Николай Захаров - сталкерът знахар в българския биатлон

След поредния голям успех на българския биатлон на Европейското първенство в Словакия няма как да подмина Треньора - фигурата, която най-често стои в сянката на своите възпитаници. Шампионатът още не е завършил, но страната ни присъства авторитетно в класирането по нации благодарение на златния и бронзовия медал на Ния Димитрова плюс шестите места на Владимир Илиев и Красимир Анев. Неслучайно изписвам думата с главна буква, става дума за най-важния фактор в спортния процес. Ако говорим за подрастващи, добрите треньори предават на децата правилни навици и позитивно отношение към телесното възпитание изобщо. А на територията на високото спортно майсторство и най-яркият талант е обречен без вещината на специалиста. Големият треньор е пътеводител, познавач, изобретател. От обикновените му колеги го отличава умението да се вглежда в детайла, да подобрява непрестанно системата си на работа, да намира магията, нужна за положителна промяна в даден спортист. Той е в някаква степен и знахар - лечител, който съчетава рационалното знание с интуицията и опита.

Точно такъв е главният треньор на българския национален отбор Николай Захаров. Белоруският наставник е тясно свързан с историята на нашия биатлон повече от 20 години. От края на 80-те до средата на 90-те той моделира като състезателки от световна класа Цветанка Кръстева, Ива Шкодрева, Надежда Алексиева, Мария Манолова, Силвана Благоева и бъдещата олимпийска шампионка Катя Дафовска. И до-днешен тези изключителни биатлонистки говорят с признателност за Колята, както си го знаят оттогава.

През новия век етническият руснак от Тюменската област подготви днешната суперзвезда при жените Дария Домрачова, а сега вече втори сезон предава своето ноу-хау на поредното ни успешно поколение в този спорт. Да, Красимир Анев и Владимир Илиев бяха безспорни дарования и показаха резултати още като юноши, но именно Захаров ги превърна в реални претенденти за място в топ 20 по световните купи. Още по-фрапиращ е възходът на Михаил Клечоров, който изоставаше с по 3 минути до идването на Николай Фьодорович. Благодарение на неговата методика, съобразена като обем натоварвания и специални тренировки с индивидуалните качества на момчетата, тримата повдигнаха значително функционалното си равнище и се приближиха на минута, минута и 15 от най-бързите в световния елит. С удивителна скорост нашите девойки подобриха ски-бягането и стрелбата си, за да се стигне до неочакваната от широката общественост европейска титла на Ния Димитрова в Осръбле.

Николай Захаров, да е жив и здрав, все пак е на 64 години. Надявам се през този негов втори дълъг престой да се намерят амбициозни български треньори, които да бъдат посветени в тънкостите на големия биатлон. Но въпросът с треньорската професия у нас е глобален. Все по-трудно става и за най-добрите специалисти да поддържат нивото и личния си стандарт единствено с припечелваното в спорта. Все по-малко стават дипломиралите се в НСА, които се посвещават на специалността си след приключване на следването. Излиза, че държавната поръчка за треньорски кадри се разминава с нуждите за реализация на държавната политика в тази сфера. През последното десетилетие видяхме как олимпийският резерв на България падна до санитарния минимум. Без нова ефективна национална философия за изграждане на специалисти и стимулиране на треньорския труд кротко ще изчакаме края на последните мохикани и началото на пълния самотек...