На кого пречеше Якимов

Започвам по същество - най-важното медийно събитие от началото на годината е интервюто на колегата Георги Банов с Димитър Якимов на страниците на вестник „24 часа". Това е значимо и поучително четиво, за разлика от скучните новини около поредното менте в Левски ала Старокин, титаничните блъфове в ЦСКА ала Удинезе или провинциалните откровения на „треньора" на Литекс.

Искрено признание за Жоро Банов за това, че намери път към един от четиримата най-велики футболисти в историята на България - Митата Якимов! Другите трима са Ицо Стоичков, Митко Бербатов и Георги Денев...

Преди да споделя позицията си по темите, засегнати в разговора с митичния Якимов в предверието на неговата 70-годишнина, ще направя няколко уговорки. Първо - хиляди и хиляди момчета от моето поколение, които вече преминахме 50-те, обикнахме футбола и нашия ЦСКА в началото на 60-те години на миналия век именно заради блестящия виртуоз от Коньовица. Второ - Митата беше репресиран от тоталитарната машина не от своя приятел Георги Аспарухов, а от милиционерската схема, която търсеше антипод на ЦСКА и го намери в Гунди, наложен против собствената си воля за манекен на комунистическия спорт. Тук правя уговорката, че така както милиони „армейци" имаха Якимов за Бог, по същия начин синята половина на България се кланяше на своята великолепна „деветка", чийто баща по ирония на съдбата беше познат на съвременниците като най-големия „цеденевист" от Редута. Точно така! Ако легендарният треньор на ЦСКА Крум Милев не беше пренебрегнал Аспарухов в началото на 60-те, Левски нямаше да има своя исторически идол. Съдбата обаче се разпореди по най-добрия начин и за двете страни...
И така - кой беше Димитър Якимов (Митата)? Специално пояснявам за по-младите любители на футбола, които получават в наследство от нас - старите, определени традиции и ценности в съответните клубни цветове. Якимов беше извънземен факир с топката, дрибльор, подавач и стрелец. Той съчетаваше в своя талант техниката на италианеца Джани Ривера, паса на французина Мишел Платини, финеса на бразилеца Зико плюс головия нюх от втора линия на римлянина Франческо Тоти! В днешния футбол не мога да намеря еквивалент на неговата класа. С много компромиси бих го сравнил с каталунеца Шави с уговорката, че Митата беше по-елегантен и по-точен пред вратата. С две думи - ако се беше родил четвърт век по-късно, Якимов без никакви проблеми можеше да носи екипа на Барселона или Милан.

А сега си представете драмата, за която и Якимов, и Георги Банов очевидно не искат да говорят и я подминават по фланга. Само че моя милост няма да я премълчи! И така - този галактически „червен" маестро, който имаше Европа в краката си, нито веднъж не беше обявен за футболист на годината у нас?! Без значение, че през 1961 г. изпрати България за първи път на световно първенство с гола срещу Франция в допълнителния мач в Милано! Без значение, че през 67-ма игра срещу великия Интер на полуфинал за КЕШ! Без значение, че световни корифеи като Хеленио Херера и Алфредо ди Стефано свалиха шапка пред неговия гений!

Дори на Луната да беше стъпил Митата, комунистическата спортна система нямаше да го признае, тъй като по онова време тя имаше задачата да намери алтернатива на европейския ЦСКА и с тази отговорна мисия беше натоварен Георги Аспарухов. А Якимов беше естественият му конкурент за върха. Разбирате ли защо той така и не дочака признанието, което му се полагаше като най-нормалното нещо на света?

По онова време постановката беше много проста. Митата, който връзваше на „носна кърпичка" по половин дузина „сини" и всякакви съперници, преди да влезе с топката във вратата, беше нарочен за „ненадежден елемент". Играел комар и сменял жените си, за разлика от образцовия Аспарухов, номиниран за ръководството на БСФС, за член на ЦК на Комсомола и дори за Комитета за трезвеност?! Веднага уточнявам - готин човек като Гунди нямаше вина за тази бутафория. Той чисто и просто беше използван като манекен на комунистическия спорт от такива като Цола Драгойчева, Борис Велчев (дядо), Пенчо Кубадински и техния слугинаж надолу по веригата. Именно апаратът от БСФС, БФФ (Федерацията по футбол) и пресата беше дамгосал Митата за „чужд на социалистическия морал"...

И добре, че беше армейският генерал Добри Джуров, който закриляше великия „червен" маестро от злобните комплексари. От същите, които на границата между двете столетия насила направиха Гунди „Футболист на ХХ век" за сметка на Стоичков при положение, че дори интелигентен човек като Андрей Аспарухов би се изчервил от тази плитка манипулация. Без значение, че сега Ицо е забравил откъде е тръгнал и заради селския си навик да се мазани на всяка власт не иска да има нищо общо с неудобния ЦСКА. Бъдете сигурни обаче, че ще дойде ден, когато същият Стоичков ще пълзи пред „Армията" и ще целува трите шампионски звезди. По всяка вероятност мнозина ще повярват на разкаянието на този примитивен човек. Аз обаче няма да му дам толкова лесно индулгенция за предателството, защото съм го бранил на живот и смърт четвърт век не за друго, а заради ЦСКА...

Връщам историческата лента назад, за да стане ясно защо фантастичният магьосник с топката Якимов нито веднъж не беше обявен за футболист на годината. Дори, когато на световните финали в Англия през 66-та цялата европейска преса го обяви за суперзвезда редом до Гаринча и Еузебио. У нас обаче Партията налагаше Гунди на всяка цена, въпреки че тогавашният национален селекционер и треньор на Левски - чешкият евреин Рудолф Витлачил, беше заявил, че Аспарухов не е на ниво...

И забележете - футболисти на годината ставаха прозаични защитници от „Герена" като Стефан Аладжов и Кирил Ивков (два пъти!) или „дървеният" нападател от Славия Боби Григоров, но не и признатият от цяла Европа Якимов?! По абсолютно същия начин малко по-късно на тотална идеологическа репресия беше подложен следващият велик „армейски" играч - Георги Денев (Кучето). На световните финали във ФРГ през 1974 г. той беше включен в символичния тим на предварителната група, но тук медиите си знаеха друго и припяваха неуморно своята Подуянска приспивна. И как иначе, след като Борис Велчев (дядо) беше наредил националния отбор според интересите на Левски-Спартак при МВР?

Разказвам всичко това, за да се разбере какво представляваше българският футбол през 60-те и 70-те, когато ЦСКА шестваше в КЕШ, а на собствен терен партийни функционери и милиционерски началници се опитваха да играят друга игра извън терена. И затова гиганти като Якимов и Денев не получиха адекватно признание у нас. Впрочем, те бяха пренебрегнати от официалните власти, но завинаги останаха в сърцата на червените поколения и в главите на нормалните любители на играта от цялата страна. И затова и до днес 50-годишните и нагоре знаят, че стане ли дума за Митата и Кучето - това означава футбол на световно равнище в стила на Мишел Платини, Зико, Зидан, Роналдо, Рууни, Тоти и Меси. Да, точно такива гении играеха преди 30-40 години с червения екип. А Якимов беше и завинаги остава № 1! Без значение какво пише в анкетите на „Народен спорт" и „Старт"...