Непобедимите се завърнаха

Бедният, грозен и лишен от талант Леванте е амбициран да покори света


Те се завърнаха. Непобедимите – по-силни, по-добри и по-стари от всякога. Предстои им най-трудната им мисия досега. Първо трябваше да спечелят промоция. После да оцелеят в елита. Сега е да са в челото. Банда стари приятели, сбор от неосъществени надежди и бивши почти-звезди, смътно познати физиономии от едно не толкова славно минало, всички те събрани за една последна акция, вероятно най-дръзката и най-малко очакваната в кариерата им. Бедният, грозен и лишен от талант Леванте сега е амбициран да покори света.

Валенсия спечели първите си три мача и бе на една победа от изравняване на най-добрия си старт. Но Леванте сега е пред него. Непобеден в седем мача, Севиля вече записа най-добрия си старт. Но Леванте е и пред него. Малага нареди 4 поредни победи, за да влезе в историята, преди да гостува на Леванте в неделя и да се срине. И Бетис направи най-силното си начало в историята, но е зад Леванте. Реал Мадрид може да има най-добрата си голова разлика на този етап от сезона, но е с точка по-малко от Леванте. Всъщност, с изключение на Барселона, който просто има по-добра голова разлика, всички са зад Леванте. Да не пропуснем, че каталунците също записаха най-добрия си старт във всички турнири, без загуба са в 12 мача във всички турнири.
Само преди седмица фен на Леванте разказа как си е изрязал класирането в Примера дивисион и го е заровил до баба си. Сега може да отиде до гробището, да го изкопае и да го смени с новото. Защото таблицата изглежда още по-добре. За пръв път в цялата си история Леванте спечели пет поредни мача. Сега тимът дели първото място, а

това никога не се бе случвало

Постижението изглежда просто абсурдно. Единственият трофей, който отборът някога е взимал, е Копа де ла Република през 1937 година по време на гражданската война. В цялата си история има едва 6 сезона в елита, а най-доброто му класиране е 10-о място. Когато влезе в Примера през 2004/05, това се случи за пръв път от 40 години, след което изпадна. Върна се през 2006/07, игра два сезона и пак отиде в Сегунда. Междувременно играчите стачкуваха, а клубът попадна под администрация. Когато отново спечели промоция през 2010-а, всички очакваха да танцува само едно лято. Направи равенство с Реал Мадрид, но след първите 20 кръга бе закотвен на дъното. На теория те имаха „опитен” отбор, но това по-скоро бе ефемизъм за старост, а опитът бе натрупан от изпадания. Изглеждаше, че сега няма да е различно.
И тогава те започнаха да печелят. Сега не могат да се спрат. Оцеляването дойде след 8 победи в 12 мача от януари до април. Този път обаче и различно. След 7 кръга Леванте има 17 точки – с две победи отколкото през първата половина на миналия сезон. Допуснал е най-малко голове в дивизията, а повече са отбелязали само Барселона и Реал Мадрид. Това е най-добрият период в 102-годишната история на клуба. Те биха Бетис, Реал Мадрид и Малага. Това лято Малага похарчи близо 60 млн. евро за играчи, а Леванте – 210 000: 150 000 за Мигел Паярдо и 60 000 за Педро Лопес. Малага плати това лято повече, отколкото Леванте за цялата си история. А в неделя валенсианци играха без Шави Торес, тъй като той е под наем именно от Малага и това е записано в договора му. За да бъде използван в този мач, трябваше да бъдат платени 50 000 евро – нещо, което Леванте не може да си позволи.
А това далеч не е всичко, което в клуба не могат да си позволят. Леванте наскоро излезе от процес на администрация, заради което не можеше да си позволи селекция. Спортният му директор наскоро призна, че е взел това, което е останало свободно на пазара, след като своя избор са направили всички клубове от Примера и Сегунда. Това лято бяха похарчени 1 млн. евро за Фелипе Кайседо, само за да бъде използвана опцията за купуването му и веднага след това да бъде продаден. Най-скъпият им футболист струва 300 000 евро, а последните им 50 нови са на обща стойност под 400 000 евро. Общо за заплати на сезон клубът дава 6,5 млн. евро. Кристиано Роналдо и Лео Меси поотделно заработват по два пъти повече. Бюджетът на клуба е 22 млн. евро, т.е. 20 пъти по-малко от имащия също толкова точка в момента Барселона (461 млн.).
Да оставим настрана парите. Леванте не просто бе без Торес в неделя, но излезе с най-възрастния състав в историята на Ла Лига с обща възраст 346 години. Както обяснява капитанът Серхио Байестерос „Нано е най-младият от нас, този, когото пращаме за хляб и шляпаме по главата”. Подобно на девет от 11-те титуляри, Нано е над 30. Защитата и вратарят общо имат зад гърба си 170 години. Ако 19 е била средна възраст на войниците във Виетнам, то тази на Леванте в неделя бе малко под 32. Когато погледнете тимовия лист, ще видите, че в графата „успехи” срещу играчите зее празнина.

