това действие бе даден ясен сигнал, че повече своеволия в ЦСКА няма да се търпят. На когото не му се играе – прав му път.
Така срещу Миньор най-после се появи Станислав Костов, а в запаса останаха другите “малки” - Якимов, Грънчов, Карачанаков. Вярно е, че Костов бе доста стъписан и плах, но това е нормално предвид липсата на игрова практика и крехката му възраст. Но той има огромен потенциал, който ще показва тепърва. Все пак Костов участва при няколко много добри атаки на армейците, загатвайки за възможностите си. На него му трябват само доверие, търпение и подкрепа. Това момче има всички качества да се развие. Но това няма как да стане с един или два мача, след като е бил потискан близо година от Радуканов. Прекрасно се включи през второто полувреме и Александър Якимов. Единствено Спас Делев разочарова отново, макар че и при него се забеляза подобрение в сравнение с досегашното му представяне през сезона.
ЦСКА бе съвсем друг отбор срещу перничани. Нямаше и помен от егоистичната игра на звездите с леки изключения при Мораес, който в стремежа си на всяка цена да отбележи гол, доста често забравя да подава. Всяка атака бе предварително замислена и преминаваше през 5 или 6 играчи, като накрая завършваше с удар към вратата или опит за извеждащ голов пас. За пръв път този сезон червените приличаха на отбор, а не на сбирщина случайно попаднали на едно място по едно и също време играчи, които не могат да се гледат. Атаките се редуваха непрекъснато на левия и на десния фланг, като понякога това се случваше в една атака - с прецизни дълги подавания от едното крило на другото. Играчите свалиха топката на земята и взаимодействаха с многобройни подавания, като вероятно в този мач си подадоха толкова пъти, колкото във всички останали досега от началото на сезона.
Другата промяна в играта на червените бе свързана с използването на заучени положения, които до този момент бяха непознато оръжие за ЦСКА. Именно по този начин падна важният втори гол, когато високият Петър Стоянов отклони към Янис Зику, който бе на празна врата и реализира. При друг корнер път бе потърсен Спас Делев от задна позиция, където той бе оставен непокрит, но ударът му бе спасен от Чворович.
Ясно пролича, че по време на тренировките в последните дни и тренирано целенасочено са отработвани взаимодействия и статични положения, нещо, което бе напълно непознато при Радуканов. Малцина обаче имат капацитета да го оценят.
Много по-малко бяха и грешките в защита, но все пак ги имаше. При една от тях падна и изравнителният гол на Миньор. След като резултатът бе изравнен, червените не се втурнаха през глава да центрират и да се лутат в нападение, както бяхме свикнали досега. ЦСКА продължи да играе според предварителния замисъл и нито за миг не се отклони от стила си.
Победата бе абсолютно категорична и постигната с най-добрата игра от началото на сезона. Платини и Нелсън със сигурност са разбрали, че не са незаменими, и вероятно ще преосмислят поведението си. Младите пък вече знаят, че ще получат своя шанс, и от тях зависи как ще го използват. С този мач бе затворена окончателно главата “Радуканов” в ЦСКА. Армейците показаха новото си лице, което определено е много по-симпатично, много по-футболно.