Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Най великият, Майкъл Фелпс:  Доказах, че нищо не е невъзможно! Ще ми бъде трудно, но ще опитам да спечеля още медали

Най великият, Майкъл Фелпс: Доказах, че нищо не е невъзможно! Ще ми бъде трудно, но ще опитам да спечеля още медали

02-08-2012 Тема спорт

ХХХ олимпийски игри в Лондон завинаги ще останат в историята, като ??грите на Майкъл Фелпс. Американецът стана най-успе??ният спортист в олимпийското движение. Във вторник вечерта той спечели злато на 4х200 метра свободен стил и сребро на 200 м бътерфлай. По този начин Кур??ума от Балтимор събра актив от 19 отличия от олимпийски игри. 15 златни и по две сребърни и бронзови, изпреварвайки с едно досега??ната най-велика – Лариса Латинина. Гимнастичката от СССР има 18, от които 9 златни. Снощи Фелпс участва и на полуфинала на 200 метра съчетано, като влезе в него с четвърто време. Ето какво каза той след като би рекорда на Латинина.

Какво е чувството да си най-великия олимпиец за всички времена?
- Не мога да осъзная все още какво съм направил. Това е доказателство, че здравата работа наистина се отплаща. Боб (треньорът му Боб Боумън) е човекът, който ми помогна да стана това, което съм в момента. В басейна не винаги ни се получаваха нещата. Понякога се справях добре, понякога не. Но най-важното бе, че си бяхме поставили една конкретна цел и ре??ихме да я преследваме докрай. Да направим нещо, което никой досега не е правил, това нещо в момента наистина е много специално за мен. Много различни емоции преминават през главата ми, но има още три състезания, в които аз участвам и трябва да се опитам да не мисля за рекорда, а именно за тях. Да спечеля още медали. Ще ми бъде много трудно, но ще се опитам. Това, от което имам нужда е сън и храна. Сигурно ще полежа във вана с лед, след което ще опитам да припадна.
Какво си мисле??е, когато трябва??е да се качи?? на почетната стълбичка за награждаването?
- Знаете ли, винаги съм казвал, че няма нищо невъзможно на този свят и всеки е способен да постигне това, което си науми. Аз си бях набил в главата, че мога да направя това, което никой до момента не бе правил. Толкова много го исках и просто няма??е нещо, което да е способно да застане на пътя ми... Точно това съм казвал винаги. Това бе едно невероятно пътуване за мен. ??менно поради тази причина, когато дойде момента за качване на подиума, аз казах на съотборниците си “??звинявайте момчета, но няма да мога да пея химна с вас. Прекалено много емоции минават през мен в момента и няма да съм способен на това. Нито една дума няма да излезе от устата ми”. Опитах се да запазя самообладание до колкото е възможно, но очите ми се пълнеха със сълзи. Бе??е наистина много емоционално. Чувството е страхотно и бе??е прекрасен начин да завър??а тази нощ.
Може ли да си каже, че ти си нещо като свръхчовек?
- (Смее се). Очевидно не. През целия си живот съм бил човек – във и извън басейна. Още повече, като погледнете финала на 200 метра бътерфлай. Можех да спечеля титлата, но не направих добър последен размах и останах по-далеч от стената. Няма обаче да се оправдавам. Точно върху това съм работил най-вече по време на тренировките. Понякога действам по-мързеливо, когато дойде момента за докосване до стената. Точно това стана и в момента, когато най-много имах нужда да бъда максимално прецизен. Разбирам и проумявам това. Преживях го вече. Толкова много пъти съм го правил на тренировка и именно сега тази ленивост ме ли??и от още едно злато.
Разваля ли този финал усещането в момента от спечелените 19 медала на олимпиади?
- Не, все още съм изключително щастлив и ми е много приятно. Харесва ми, че съм тук. Гледах финала, Чад (Ле Клос) бе??е на точното място в точния момент. Той просто докосна пръв стената за финала. ??мах възможност да го опозная като човек в последните години. Той е много голям състезател, много здраво работещ младеж и най-важното – много гладен за успехи. Той просто постави ръката си преди мен. Малко бе??е неприятно и разсейващо, но се опитах да не мисля за това и да го оставя да мине покрай мен, за да се концентрирам изцяло върху щафетното плуване. Знаех колко важно е то за на??ия отбор, а аз никога не бих искал да изпадна в ситуация, в която да предам отбора си. Не исках да разочаровам тези момчета. Казах им, че искам голяма преднина, максималната възможна, преди да дойде моя ред. Знаех, че ще бъдат изключително бързи в последните 200 метра и започнах да се усмихвам, когато вече оставаха 20-25 метра. Чувството бе много приятно. Сигурен съм, че бих могъл да ви го обясня с думи, но това няма как да стане сега, защото все още емоциите са много силни. След време ще ви разкажа всичко, нека обаче първо да ме отпусне.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар