Нещо повече от треньор

Главният мениджър на Черноморец Красимир Балъков бе един от петдесетината българи, успели да изгледат на живо финала Байерн - Интер на "Сантяго Бернабеу". Часове след края на мача специално за "Тема Спорт" Краси направи своя анализ на двубоя.

На "Бернабеу" видяхме два различни маниера на игра, два различни манталитета, две различни нации. Разликата направи една личност, която не е нито от едната нация, нито от другата - Мауриньо. За първи път гледам на живо отбор, воден от Жозе, и съм възхитен от това, което видях. Ван Гаал е научил футболистите на Байерн, докато играят футбол, да изпитват удоволствие, но Интер на Мауриньо е съвсем друга бира. Жозе е научил своя отбор да действа точно така, както той иска. Вярно е, че ги няма насладата, фантазията и импровизацията, но за сметка на това италианският тим е истинска машина. Стратегически погледнато, за мен като специалист бе невероятно удоволствие да наблюдавам Интер в този мач. Отбор, в който много ярко се забелязва почеркът на треньора. Във всяко действие на италианския състав си личеше дългата ръка на Мауриньо. Видяха се 3-4 начина като схема на игра при Интер. Този отбор може да се приспособява към всеки съперник и има решение за всяка ситуация. И това е така благодарение на Жозе.

Специалист от свръхкласа

който има уникално влияние върху състезателите и колектива като цяло.
Другото много важно нещо е, че футболистите на Интер сами са си треньори на терена. Отборът действа като машина и във всеки момент се знае кой какво трябва да прави. Не е нужно да се подсказва от тъчлинията просто защото всичко е отработено до съвършенство. Имат план за всяка ситуация. Просто действат като компютри и могат да предложат много варианти за атака и защита. Синхронът и балансът в Интер са толкова впечатляващи, че на футболистите не им се налага да получават указания по време на мач. Те предварително са заучили всякакви вариации на играта си и винаги са с един ход пред съперника. Този Интер на Жозе е изключително сработен и хомогенен. Ето'о например няма нищо общо с нападателя, когото гледахме с екипа на Барселона. Сега той е коренно различен, изпълнява съвсем други функции. Камерунецът действаше в дясната зона и като бек, и като крило и бе много полезен и в двете фази на играта.
Интер използва система 4-3-3, което бе перфектният вариант съобразно качествата на футболистите. По време на мача те си сменяха местата, като Ето'о дори отиваше в центъра на атаката, а Милито минаваше като десен външен. Възхитен съм от ролята и по-скоро влиянието на Мауриньо над футболистите. Този човек показа, че треньорската професия далеч не е елементарна работа и се искат много качества, за бъдеш наистина велик наставник. А Жозе несъмнено е такъв. Той е накарал отбора си да играе като юмрук и Интер, без да блести, може да постига максимални резултати и да печели всички турнири. Категорично мога да кажа, че Мауриньо е най-добрият тактик между треньорите, които аз съм виждал.

При него всичко сработва

и футболистите правят това, което той иска.
Италианците впечатлиха не като индивидуалности, а като отбор. В това бяха близо до перфектността. Байерн се затрудни, защото разчиташе на импровизацията си. Опита се да играе футбола, който правеше досега, но срещна една непробиваема стена. Италианците имаха 3 положения и вкараха два гола, докато Байерн не си оползотвори възможностите, защото като цяло играта не му вървеше. Немците не бяха подготвени нито психологически, нито тактически колкото Интер. Италианците влязоха по-уверени във финала и от първата минута се усещаше тяхното превъзходство - като самочувствие и убеденост в победата.
Изживяването на стадиона бе страхотно. За мен това бе голям финал на много високо ниво. И двата отбора заслужиха да стигнат до това стъпало, а в крайна сметка треньорският фактор се оказа решаващ за крайния изход.