Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой На (ни) къде след Лондон

На (ни) къде след Лондон

17-08-2012 Жаклин Михайлов

България със сега??ния си потенциал не може да се смята за спортна нация

Емоциите от олимпийските игри в Лондон от??умяват бавно, защото всички са убедени, че са гледали най-великото спортно събитие в историята. Българското участие в това наистина грандиозно събитие бе абсолютно периферно и почти незабележимо. Това е категоричното усещане след заминаването и пристигането на спортната ни делегация. България е на много затънтено място на картата на спорта, а това не се харесва, защото сме облъчени от вну??ението, че нацията ни е спортна. От резултатите и представянето в Лондон обаче лъха на съвсем друго усещане. Към този момент България не притежава достатъчно на брой елитни състезатели, които пък от своя страна, в едно яростно олимпийско съперничество с най-добрите в света, да я поставят в първите места на класирането. Смъкването е осезаемо, нямаме олимпийски ??ампион, печелим медали само в два спорта, като цяло резултатите са негативни. Наистина е необходим трезв анализ на случилото си. То не е добро, както се опитват да го изкарат, то е катастрофално. ?? началото трябва да бъде поставено

С истинската картина на нещата

На първо място абсолютната истина е, че интересът към спортуването е спаднал до екзистенц минимума. Допреди 25-30 години единици стигаха до най-високото спортно майсторство, а стотици тренираха и съставляваха пирамидата на българския спорт. Един борец на световно равнище бе съпровождан от поне 15-20 на национално ниво, които се състезаваха в първенството на България. Да, има??е първенство на България с А и Б група! Същото бе в почти всички други спортове, системата има??е огромен избор и възможности за пресяване и отсяване на наистина най-талантливите. А често точно най-талантливите и не успяваха, защото конкуренцията бе жестока! Почти всеки средно статистически българин между 35 и 60 години е спортувал активно и организирано някакъв спорт. Поне до ранна младежка възраст, а много са продължили и до по –късно.
Спортът дава??е престиж, дава??е възможности. Сигурен доход, държавна хранилка, пътувания в чужбина. Към тях да прибавим славата, признанието, популярността. Все неща, заради които си е заслужавало да тренира??, да търпи?? ли??ения в името на ясна цел. Сега??ното поколение вижда други начини за постигане на същите цели или по-точно материалното благополучие. С падането на маската на лицемерния морал, новото поколение потърси по-преки пътища за сбъдване на мечтите. Нас просто не ни хваща мотото на последните игри – „Да осигурим старт на новото поколение”. Днес пътят на успеха чрез спорта не е приоритетен. Той е нежелан. Така по естествен начин стигаме до първата и най-важната причина България да не е вече спортна нация. ?? не виждам как процесът ще се преобърне, колкото да ври и кипи от фал??ив ентусиазъм.
Това, че ще бъдат построени няколко модерни зали и стадиони въобще не означава възраждане на българския спорт. Това е хвърляне на прах в очите. От подобрението на условията ще се възползват същите, които се провалиха в Лондон. Защото други няма и няма да има. На хиляда деца, едно-две ще се влеят в елитния спорт и дотам. От тях на следващите игри максимум да излезе някое седмо-осмо място.

Царят наистина е гол и някой трябва да го каже

Сега е модерно да се говори, че провалът в Лондон е в следствие на абдикацията на държавата през последните 22 години, изключая последните 3 на това правителство. Спортистите освен всичко друго, винаги са знаели откъде духа вятъра! През 1996 година при абдикацията имахме 3 златни медала, през 2000 – 5 златни, през 2004-3, през 2008 – 1. Сега нула, но забравяме една маловажна подробност. Държавата може и да бе??е абдикирала, но българския бизнес, този който наричат вече смело сенчест, престъпен, мутренски и така нататък, издържа??е спорта. ?? осигурява??е гордостта на нацията. Поне половината от медалистите в този период бяха щедро спонсорирани от меценатите на българския спорт, които днес услужливо искат да бъдат забравени. Някои не са живи, срещу други се водят тежки дела за организирана престъпност, трети пък са забравили спортните си пристрастия. В стрелбата, в борбата, в бокса, почти навсякъде, спортистите бяха обгрижвани от бизнеса. ??маме дори натурализации, донесли олимпийско злато. Сега медали няма, бизнесът е извън играта. Връщаме модела от 1989 година, държавна политика, спортни училища, задължителен спорт. Ама държавата е друга. УЖ! Поредната заблуда, видя се, че с леко зави??ения бюджет за спорт, резултати няма. Паричките са потънали във федерациите основно за издръжка на чиновнически кадри. Няма и кой да вземе парите на „правилните” меценати, които щедро обещаха по 200 хиляди за златен медал и си направиха реклама. Жалка реклама на гърба на пропадащия спорт.

