Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Нещата са си на точните места

Нещата са си на точните места

20-11-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

България получава във футбола това, което заслужава

Националният отбор на България в рамките на 40 дни пропусна две важни цели. Първо, не се класира за европейското първенство, след като загуби безславно от Унгария с 1:3 на стадион „Васил Левски“. А след това отпадна от Лига В на Лигата на нациите само с 2 точки актив. Тук е уместна констатацията, че никой не се е надявал на нещо различно от случилото се. Всъщност

нещата следват своята
неумолима логика

Националният отбор на България получава това, което заслужава, и място за съжаления няма. Футболът е справедлива игра и дори късметът е за тези, които с нещо са го заслужили. Често късметът е бил и с нас. Но е имало защо! В наши дни съдбата посещава такива като Северна Македония.
И все пак какво пропуснаха трикольорите поради причина, че нямаха никакви аргументи на терена? На 8 октомври България излезе срещу Унгария с домакинско предимство. Второто предимство е, че няколко дни преди мача голямата звезда на маджарите Шобослай бе карантиниран и не дойде в София. Българите обаче намериха бърз начин да се бият сами и без да са притиснати от Шобослай. Домакините в нито един момент от уж напечения двубой не успяха да поставят гостите си под напрежение. Хей така от въздуха резултатът набъбна до 0:3 и накрая Йомов вкара едно почетно попадение. Същият Жоро Йомов след мача каза, че напълно сме надиграли унгарците. Зрителите обаче не останаха с такова впечатление.
Хубавото при слабаците е, че те много лесно понасят и забравят пораженията. Почти веднага се пренастройват на друга вълна и бързо изтриват негативните спомени. След като се скри миражът на европейското и осемте милиона евро сигурна печалба, на преден план излезе Лигата на нациите. България стартира с 1 точка от 2 мача, но ние по стар наш обичай ги брояхме като 4, защото Ирландия и Уелс ни отбелязаха голове в последната минута. Но ние си знаем, че Господ е българин и ще ни върне отнетото много скоро! С шест точки от мачовете с Финландия и Уелс излизахме на първо място в групата. Но

получихме нула
без голове в
последната минута

Финландия ни победи с лекота с 2:0, а Уелс ни надигра категорично, но вкара победния си гол чак в 85-ата минута. Целта да станем първи и да отидем да играем със световните сили в Лига А в следващото издание също отлетя. И така последната трета цел както винаги при нас остана оцеляването. Да оцелеем в Лига В се оказа задачата преди последните мачове в групата. Финландия отново ни удари на „Васил Левски“, като останахме със съжалението за пропусната дузпа от Галин Иванов. И се оказа, че трябва да се играе само за победа в Дъблин. Това условие не се променяше дори Галин да беше отбелязал дузпата. Последният мач на България завърши както първия – наравно.
За 2 месеца България изигра 8 мача, загуби 5, завърши наравно в два и победи Гибралтар с 3:0. През 2020 година изигра само още един официален мач. Той бе срещу Беларус и също бе загуба. Така пораженията за 2020 станаха 6, тоест 66 процента от мачовете. Трудно ще се намери в аналите по-лоша година за българския национален отбор.
И това обаче не е всичко. През 2020 година България не срещна нито един от европейските топ национални отбори. България не се възползва от кадровите трудности на Унгария и Ейре, които бяха много сериозни. На практика ирландците във втория мач бяха без всичките си звезди. Става дума за играчи от Висшата лига на Англия, а не като при нас от смешното първенство на България.
Такава ще бъде за историята годината за българския национален отбор. В следващата най-вероятно ще имаме мачове с топотбори и тогава поне ще имаме силно оправдание защо непрекъснато губим. А губим, защото

футболът в България
е сходен с футбола
в Малта и Кипър

И жестоката истина е, че нямаме право на никакви претенции. Това, което се случва, не е нито провал, нито резил, нито срам, нито унижение. Това е реалността, която беше изградена с много усилия от всички занимаващи се с футбол у нас през последните много години. Най-вече от така наречените футболни хора. На които всичко им е много ясно, но някак фактите говорят в друга посока. Ръководителите не са виновни, треньорите не са виновни, футболистите не са виновни. Вина се търси заради допуснати грешки. В нашия футбол няма допусната грешка, през цялото време той се движи в правилната посока към своето ново нормално. Някога е бил сравнително успешен и конкурентен, сега е такъв, какъвто е! Нещата са си на точните места. Другото са празни дрънканици на такива като мен, които се надяват, че съветите им ще бъдат усвоени. И че нещата могат да се оправят. Да, ама не, както казваше един колега.