Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Новите герои на България

Новите герои на България

02-07-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Длъжни сме да се гордеем с тези две момчета - Филип Кръстев и Мартин Минчев

Странен футболен сезон изпращаме и това, в което не може да има съмнение е, че класиранията скоро ще бъдат забравени. Българският клубен футбол за едни е много прогресиращ, за далеч по-голямата част - напълно деградирал. И аргументите в едната и другата посока, общо взето, нямат никакво значение и тежест. От години е едно безвремие и стадионите пустеят. Основният и фундаментален проблем на българския футбол обаче е безспорен - все по-малко деца се увличат от най-популярната в света игра. И то се вижда по училищните дворове.

Държавата прави
някакви усилия като

подобряване на инфраструктура, но новите, хубави игрища са празни. Няма ги децата, които тичат след топката. А следователно я няма и страстта. Факт, времената са други, сега има много школи, академии и вероятно поради тази причина не може да се види училищен и уличен футбол. Но истината е, че футболист не се става само с тренировки. Футболистът е такъв през цялото денонощие. Както казват в Америка, 24/7. Защото топката е наркотик и когато станеш зависим, просто не можеш да се откъснеш от нея.
След тези изгреви и залези да отидем в реалността, където се случват и хубави неща. В рамките на няколко часа две български момчета се присъединиха към големия футбол. И двамата са родени през 2001 година, което означава, че на практика са още деца. Наскоро имаха абитуриентски балове. Какво е чрезвичайното и специалното в цялата история? Всяка година инцидентно млади български футболисти намират излаз към "футболното Бяло море". Към Дания, към Италия, към други дестинации в Европа. Вярно е, че излизат, но първо са единични случаи, второ не го правят на 18 или 19 години. Следователно досегът с големия футбол за тях е малко закъснял. Мога да изброя поне половин дузина 21-22 годишни, които за съжаление вече са пропуснали своя шанс. Защото има нови футболни реалности.
Преди 35 години българите получаваха шанс за гурбет едва когато навършат 28 лета. И независимо че не бяха вече в първа младост, се налагаха и правиха чудеса в новите си отбори. Давам само 3 примера, Желязков - Фейенорд, Петко Петков - Аустрия Виена, Христо Бонев - АЕК, но те са десетки. Вече бяха преминали зенита си, когато хванаха птиченцето.
Нещата сега са коренно различни. Новият Стоичков няма шанс да бъде открит на 23-24 години от Барселона, след като е станал 4 пъти шампион с ЦСКА и е спечелил "Златна обувка". За да има някакъв шанс, той трябва да е максимум на 20. И именно поради тази причина Филип Кръстев и Мартин Минчев могат да стигнат много далеч в своите кариери. Радостното е, че


Те започват
с летящ старт

Прекрасно е за тях, че ще им са спестени няколко години в българското блато, които за почти всички се оказват фатални. Нима Тодор Неделев не беше огромен талант?! А каква реализация намери? Кръстев и Минчев получават уникална възможност да отидат в големия град. А след това само от тях зависи да се преместят и в мегаполиса.
Скоро инерцията на новината ще изтлее. Двамата си поемат по своя път и оттук-нататък ще ги следим и ще им стискаме палци. Защото те са поставени на трамплина. Той може да ги върне обратно в България, но може и да ги изпрати в космоса. Засега нищо не е ясно. Може да се предполага обаче върху определени насоки.
Първо за Филип Кръстев. Всеки, който се е докоснал до него, е останал възхитен. Умно, начетено, амбициозно, работливо и схватливо момче. Отличник в училище, със сериозна езикова подготовка. В добавка подкрепен и насърчен по правилния начин от своето семейство. В неговия успех няма нищо случайно. Той е доказателството, че за да получиш, трябва да дадеш, в хубавия смисъл на понятието. Но неговия мироглед е само едната страна на медала. От другата е Славия. Футболът е колективен спорт и на първо място по важност е къде се попаднал.
От много години Славия се движи само в една определена посока на развитие. През 1996 година си начесаха крастата с шампионска титла и разбраха, че това не е върхът на сладоледа. Планомерно и неотклонно

се придържат
към политика

по градеж на млади състезатели. С терени, условия за подготовка, внимание и най-важното с реализация. Филип Кръстев е имал примера на Стефан Велков, на братята Христови, на Калоян Кръстев. Видял е, че има смисъл да се труди и да расте. Въпрос само на време е да излезе съвсем скоро и новият Филип Кръстев. И колелото се върти, защото, когато нещата са поставени на правилна основа, резултати неизбежно ще дойдат. Венци Стефанов всеки ден се изказва по всякакви въпроси и хората му се връзват на приказките. Но на заден план остава това, което реално върши във футбола. А то се вижда -трансфери в седемцифрени суми с футболни империи. А другите се боричкат и плуват в тинята на собственото си его.
Не по-различен


е случаят с
варненската перла


Мартин Минчев също е продукт само на един клуб. На 7-8 годинки започват да го изграждат като футболист и резултатът вече е наличен. За първи път от много години насам името Черно море се свързва със собствен, престижен трансфер в измерение малко над милион евро. Защото Спарта Прага е един от европейските грандове. Клуб с огромни традиции, в който са играли световни вицешампиони. И европейски шампиони. Само лаик би подценил измеренията на трансфера на Мартин. И първенството им е неизмеримо по-конкурентно от нашето и изобщо футболът в Чехия е на светлинни години пред българския.
Мартин Минчев е сходен житейски случай с Филип Кръстев. И той не е хранен със златна лъжичка. Момчето се е борило дори за оцеляване. И при него има съчетание между безспорен футболен талант и човешки интелект. Защото бе много лесно, когато заигра като титуляр при моряците и стана национал, да си бе навирил носа. Много други преди него го направиха и стигнаха до под кривата круша. Мартин обаче не прие нещата за даденост и продължи да се развива. И стигна далеч, дано пътят му продължи все по нагоре.
Написаното за Славия до голяма степен се отнася и за Черно море. И в този клуб вече доста дълго се набляга на школата. Мартин Минчев е бил шлифован на всеки етап от своята кариера. Първо от Страхил Байчев, след това от Мартин Христов. Имената на тези специалисти не трябва да тънат в анонимност. Те са създателите. Сериозна заслуга има и Георги Иванов - Гонзо, който го пусна на 15 години в елитния футбол. И естествено, Илиан Илиев, който го шлифова като необработен диамант. И всички изброени го предадоха на Спарта във възможно най-доброто състояние.
По стар български обичай всички

ще се вторачат в
парите и славата

А случаите с Филип Кръстев и Мартин Минчев преди всичко трябва да се превърнат във вдъхновение. Децата, които играят футбол, вече знаят, че могат да облекат дори и най-лудите мечти в реалност. Направиха го двама като тях - Филип и Мартин. Няма по-хубаво от това двамата да станат пътеводната светлина за прераждането на българския футбол. Но най-важна е поуката. Нека всички да видят какво правят в Славия, какво правят в Черно море и как усилията им се отплащат. Нека и те започнат да правят същото. Мога да им кажа само едно - има смисъл. В другото, познатото досега няма никакъв. Изводът е: дайте на децата шанс и те ще ви се отплатят.