Всичко опира и до интелект

Спортният министър Свилен Нейков определено не е човекът, който може да генерира възраждане на спорта. Таванът му е твърде нисък и е скандално, че все още не си е подал оставката. А премиерът бе длъжен да му я поиска, още със слизането от самолета. Нейков се изживява като някакъв преразпределител на държавни средства, а не като мозъчен тръст на спорта. ??ма??е цели три години да промени нещата в спорта, които вече са пропиляни безвъзвратно. По-ло??ото е, че няма никаква идея какво трябва да се направи. Толкова е ограничен, че дори не му минава през ума да почерпи нещо от чуждия опит. Единственото вярно нещо при него са констатациите, ама те трябва да са приоритет на другите. Той все пак е министър и носи отговорност, дори и да не е виновен. Това е правилото в политиката. Търпи?? неуспех, поема?? вината!
Какво всъщност може да се направи? Първо, трябва със стра??на бързина да бъде потърсено ре??ение на проблемът с треньорските кадри. Дори с минимален потенциал, добрите треньори могат да постигнат резултати. Но тези треньори трябва да бъдат извадени над черта. Сто или хиляда, колкото може да си позволи държавата, но да бъдат осигурени със солидни възнаграждения. Да мислят само за спорт и за своите състезатели. Ден и нощ, така както го правят треньорите на сега??ните олимпийски ??ампиони. Те никога няма да бъдат големите звезди, но без тях няма да има Фелпс, Болт и другите планетарни герои.
При нас треньорските кадри са сведени до някаква смехотворна бройка. Няма как да се направи голям спортист без треньор до него. ?? къде е концепцията на министъра по тоя най-важен въпрос? Ре??и ли се проблемът с треньорите, наполовина е ре??ен и проблемът със спортистите.
Но, да преминем към конкретния анализ по спортове. Където,

Ситуацията е доста различна

Наистина трябва да бъде направен щателен анализ на представянето на българите в Лондон. Точен, конкретен и ясен. Започваме с волейбола, където безспорно бе постигнат най-значимия успех. Тук заслугата на държавата е огромна, защото това участие до голяма степен се дължи и на нейната намеса. ?? напълно си заслужава??е, защото на практика повече от половината българско участие като присъствие, бе свързано със срещите на волейболния отбор. Позитивно присъствие, което донесе много положителни емоции на народа. Волейболът като спорт може да бъде спокоен със сега??ния потенциал. Доста млади момчета, които се опънаха на най-силните и имаха ??анс да направят нещо още по-значимо. Хубавото при волейболния отбор бе, че стое??е в играта до последния възможен момент. Не взе медал, но медалистите ??талия и Русия висяха на косъм срещу българите. С още по-привилегирования си статут, волейболистите трябва да присъстват отчетливо в елита, а ако може някога да спечелят и медал от голямо първенство. Но, грозно бе забравен приносът на Радостин Стойчев. Все едно, че не е имало мач с Франция, след който България попадна в Лондон. Ами французите можеха спокойно да изминат на??ия път, ако Радо не ги бе спрял.
В борбата събитията се развиха крайно неблагоприятно. Реално спрямо жребия и възможностите Елис Гури трябва??е да се бори за златен медал. Позволи едно носене в последните секунди на частта и всичко за него свър??и безславно. Великов е борец за медал, малко не му достигна, може и да претендира, че е бил ощетен. Станка Златева постигна максимума, рускинята помита??е всичко по пътя си. На останалите 6 момчета им трябва??е спортен ??анс в изобилие. Не се получи, но това не означава, че не са част от елита. ??ма и други първенства и форуми на които те ще печелят отличия. Като цяло борбата е спорт – образец за останалите. Ще бъде престъпление да се разбута нещо направено!
Същото се отнася за художествената гимнастика. Това е спорт, който държи висока класа. Но в този спорт златните медали са само два. ?? те са за рускините. Българският ансамбъл бе подготвен идеално за спечелването на сребърен медал и само обстоятелствата го ли??иха от заслужен успех. Тези момичета обаче в следващите няколко години ще печелят редовно медали от състезания. Световни, европейски и прочие. При индивидуалистките нещата не са толкова розови. Силвия Митева може??е да е четвърта, но няма??е как да вземе медал. С оглед на тенденциите в гимнастиката е необходима нова бляскава състезателка от типа на грациите ни от миналото, която да спре дъха на света. Явно обаче не е лесно да се създаде такъв спортист, след като тази празнина остава незапълнена от времето на Мария Петрова насам.
Във вдигането на тежести и двамата ни участници бяха на един успе??ен опит от бронзовия медал. Така че тяхното участие може да се приеме за добро. В този спорт е необходимо бързо развитие и умереност. Ако сме умерени в своите претенции, спокойно на следващите игри можем да имаме 3-4 медала.
След волейбола, в бокса бяха другите изцяло положителни емоции. Тервел обра лаврите, но той има??е прекалено лека задача до медала. Китаец и аржентинец, а след това когато срещна украинската хала, бе като упла??ена ко??ута. Но медалът си е медал. Голямото съжаление трябва да е за големия Детелин Далаклиев. Пред него бяха всички предпоставки дори да стане ??ампион, но има??е нещастието на пътя му да застане домакинския фактор. Наистина жалко! Възраждане при бокса – силно казано!?
Малцина са компетентни да коментират спорт като стрелбата. Но си заслужава да съжаляваме, че не се стигна до медал. Бадминтон, колоездене, ветроходство, стрелба с лък, фехтовка, джудото – ясно, е че към тези спортове няма как да имаме претенции

