Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Националният винаги играе по чужда гайда

Националният винаги играе по чужда гайда

06-09-2025 Желю СТАНКОВ

Хубаво е националният ни отбор по футбол един път да обяви какво иска. Или, както се казва в по-нови времена - да се заяви. Тоест селекционерът, който и да е той, а в случая е Георги Дерменджиев, да каже на така наречената аудитория как смята да я кара. Ще се подмладяваме ли, ще търсим себе си като игра ли, ще разчитаме на тези, които са в най-добра форма ли, ще разчитаме на имена, които обаче не са във форма, ще се браним, ще нападаме ли, за имидж ли ще играем, за класиране ли, или ще тичаме за здраве.
Много интересен избор на селекционера! Още с вратарския пост ни замерят с въпросителни. Гошо Георгиев, който има само един мач като титуляр за Черно море и три като резерва, изведнъж цъфна на националната врата. А един от резервите му за България бе Николай Михайлов, който според шефа му Сираков има да сваля още килограми. Вратар с наднормено тегло в националния?! Ами явно може.
Срещу Ирландия треньорът ни стартира мача като че ли прекалено предпазливо, или, както казват някои - опипваше почвата. А като цяло отборът ни показа някакво израстване едва след като опипването свърши. Ще кажеш, че съперникът е Испания - чак такива припрени неуспешни опити за изнасяне на топката не сме очаквали. Хубаво, че пичовете в зелени фланелки и те не знаеха какво искат. Селекционерът Стивън Кени явно и той не се е заявил достатъчно. Ирландците се опитват да свалят топката на земята,

а ние плуваме
срещу течението

И Божката Краев даже се чудеше след мача защо отборът ни се опитва да играе с изсипани топки. Или ние където отиваме, те от там се връщат. Лошото е, че ние нямаме голям избор, мъчим се не ние нещо да построим, а винаги се съобразяваме с противника, който и да той. Все играем по мелодията на чуждата гайда.
Ясно е, че изключително трудно може да се изгради стил на игра при такива обстоятелства. Сега футболистите в цял свят не са в топкондиция, някои от тях дори се и пестят до зимната пауза, когато се очаква вече футболът да се върне изцяло в стария си ритъм. Но все пак хубаво е да си признаем, че на този етап националният ни отбор има много малко футболисти, които са от категорията - задължителни титуляри. Антон Недялков и Тодор Неделев са единствените, които заслужават абонамент за години напред за националния отбор. И двамата са непоклатими в клубовете си и не изпадат в игрови дупки. Видя се, че Неделев освен да решава мачове за Ботев, умее с един пас да прати мач на националния в положителна посока. С леки колебания към тях прикрепяме и Страхил Попов. Който нищо чудно да остане на пейката срещу Уелс, за да видят чуждестранните агенти Сисиньо от Лудогорец.
Дерменджиев има важна задача - да намери място и на Димитър Илиев. Да държиш най-добрия футболист за миналата година на пейката точно сега не е окей. Галин Иванов и Спас Делев като че ли трябва

да отстъпят място
на други футболисти

Твърде късно им е да бъдат фигури, около които ще се гради нов национален отбор.
В такъв мач може би трябваше да се даде шанс на Кръстев. Националният селекционер май и той като предшественика си Балъков няма усет за тези неща. Бала не включи Стаси Иванов срещу Англия, когато крилото на сините бе в топформа. А сега малкият от Славия можеше да разцъка, както се казва. Треньорите на националния отбор са длъжни да насочват пиленцето на рамото към младите футболисти. Херо така промени кариерата на Стилян Петров, като го хвърли в огъня срещу Англия. А при него голобрадият Бербатов дебютира с Гърция.
Обаче Гошо Дерменджиев пуска да играят Занев и Гълъбов, които са със статут на резерви в ЦСКА. И някак на този етап не сме убедени, че има и ще има последователност при селектирането на футболистите.
Нищо ново и като поведение и концентрация в нашия тим. Това накрая бе от така наречените детински грешки. Да знаеш какво следва и да останеш зрител при корнера, това наистина е изкуство. Да, ясно е, че нищо фатално не е станало и че всеки се учи от грешките си, но както се казва - това ни е потенциалът и за повече няма как да мечтаем. Винаги знаем къде да пренасочим следата - ама вижте ги те в какви отбори играят, каква подготовка имат, а и притежават самочувствие и манталитет. Темата е дълга и напоителна, ние нашите недостатъци си ги знаем, а напоследък работата ни е само да ги отчитаме, без никакви генерални идеи как да отлепим ютията. И в тази връзка - дано да са останали оптимисти, че можем да бием първо Унгария и след това Румъния при баражите.