Нищо добро не чака Юнайтед и този сезон

Всеизвестна истина е, че хората, които говорят за пари, са скучни. Но парите са станали неразделна част от живота ни. Същото е и във футбола, а Манчестър Юнайтед е страхотен пример за това, че е повече индустриален продукт, отколкото клуб. Откакто семейство Глейзър пое управлението на 20-кратните шампиони през 2005-а (б.р. – без да даде стотинка от собствения си джоб), много неща се промениха.
Въпреки че сър Алекс е частично отговорен за това ограбване, геният му смекчава вината. Но дори и когато той трупаше титла след титла, гниенето отвътре започна. Кристиано Роналдо беше продаден на Реал Мадрид за 85 млн. паунда, след което беше заменен от Антонио Валенсия, Габриел Обертан и Майкъл Оуен за около 20 млн. Играчите от едно поколение остаряват заедно, а между юли 2007-а и юли 2012-а не беше привлечен нито един халф. Когато Фъргюсън се пенсионира като шампион през 2013-а, той завеща отряд, нуждаещ се от спешна и голяма операция.
Недостатъчните инвестиции не са единствената причина за последвалия спад на Юнайтед.

Ужасяващата преценка

също е важна. Доминиращият костюмар в клуба – Ед Уудуърд, няма футболни познания и през последните 5 години беше принуден да уволни трима мениджъри, назначени от него. Парите обаче продължават да прииждат и Уудуърд е доволен. Юнайтед се проваля във футбола, но успява в бизнеса. С други думи червените дяволи съществуват, за да правят пари, а не обратното.
През миналата кампания те завършиха шести в лигата, на цели 32 точки зад Сити. И бяха със състав, който се нуждаеше от сериозно внимание. Оле Гунар Солскяер, поредният нов мениджър, бе повече от ясен по този въпрос, признавайки, че е нужна реконструкция.
Вместо това Юнайтед продаде четирима и взе само трима през летния трансферен прозорец. Даниел Джеймс пристигна от Суонзи за 15 млн. паунда – половината от парите, които бяха получени през януари от продажбата на Фелайни в Китай. Хари Магуайър акостира на „Олд Трафорд“ от Лестър срещу 80 млн. паунда, повече от които бяха възстановени от изходящия трансфер на Лукаку в Интер. Така че на практика нетният разход се явява сумата, платена на Палас за Аарън Уан-Бисака – 50 млн.
Тези цифри трябва да се разглеждат в контекста. Юнайтед не изисква нищо от собствениците си, освен да харчат собствените си пари. 20-кратните шампиони са

най-печелившият
клуб на Острова

а това трябва да се отразява в трансферната им активност. Вместо това Астън Вила и Уулвс дадоха повече пари това лято, както Евертън, Уест Хем, Лестър, Саутхемптън, Фулъм и Брайтън през миналото.
Работата, която свършиха големите съперници, също така хвърля мрачно петно върху Юнайтед. Разходите през миналите трансферни прозорци, отговорното отглеждане на талантите и разгръщането на футболните познания оставиха Сити и Ливърпул с малко работа. Арсенал обаче имаше нужда от защитници. Ето защо купиха Давид Луис, Киърън Тиърни и Салиба. Трябваше им халф – парафираха с Дани Себайос. Усилване на атаката? Никола Пепе акостира от Лил. Същото може да се каже и за Тотнъм, които имаха да запълват дупки в полузащита. Шпорите счупиха трансферния си рекорд с Танги Ндомбеле от Лион и подписаха с Ло Селсо, а левият фланг бе подсилен от Райън Сесеньон от Фулъм. А и двата отбора завършиха над Юнайтед през миналия сезон.
Междувременно при червените дяволи

дупките са
по-огромни
от всякога

Няма нито едно специализирано дясно крило, липсва типична десетка, а освен това не бе взет и заместник на Лукаку. И това са само периферни проблеми, ако се вгледате в халфовата линия. Ако 20-кратните шампиони на Англия искат толкова горещо да задържат Погба, те трябва да му осигурят подходящи партньори.
Юнайтед се опита да се подсили в тази зона. Споменаваха се имената на Бруно Фернандеш (Спортинг Лисабон), Шон Лонгстаф (Нюкасъл) и Кристиан Ериксен (Тотнъм). Всеки от тях имаше цена, но червените дяволи не я платиха. И тук идва основният въпрос – за какво са им парите на Юнайтед, ако не ги харчат за футболния отбор? Вместо това тимът трябва да се надява младоците Мактомини и Грийнууд да имат монументален сезон.
Летният бюджет на Солскяер трябваше да е увеличен, тъй като през миналото лято Жозе Мауриньо не похарчи почти нищо. Вместо това норвежецът получи приблизително половината от средствата, които бяха отпуснати на Специалния и Ван Гаал в първите им трансферни прозорци. А не забравяйте, че цените са се увеличили значително.
Единственото възможно заключение е, че

бизнес планът
се е променил

Целта на Глейзърс е да се печелят пари, а преследване на титлата никога не е било важно. Това е прекалено скъпо, спекулативно и сравнително невъзможно. Но класиране за Шампионската лига, която е доходоносна и достъпна, е фундаментална задача.
Нека се вгледаме в отбора от NFL Тампа Бей, който е собственост на Глейзърс. След като спечелиха Супербоул през 2002-а, те имат отрицателен баланс в 11 от 16-те сезона. А само два пъти стигнаха до плейофите. При това с помощта на уайлд кард. Сега Юнайтед върви в същата посока – само и единствено надолу…