„Грозните, бедните и слабите”

– това определение бе прието от феновете на Леванте в деня, който бяха победени „богатите, красивите и талантливите” от Реал Мадрид. Тогава се разписа взетият под наем Аруна Коне. Това бе първият му гол в Ла Лига от 4 години и едва втори в кариерата му.
През уикенда Коне отбеляза още един, а Леванте би с 3:0. Попаденията дойдоха след рикошети и абсурдна грешка на вратаря Рубен, заменил изгонения Вили Кабайеро. Малага наистина бе без Жулио Баптища, държеше повече топката, а играчите му не вярваха на това, което се случва. А то си бе напълно нормално. Този сезон само Сантандер има по-малко притежание на топката от Леванте – отбор, който знае възможностите си. Прекрасно организиран, ориентиран към защитата и бърз на контраатаки, Леванте може да играе и „другия футбол”, когато е нужно. Тук никой няма претенции за красота. Макар да е ясно, че ще падне надолу в класирането по някое време, добрите резултати не са случайност.
Миналия сезон победите на отбора бяха следствие на колектива и умелата психологическа работа на треньора Луис Гарсия. Той обаче напусна през лятото, също както голмайсторът и най-добър играч Кайседо. Това можеше да се окаже краят. Вместо това се оказа възможност за играчите да покажат, че могат да играят, че не всичко е функция на Гарсия.
Новият треньор Хуан Игнасио Мартинес има по-дискретна роля – той убеждава играчите, че всичко зависи от тях, а те са достатъчно добри. Мартинес дори е по-близък с футболистите, отколкото бе Гарсия. А възрастта на съблекалнята доведе до мъдрост и себераздаване за клуба, особено от Байестерос и Хуанфран. Те се върнаха в отбора, където кариерата им започна в края на миналия век. На 36 Байестерос е лидерът на Леванте: интелигентен, отдаден, изненадващо чувствителен и непретенциозен, макар бързо да се превърна в идол за съотборници и фенове. През уикенд на „Сиудад де Валенсия” се появи плакат с неговия лик в черно-бяло и надпис: „Легенда”. По средата на мача пък се чу скандиране: „Байестерос в националния”.
Макар това да изуми мнозина, всъщност не е чак толкова абсурдно. Байестерос е човек, чиято репутация трябва да бъде преосмислена: говори сладко; силен е като вол – с врат като на Майк Тайсън и повече килограми, отколкото който и да е друг в Примера; обижда се, когато кажат, че е груб играч. Тромав и бавен, той често прилича на пъплещ танкер, а не на защитник. Може би обаче не е съвсем така. Срещу Реал той успя да надбяга Кристиано Роналдо, а от началото на сезона е извършил само 6 фаула, като повечето от тях са когато тръгне напред за някое статично положение. „Преди ме биеха с пръчка, сега ми дават моркови”, заяви той пред „Ел Паис”. Прав е, но дали става въпрос точно за моркови? Според клубния лекар тайната на успехите на Леванте този сезон е много проста и донякъде необичайна: пица и бира.