Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Шипка слага ??апка след обстрел от ломски хълм

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Шипка слага ??апка след обстрел от ломски хълм

18-06-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Квартален тим взима купата и така спасява мястото си в елита

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт“ ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

В романтичния период на футбола страстите са все така силни, но се играе не за облаги, а за чест и слава. През 1939 г. Царската купа има неочакван носител, а в историята остава снимката на победителите в миговете след финала – окаляни до у??ите, но гордо държащи в ръце... кутия за ??апки. Странният регламент на надпреварата – само по един представител от спортна област, изтиква на преден план скромен столичен тим от района на Сточна гара, който току-що е изпаднал от елитната ни група. Така турнирът за купата дава неочакван ??анс на Шипка не за излаз в Европа, както е сега, а за запазване на мястото в националната дивизия. Радостта им е двойна, а за да стигнат до нея ??ипченци, като истински опълченци, устояват дори на обстрел с камъни от ломски хълм. ?? накрая получават за награда по една ??апка, три кебапчета, лимонада и сайдер.
Всъщност ??ипченци първоначално са... спартанци, но през 1924 г. искат специално разре??ение от Съюза на опълченците да променят името си от Спарта на Шипка. За почетни членове на клуба пък са обявени всички живи ветерани от Шипченската епопея. Тогава??ните вестници адмирират събитието: „Пример, достоен за подражание. Нека всички клубове, носещи чужди имена, ги заменят с такива от родната ни история и география”. През 1939 г. в отбора няма звезди и никой не го слага в сметките за трофея на цар Борис III. На полуфиналите в софийската квалификация обаче е преодолян след преиграване далеч по-стойностният тим на АС-23, а после е пометен с 5:0 и коньовичарският Ботев, който неочаквано е изхвърлил ??ампиона Славия от борбата за заветното единствено място в турнира за купата.
На Шипка й остават „само” 4 стъпки до отличието, като провеждането на турнира е съпроводено от много организационни трудности от всякакъв характер.Седемте срещи от първия кръг се провеждат на 4 различни дати – 20, 27 и 28 август, както и на 10 септември 1939 г. ?? понеже представителите на различните спортни области са нечетен брой – 15, ломският Мария Луиза вади късмет да играе направо на четвъртфиналите, при това като домакин, на столичния Шипка.
Битката в Лом надхвърля по драматизъм дори финалния мач, който минава мирно и кротко, за разлика от кипящите страсти в последния двубой на първия турнир за купата. ??грището в малкия крайдунавски град събира 3000 зрители, 90 минути битка не стигат за определянето на победител – 1:1, равенството не е нару??ено и в допълнителния половин час. Двубоят е изключително нервен и груб, а двата тима завър??ват с по 10 ду??и на терена. В края на първото полувреме, подобно на епичните събития на връх Шипка, в района не остават „камъне и дърве”. Всички налични са захвърлени в полето на гостите, което принуждава столичният рефер Евгени Маринов да прекрати срещата, докато не бъде почистен теренът.
От преиграването са недоволни и двете страни – ??ипченци отправят писмен протест заради безредиците, а домакините са недоволни, че трябва да поемат разходите по престоя на столичани за 3 дни, вместо за ден и половина. На следващия ден се играе втори мач, който с нищо не е по-различен от преди??ния – сблъсъци между играчите и чести оспорвания на съдийските ре??ения. Опитът от елита си казва думата и с две ре??ителни попадения на своя капитан и голмайстор Крум Петков-Куртчика софиянци побеждават с 3:1. Драмата не свър??ва с последния сигнал. Стадионът е далеч от града, в подножието на голям хълм, който дава възможност на озверялата публика да прегрупира силите си. Шипченци се изтеглят, качени на файтони, а отвисоко ги целят ломските „снайперисти”. За да ги спаси от линч, управата на Мария Луиза се принуждава да направи нещо като жив щит и също се качва на файтоните. ??сторията мълчи колко са пукнатите глави в битката...
Полуфиналът на ??ипченци срещу ямболския Георги Дражев също е изпъстрен с множество скандали. Мачът е насрочен буквално в последния момент (по програма трябва да се играе на 27 септември, но е изтеглен три дни по-рано), а назначеният рефер Георги Коков така и не пристига от Пловдив и е заменен със съдия от публиката. Първите 45 минути са разходка за домакините от София – 4:0, но после те се отпускат и в началото на втората част ямболци набързо връщат две попадения. Мачът става друг и в 70-ата минута на терена настава масово сбиване между играчите от двата отбора. Реферът упла??ено вика полиция, която с големи усилия успокоява страстите. От игра са отстранени по двама футболисти от съперниците, а 10 минути по-късно за груба игра е изгонен още един от Георги Дражев. Той пък е последван самоволно от четвърти негов съотборник. Така на игрището остават едва седмина от гостите и мачът е прекратен при 5:2.
Другият полуфинал – между варненския Победа и русенския Левски, пък се помни с рядко срещан куриоз. В рамките на две минути – седмата и осмата, десният защитник на Победа Герасимов си отбелязва два автогола. Домакините вкарват само почетно попадение за 1:2, а във втори пореден турнир русенци стигат до финала, за да го... загубят отново. Година по-късно те се подсилват с важен футболист – от ФК-13 е привлечен националът Димитър Николаев, известен с прякора Русенския Пиола, но не могат да предвидят каприза на времето. На 3 октомври 1939 г. вали проливен дъжд, който превръща малкото игрище Левски (сега точно там е езерото „Ариана”) в кално блато. „Русенци като че ли преварително се упла??иха – си спомня център-халфът на Шипка Антон Кузманов пред футболния историк Силвестър Милчев. – Нямаха си представа как се играе в такава кал. Мъчеха топката с вътре??ен пас, а трябва??е само да използват боц“. Мачът е ре??ен още до края на първото полувреме - първо лявото крило на домакините Стоян Та??ков с майсторски удар от фаул изпраща топката в мрежата, а после Крум Петков реализира след двойно подаване с Костадин Димитров. Двете попадения стават в зоната, където е сравнително по-сухо. След почивката опълчението на ??ипченци устоява на щурма на русенци. Снимка от онзи мач запечатва куриоз – победителите с небесносини фланелки играят с... различен цвят на гащетата. За някои не стигат черните ??орти. Не стигат и поощрителните награди – придворен доставчик на ??апки ??едро дарява по една на носителите на отличието. Предвидил е обаче само 12, като последната взима доброволно изпълняващият ролята на треньор Михаил Михайлов-Бай Михо с колоритния прякор Вагонетката. Бив??ият футболист на Победа и Спарта е отговорник за детско-юно??еската ??кола на клуба, а иначе работи като иконом в министерството на войната. Шапка не остава за централния нападател на Шипка Кирил Николов, който е контузен по време на касапницата в Лом и пропуска финала. За него разочарованието е двойно.
Банкетът, ознаменуващ паметното събитие, е скромен, дори импровизиран - в кръчмата на бащата на капитана Крум Петков. В следващите дни привърженик на ??ипченци, бакалинът Владо, обикаля квартала и събира дарения в... купата на Царя. С тях отборът се събира на повторно празненство в ресторат на улица „Леге“.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар