Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой На „Армията” трябва да сменят сиво-бялото с яркочервено

На „Армията” трябва да сменят сиво-бялото с яркочервено

23-01-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Не резултатът, а представянето срещу Нюрнберг е ослепителна червена лампа

Резултатите в мачовете от предсезонната подготовка нямат никакво значение, но дали пък е така... През лятото ЦСКА победи Залцбург с Минамино и Холанд в състава и загуби достойно само с 0:1 от „бразилския“ Шахтьор Донецк, а след това ударно се провали на старта на сезона в България. През тази призма загубата от Нюрнберг с 0:5 дори трябва да изглежда като оптимистичен щрих. Видяха се грешките и слабостите, от тях ще се извлекат важни поуки и червените ще изглеждат съвсем различно във вече важните мачове от пролетния дял. Това е откритието на треньора

след унижението 0:5

от 16-ия във Втора Бундеслига Нюрнберг. Да, същият отбор преди десетина дни срази Байерн Мюнхен с 5:2. Малката подробност, че тогава баварците играха през второто полувреме с напълно анонимен състав, я оставяме настрана. И че точно през втората част тогава Нюрнберг вкара четири гола. Подробности от пейзажа, които нямат особено значение.
При определени обстоятелства резултатът наистина не би имал никакво значение. При играта на ЦСКА обаче това 0:5 има огромно значение. Челният сблъсък с един посредствен отбор от Втора Бундеслига демонстрира, че ЦСКА е много далеч от собствените си стандарти. И че треньорът Крушчич живее в някаква паралелна вселена, след като не вижда колко неефективни са идеите му. Това е щадящата оценка. При създалата се ситуация оставането на Крушчич след зимната пауза може да се окаже голяма грешка на ръководството на клуба. Не е трудно да се предвиди дежавю на случилото се с Нестор Ел Маестро точно преди година. Не резултатът, а представянето срещу Нюрнберг е ослепителна червена лампа, която не може да се пренебрегне току-така.
Вижданията на Милош са съкрушително несъстоятелни. Идеите му за играта са деструктивни. Трансформацията на 24-годишния Пламен Гълъбов от централен в краен защитник е равна на самоубийство. Това е играч, за когото въобще може да се спори дали има място в отбор като ЦСКА, а Крушчич дори отива на експерименти. Гълъбов е посредствен централен защитник, но като десен бек ще бъде сред най-слабите в първенството.
Сред големите новини от мача с Нюрнберг бе ролята на Евандро. Най-ефикасният нападател през лятото и есента сега е зачислен като помощник в дясната половина на защитата. За да стигне до някаква стрелкова позиция, на Евандро му се налага да тича по 80 метра на спринт. И ако това не се промени, няма да вкара нито един гол през пролетта. И докато Евандро тича като луд, Пинто и Тиаго изглеждат още по-облекчени от всякакви физически натоварвания. На тях са им предоставени собствени пешеходни зони за леки разходки. Отабор е прехвърлен на лявото крило, но полезните му действия и там са сведени до минимум.
Според възгледите на треньора ЦСКА не пресира високо в половината на съперника, тотално неглижира фланговите атаки, приема играта в своята половина и не може да прави бърз, ефикасен и най-важното многочислен преход. За капак в нападение притежава изолирания Соу, който при това не е изявен голаджия. Връщам се с уточнение за

пресъхналите атаки
по фланговете

При предишни треньори това бе най-силната страна в играта на червените, сега няма и помен от това. Отабор и Мазику на практика не взаимодействат, а връзката Гълъбов – Евандро е невъзможна и теоретически, и практически. Евентуално нещата могат да се променят отляво, ако някога Рафаел Енрике заиграе отново или Жеферсон свикне с българската зима. Отдясно е надежда оставете всякаква.
ЦСКА разполага с дълга листа от играчи, но половината от тях изглеждат изолирани от отбора. И Крушчич не прави почти нищо, за да раздвижи това вредно статукво. А ако наистина тази бройка от безполезни скъпо платени работници не може да се внедри успешно в тима, то тогава да бъдат разкарани. Сега е моментът споменатите Отабор, Кери, Давидов, Уот, Юрич, Джеси да си вземат сбогом с „Армията“. Какъв е смисълът от тяхното оставане, ако продължават по досегашния безполезен начин.
И, както се казва, нещастието

никога не
идва само

ЦСКА губи с 0:5 от доста посредствен съперник и като че ли на феновете не им пука. Някакви наченки на претръпналост се забелязват в най-критичната фенска маса у нас. След провалената лятна селекция сега няма почти никаква зимна и това никого не безпокои. Едва ли не съдбата на отбора е оставена в ръцете на нападателите на Дунав и Литекс. Ще е смешно някой да очаква чудеса от Ахмед Ахмедов и Тонислав Йорданов.
Когато голям клуб като ЦСКА изпадне в апатия, трябва да се намери някой да го разтърси и извади от това състояние. Обстоятелствата преди година съвсем не бяха толкова критични и все пак бе освободен НЕМ. Промяната бе за добро, Любо Пенев върна липсващото настроение. Привличането на Любо тогава показа, че за отбор като ЦСКА е много важно присъствието на лидер. На водач, който носи със себе си харизмата на историята. През цялата пролет тимът бе бояк и агресивен. Нещата не завършиха по най-добрия начин, но бялото знаме остана в склада неизползвано. Сега като че ли е вдигнато предварително. Ако нещата не се променят скоростно, бляновете за купа ще се окажат напразни. Никой няма да направи шпалир на ЦСКА само защото на Крушчич му се искало да спечели купа. С искане не става, трябват усилия. Трябва и сурат, както казва нашият мъдър народ. Но най-вече трябват възможности, а за такива сърбинът не е загатнал засега. Чакаме го да ни опровергае, ама май с чакането ще си останем.
Представите му за обстановката в клуба са налудничави. Самооценката му е потресаваща. Скорошно негово интервю може да служи за доказателство, че въобще няма представа кой е и къде се намира. Явно не си дава сметка, че минута след като напусне „Армията“ ще потъне безвъзвратно в мрака и никой няма да се сеща за него. И че точно на него нарцисизмът най-малко му отива. Той е господин Никой, който може все още да стане Някой, но по нищо не личи, че знае как да го постигне.