Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Националният ни тим ще става все по-слаб

Националният ни тим ще става все по-слаб

31-05-2018 Росен АНГЕЛОВ

До първия мач на националния ни отбор от новия турнир на УЕФА Лига на нациите остават точно 99 дни. На 6 септември България гостува на Словения, а три дни по-късно приема Норвегия. В групата ни е още и Кипър. Напред към елиминациите продължава само победителят в потока. Съперници все от на??ата черга, която обаче все повече изтънява и рано или късно, ако не се вземат нужните мерки, ще се скъса съвсем.
От 2004 година не сме играли на голямо първенство, а няма ни най-малки индикации, че скоро това ще се промени. На хоризонта не се задава никакъв светъл лъч. Сяка?? тунелът за националите, в който влязоха в последните 14 години не само, че няма край, но изглежда е зазидан. Без изход! ?? положението все повече се вло??ава.
Тъжното е, че държавния ни тим ще става все по-слаб и откъм потенциал, и като резултати. Просто няма кадри. Българските играчи в чужбина са на ниско ниво, голяма част от тях са абсолютни анонимници. Може вече само да си мечтаем за на??и футболисти във Вис??ата лига, Примера Дивисион, Бундеслигата… За на??ите легионери останаха първенствата на Русия, Пол??а, Кипър, Казахстан, Румъния. Да, Божидар Краев стана ??ампион този сезон с датския Мидтиланд. Но какъв бе приносът му за титлата? Той е сред периферните играчи в отбора.
Сред легионерите ни не се виждат

състезатели, които
да търпят развитие.

Но за сметка на това има доста такива, които вървят надолу. Дори ??велин Попов смени Спартак Москва с Рубин Казан.
От година, на година ситуацията става все по-ло??а. Школите у нас се хвалят с всякакви методики, все по-добри условия, треньорите не спират да ходят на стажове, но резултатите са плачевни. Тук там, като в Септември Сф има някакви проблясъци по отно??ение на младите играчи, но на всички е ясно, че нивото под санитарния минимум.
Все повече българските играчи отиват в миманса. Няма база, на която да се надяваме, че националния отбор ще прогресира в игрово отно??ение и резултати през следващите години. На какво отгоре да вярваме, че футболът ни ще тръгне нагоре и славните времена отново ще се върнат. Трябва да си кажем истината, а тя е, че ще става още по-зле.
Да не си на мястото на селекционерът Петър Хубчев. Той и щабът му постоянно обикалят по стадионите, но просто няма какво да видят. Самият Хубчев обяви наскоро, че е гледал и не малко мачове от Елитната група до 19 години и отбеляза в заключение: „трябва да съм честен, че окото ми не го хващат много момчета“.
На всеки пост има дефицит на качествени кадри. След Николай Михайлов и Владислав Стоянов

нямаме вратари.

Двамата, поради една или друга причина, вече са в миманса, а оттдолу не идва нищо. Ама абсолютно нищо. Само преди три седмици 42-годи??ният Георги Петков донесе Купата на България на Славия с невероятните си изяви. С всеки друг роден вратар, трофеят ще??е да остане само мираж за белите.
В чужбина имаме Пламен ??лиев, но може ли той да бъде смятан за сериозен вратар?
А в родната Първа Лига ситуацията е плачевна. Щом Божидар Митрев е титулярен вратар и капитан на Левски какво повече може да коментираме. ЦСКА и Лудогорец дори не разчитат на родни състезатели на този пост. ??зборът не само, че е ограничен, той е почти нулев.
Никак не е розово положението и в защитата. Левият ни бек Петър Занев е на 32 години и с клубния си Амкар Перм се бори да не изпадне от руския елит. Страхил Попов държи средно ниво в невзрачния турски тим Касъмпа??а. За центъра на защитата положението е катастрофално. Николай Бодуров вече е на години и по-силен няма да става. За колегата му Божидар Чорбаджийски пък всичко е казано. ??зявите му са красноречиви и дори не се нуждаят от коментар. При него ситуацията е - а дано, ама надали.
Щом Васил Божиков успя да се превърне в основна фигура в националния отбор за какво изобщо говорим. Вярно е, че момчето се е понаучило, но...хайде де не се заблуждаваме. Георги Терзиев е резерва в Лудогорец, а бранителите на Левски са чужденци.
??стината е, че качествата на някои от момчетата, които сега играят в националния отбор, преди 30 години, щяха да стигнат само за тим от В група.
Единствено в халфовата линия има някакви дребни проблясъци. ??ли поне ситуацията не е толкова ло??а, колкото в останалите зони. Там разполагаме с няколко състезатели, които не са ло??и като качества, а са и на добра възраст - ??вайло Чочев, Георги Миланов, Георги Костадинов, Тодор Неделев, Кристиян Малинов. Някои от тях, като Миланов обаче вече тъпчат на едно място и не показват никакъв прогрес. Очаква??е се Палермо да е големият трамплин за Чочев, но… Симеон Славчев видя, че Спортинг Лисабон е голяма лъжица и направи крачка назад в Лехия Гданск. Неделев има потенциал, но само с пасове и удари не става, трябва тичане и характер, какъвто при То??ко не се забелязва.
Георги Миланов не успя да остави следа по време на дългия си престой в ЦСКА Москва. ?? поне засега се оказва, че това е таванът му. Георги Костадинов не успя да впечатли през миналия сезон в ??зраел.
При нападателите ситуацията е като при вратарите –

от зле, по-зле.

Ние изобщо централен нападател имаме ли? Спас Делев избухна през март 2016-а с два гола във вратата на Холандия и даде надежди за събуждане, но до там. Държи ниво в полския средняк Погон Шчечин, но нищо повече. Гълъбинов започна добре сезона в Дженоа, но бързо стана ясно, че явно нивото му е за Серия Б.
Последната солидна фигура в националния отбор остана ??велин Попов, който така и не успява да блесне с екипа на трикольорите.
Срамота за останалите родни нападатели в Първа Лига, е че най-добрият сред тях е 37-годи??ния Мартин Камбуров.
А най-ло??ото е, че голяма част от привържениците на футбола вече не познават играчите, които са част от националния.