Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Наградата е само една - купата

Наградата е само една - купата

01-07-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

ЦСКА - Локомотив Пловдив, Национален стадион "Васил Левски", 1 юли 2020 година, 19,15 часа. Към това, което ще остане за историята, могат да се добавят поне 12 000 зрители, а единственото празно място, което остава да се попълни, е резултатът от мача. Сагата е като в песента на АББА - Победителят взима всичко,
а загубилият


няма право
дори на утеха

Целият сезон на съперниците е заложен на една карта. Няма ярко изявен предварителен фаворит, прогнозата е рискована. Никакво значение нямат победите и загубите в миналото. Без конкретен смисъл са и последните двубои за първенство. Играе се съвсем различен мач. Никой не може да се уповава на това, което е било. Важни са само 90-те минути. А защо не и продължения и дузпи.
Патосът ми не е случаен. Не всяка година може да се насладиш на финал между грандове на София и Пловдив - двата най-футболни града на републиката. Рядко се е стигало до такъв дуел, още по-рядко, да не кажа никога, не е възниквала ситуация с право на реванш. Честта на Пловдив е силно накърнена в сблъсъците със София за Купата на България. Но така е и за първенството. Никога Пловдив не е печелил голям мач срещу столицата, а е имал доста възможности. Над половин дузина финали са били загубени от пловдивчани. От Спартак, Ботев, Локомотив Пловдив. Точно така - Локомотив Пловдив е губил финали от Левски и Локомотив София. Но не е губил никога от ЦСКА. И ако не го направи, се променя ходът на историята.
Но това са само статистики, финалът ще сблъска конкретни лица. Бруно Акрапович никога не е губил дори отделен мач за Купата на България. Неговата графа е пълна само с успехи. И може да стане първият треньор, печелил 2 поредни купи на България в модерната ера. Последният, който го е правил, е Димитър Пенев в далечната 1988 година. Пената има тогава три поредни отличия. Предизвикателството пред Акрапович е налице, да си сложиш името до това на легендарния Стратег би било историческо постижение. При успех тази вечер босненецът печели място в историята и оттам никой няма да може да го махне.
Но и Милош Крушчич също се е прицелил точно

в единствената
останала мишена

Финалът е като право в целта и последната останала възможност за сърбина да запише своя лична страница в червения летопис. И той добре го знае, втори шанс няма да получи. От неговите подопечни на терена никой нищо не е печелил. Единственият, който може да му обясни какво е усещането, е капитанът на ЦСКА Петър Занев. Преди много, много години той е вдигал последователно и трите трофея в българския футбол. Може би в дните преди мача Занев е бил човекът, който е обяснявал на младите си колеги колко сладко е да спечелиш и колко мъчително е да гледаш радостта на победителите. Тези неща също са от значение. Много трудно е да станеш победител след като не си се родил такъв.
Картите са раздадени, залогът е голям. Никой не може да си позволи и най-малко подценяване. Преди години е било едно, сега е съвсем различно. Но и традициите не са за подценяване. Макар и с мъничко, лек фаворит в мача е ЦСКА. Генерациите се сменят, но духът остава. Публиката пренася през епохите вечните добродетели. Точно тя, макар и в редуциран вид, може да спечели мача за червените. През годините футболистите на терена са побеждавали, дори и само поради факта, че

червеното е
цветът на успеха

Най-хубавото на този финал, както и на предишния, който още помним, е, че ще бъде заради феновете. При ЦСКА и Локомотив те са в достатъчна наличност. Празникът ще бъде ярък, без значение къде ще се състои след последния съдийски сигнал. Отново стигам до основното предназначение на играта. И на победата в нея. Да направи щастливи хората. Този финал ще направи много хора щастливи. Неутралната аудитория също ще усети особения заряд на мача и ще го оцени подобаващо. Това има значение, останалото са досадни подробности.
Започнах с фактите, които ще останат записани и ще се четат след десетки и стотици години. Днешният мач ще попадне в страниците, които се четат. Защото има и такива, които само се прехвърлят съвсем повърхностно. И пак основният оценител е времето. Футболната памет пресява само истински стойностните събития. Онези, другите, котерийните минават и заминават и никой не се сеща за тях. ЦСКА - Локомотив Пловдив от 2020 е призван да бъде запомнен. Тази вечер ще разберем с какво. Дано е с много!