Незабравимата почит на Лео към Марадона

Лионел Меси усети тежестта на фланелката с №10, която носеше Марадона на гърба си. Това бе последният момент преди началото на неговия мач №917 в кариерата, но първи след смъртта на великия Ел Диес. Най-големият стадион в Европа стоеше празен и напълно мълчалив. На "Ноу Камп", където има гробище от едната страна и родилен дом от другата, на екраните се прожектираше снимка на покойния Марадона. В директорската ложа мъж държеше негова фланелка в рамка, а на терена играчите на Барселона и Осасуна се бяха събрали около центъра, за да почетат любимеца на милиони. Сред тях бе и Меси, който погледна към своите крака, осъзнавайки, че трябва да направи нещо специално.
Така и стана. 90 минути по-късно, когато оставаха 18 до края на мача, Лео отбеляза гол, който му даде възможност пред цял свят да изрази своето лично сбогуване с Марадона. Барса вече си бе осигурил трите точки, а и това не бе най-красивият гол в следобеда - не и след волето на Гризман, което почти скъса мрежата. Със сигурност това не е и най-идеалното от всичките 712 попадения, които Лео е отбелязал във вече залязваща си кариера, но поради някаква причина поне за момент се усещаше, че това е най-важният момент. И най-значимият от всички!
За момент Лео се върна там, където всичко започна. Кръгът бе затворен, а наследството - положено.
Топката попадна в мрежата и съотборниците на Лео дойдоха при него. Първо Дембеле, после Мингеса, а накрая останалите. Той ги прегърна, леко се усмихна, но искаше да остане сам: само той и Диего! Когато всички се отдалечиха, имаше едновременно

тържественост и смирение

което направи мига още по-сърдечен. Застанал до северната страна, близо до гробището, Меси свали капитанската лента и черния траурен плат. След това съблече фланелката на Барса и под нея се появи друга, която трябваше да се види. Наполовина червена, наполовина черна, с надпис „Ямаха (Yamaha)” и номер 10 на гърба.
Той посегна към небесата и вдигна двете си ръце към Бог. След това се прекръсти, взе отново екипа на Барселона и се насочи към централния кръг, където Матеу Лаос го чакаше с жълт картон. Както се казва в официалния доклад на рефера, "Меси Кучитини, Лионел Андрес, бе декориран, защото си свали горнището, след като вкара гол, за да покаже друга тениска - на Нюелс Олд Бойс от сезон 1993-94 пак с №10 на гърба".
Лео можеше да намери друг начин да почете паметта на Диего. Съобщение, снимка, фланелка на Барса или знаме на Аржентина, но вместо това избра нещо, което

изразява връзката, а не разделението

Фланелката на Нюелс ги обединява, докато тази на Аржентина често служеше за тяхното противопоставяне. Меси остана в сянката на Диего с националния отбор, докато Марадона не успя да направи почти нищо за Барса и остави много спомени, оцветени от съжаление. Головете му за лос кулес бяха 38 за 2 сезона, което не е лошо, но всичко завърши през 1984 г. с бой на терена (на финала за Купата на краля) и усещането, че това вече не можеше да продължи...
Меси засенчи Диего с Барса, а в националния отбор се намеси тежестта на очакванията. Затова Лео избра нещо по-лично и чисто - почит, която го връща към детството и го поставя в краката на Марадона, вдигайки поглед нагоре. Дълго време в шкафчето на Меси имаше само една картина. На нея се вижда как синът на Лео, облечен в пижама на Нюелс Олд Бойс, мечтае баща му да играе за този отбор. Марадона пък наистина го направи - макар и само за 7 мача.
Лео не е бил роден, когато Диего е играл в Барса. Нито пък е бил роден при спечелването на Мондиал 1986, но беше там в деня, в който Марадона дойде да играе за отбора от родния му град.

Бил е само на 6 години

и не помни много, но присъства на стадиона през октомври 1993 г., когато самият Диего дебютира за Нюелс с гол в контрола срещу еквадорския Емелек. Това се оказа единственото попадение на Ел Диес за клуба на Лео, но бе достатъчно. Създаде се връзка, която се задълбочи през годините и достигна трогателно изражение в неделя.
С това почитта на Лео стана по-мощна, по-съвършена и по-дълбока. Това, което облече Лео, не бе просто фланелка, а точно тази, с която Марадона е играл в клуба. Дава му я колекционер на име Серхио, който плаща цяло състояние, за да я купи. Представете си колко струва сега...
Ако имитацията е най-искрената форма на ласкателство, именно Лео е човекът, който отдаде най-специалната почит към Марадона. Не само в неделя, но и с цялото си поведение на терена през годините. Защото преди Меси имаше много играчи с прозвището "Новия Марадона", но никой не го доближи повече от Лео. Емблематичният образ, който да символизира прераждането, предаденото наследство и даденото обещание.