Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

02-12-2020 Незабравимата почит на Лео към Марадона

Незабравимата почит на Лео към Марадона

02-12-2020 Сид ЛОУ, Guardian

Лионел Меси усети тежестта на фланелката с №10, която носеше Марадона на гърба си. Това бе последният момент преди началото на неговия мач №917 в кариерата, но първи след смъртта на великия Ел Диес. Най-големият стадион в Европа стоеше празен и напълно мълчалив. На "Ноу Камп", където има гробище от едната страна и родилен дом от другата, на екраните се прожектираше снимка на покойния Марадона. В директорската ложа мъж държеше негова фланелка в рамка, а на терена играчите на Барселона и Осасуна се бяха събрали около центъра, за да почетат любимеца на милиони. Сред тях бе и Меси, който погледна към своите крака, осъзнавайки, че трябва да направи нещо специално.
Така и стана. 90 минути по-късно, когато оставаха 18 до края на мача, Лео отбеляза гол, който му даде възможност пред цял свят да изрази своето лично сбогуване с Марадона. Барса вече си бе осигурил трите точки, а и това не бе най-красивият гол в следобеда - не и след волето на Гризман, което почти скъса мрежата. Със сигурност това не е и най-идеалното от всичките 712 попадения, които Лео е отбелязал във вече залязваща си кариера, но поради някаква причина поне за момент се усещаше, че това е най-важният момент. И най-значимият от всички!
За момент Лео се върна там, където всичко започна. Кръгът бе затворен, а наследството - положено.
Топката попадна в мрежата и съотборниците на Лео дойдоха при него. Първо Дембеле, после Мингеса, а накрая останалите. Той ги прегърна, леко се усмихна, но искаше да остане сам: само той и Диего! Когато всички се отдалечиха, имаше едновременно

тържественост и смирение

което направи мига още по-сърдечен. Застанал до северната страна, близо до гробището, Меси свали капитанската лента и черния траурен плат. След това съблече фланелката на Барса и под нея се появи друга, която трябваше да се види. Наполовина червена, наполовина черна, с надпис „Ямаха (Yamaha)” и номер 10 на гърба.
Той посегна към небесата и вдигна двете си ръце към Бог. След това се прекръсти, взе отново екипа на Барселона и се насочи към централния кръг, където Матеу Лаос го чакаше с жълт картон. Както се казва в официалния доклад на рефера, "Меси Кучитини, Лионел Андрес, бе декориран, защото си свали горнището, след като вкара гол, за да покаже друга тениска - на Нюелс Олд Бойс от сезон 1993-94 пак с №10 на гърба".
Лео можеше да намери друг начин да почете паметта на Диего. Съобщение, снимка, фланелка на Барса или знаме на Аржентина, но вместо това избра нещо, което

изразява връзката, а не разделението

Фланелката на Нюелс ги обединява, докато тази на Аржентина често служеше за тяхното противопоставяне. Меси остана в сянката на Диего с националния отбор, докато Марадона не успя да направи почти нищо за Барса и остави много спомени, оцветени от съжаление. Головете му за лос кулес бяха 38 за 2 сезона, което не е лошо, но всичко завърши през 1984 г. с бой на терена (на финала за Купата на краля) и усещането, че това вече не можеше да продължи...
Меси засенчи Диего с Барса, а в националния отбор се намеси тежестта на очакванията. Затова Лео избра нещо по-лично и чисто - почит, която го връща към детството и го поставя в краката на Марадона, вдигайки поглед нагоре. Дълго време в шкафчето на Меси имаше само една картина. На нея се вижда как синът на Лео, облечен в пижама на Нюелс Олд Бойс, мечтае баща му да играе за този отбор. Марадона пък наистина го направи - макар и само за 7 мача.
Лео не е бил роден, когато Диего е играл в Барса. Нито пък е бил роден при спечелването на Мондиал 1986, но беше там в деня, в който Марадона дойде да играе за отбора от родния му град.

Бил е само на 6 години

и не помни много, но присъства на стадиона през октомври 1993 г., когато самият Диего дебютира за Нюелс с гол в контрола срещу еквадорския Емелек. Това се оказа единственото попадение на Ел Диес за клуба на Лео, но бе достатъчно. Създаде се връзка, която се задълбочи през годините и достигна трогателно изражение в неделя.
С това почитта на Лео стана по-мощна, по-съвършена и по-дълбока. Това, което облече Лео, не бе просто фланелка, а точно тази, с която Марадона е играл в клуба. Дава му я колекционер на име Серхио, който плаща цяло състояние, за да я купи. Представете си колко струва сега...
Ако имитацията е най-искрената форма на ласкателство, именно Лео е човекът, който отдаде най-специалната почит към Марадона. Не само в неделя, но и с цялото си поведение на терена през годините. Защото преди Меси имаше много играчи с прозвището "Новия Марадона", но никой не го доближи повече от Лео. Емблематичният образ, който да символизира прераждането, предаденото наследство и даденото обещание.