Нас обаче ни няма във фундамента на спорта

На едни олимпийските игри винаги най-значими са спортовете – лека атлетика, плуване и спортна гимнастика. Около една трета от медалите се раздават в тези дисциплини и само те се ползват с пълно телевизионно покритие. Медалите в тези три спорта са много значими. Някой ще каже, дали златото е от байка, или на сто метра спринт е все тая, но не е така. Този от байка, го знаят само роднините, а Болт и Фелпс са сред 100-те най-популярни личности на планетата. Във всички сфери!
Ако има ярък и незаличим провал на българския спорт то е в тези спортове, където на??ето присъствие е било значимо. Леката атлетика се представи с малък брой състезатели, наричани за краткост фигуранти. Само ??вет се представи на ниво, от нея няма как да се очаква повече. Дори съпоставено по значимост, нейното представяне е най-доброто и ако има малко обективност у журналистите, тя трябва да бъде избрана за спортист на годината на България. Но, това е мое субективно мнение. С една ??вет атлетика не се прави. Член първи в конституцията на спорта гласи, че леката атлетика е постаментът на всички спортове. Не случайно спортистите се наричат атлети, защото всичко започва от царицата. Не се ли постигне напредък в атлетиката, няма да има напредък въобще в спорта.
В плуването нямаме същите успехи както в атлетиката, но сме били далеч напред спрямо сега??ните резултати и постижения. Тук едното момиче (Рангелова) се представи на ниво, другото (Аврамова), на което разчитахме повече, се провали тотално. Третият участник (Айдарски) в басейна го слагаме при фигурантите. Стигаме до Петър Стойчев, който заслужава само суперлативи. В конкуренция на 26 изключителни мъже, той стигна до 9-то място. Той самия се оцени ниско, но истината е, че доказа какъв голям спортист е. Но, той бе дотук, Рангелова и Аврамова продължават, но са малко за да кажем, че присъстваме осезаемо в плуването. Навремето един Панчо Гюрков, изключителен ерудит и уникална личност, направи чудеса за българското плуване. Явно трябва под дърво и какъв да търсим новия Панчо, ако искаме да се завърнем. Като гледам обаче, нито министерство, нито федерация ги е особено еня за това дередже!
?? гимнастиката, този много важен спорт. Представи ни Йордан Йовчев и едно момиче Ралица Милева, чието участие може да влезе в графата напълно незабележимо. След нея останаха само 4 гимнастички. Но Ралица е само на 18 години, времето е пред нея. Специално за Йовчев – на??ият герой. Олимпиадата не е само медали, тя е и морал. В тази графа Данчо е вечен ??ампион. Но, той се е наел с отговорности пред този спорт и пред него стои реалната опасност да се нареди сред антигероите след четири години. Защото на??ата спортна гимнастика досега бе Данчо Йовчев, отсега нататък празно пространство. Което трябва да се запълни. Като стана дума за гимнастика, наистина трябва да се учим от румънците. 22 години след Чау??еску и ??ампионките на режима, те се задържат в елита. ?? винаги имат велика състезателка, каквато на тези игри бе Сандра ??зба??а. Това е примерът за България. Това се нарича приемственост и ??кола.

?? накрая гребането, кануто и каяка

Специалните спортове на министъра на спорта. Ето я точната присъда за свър??еното, преди 4 години – ??ампионка в Пекин, на тези игри няма никой в гребането. В кануто също, в каяка светъл лъч в лицето на Мирослав Кирчев. Но ето вижте колко важен е треньорът. Петър Мерков е в дъното на успеха на Кирчев, който бе на косъм от финал. ?? още нещо, 3 от 8 златни медала на Унгария дойдоха в тези спортове. Което показва, къде, как се е работило през последните години. Три медала в Пекин, ??ест сега в Лондон. При нас, златен в Пекин, пълна нула дори като участие в Лондон.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар