Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Шантаж за 13 хил. лева  проваля финал

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Шантаж за 13 хил. лева проваля финал

25-06-2015 Тема спорт

На 13 октомври ФК-13 си вкарва автогол в 13-ата минута, но без фатални последици

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт“ ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

Една поредица на
Любомир СЕРАФ??МОВ

В историята на националната ни купа са вплетени парадоксални събития и дори недостойни постъпки, нямащи нищо общо с феърплея. Турнирът през 1940 година се помни с откровения ??антаж на единия от финалистите, който вгорчава празника. Русенският Левски стига до ре??ителния двубой за отличието за трети пореден път и отново се проваля, този път по идиотски начин. Тимът идва в столицата ден преди мача, придружен от група свои привърженици. На сутринта преди финала русенци неочаквано поставят условия на организаторите – или дайте още пари, или си тръгваме. Те извиват ръцете на ръководството на федерацията за допълнителна сума – предоставените им 1200 лева (по сто лева на 12 ду??и) били крайно недостатъчни за престоя им в София. Преговорите вървят трудно, но все пак от БНСФ кандисват да изплатят на тима още 8000 лева, русенци обаче държат да получат 13 000, за да играят с ФК-13. Напрегнатите разговори продължават и в съблекалните на игрище „Левски“, а публиката и официалните лица напразно очакват излизането на отбора на терена. До споразумение не се стига и ??ефовете на Левски ре??ават тимът да не играе във финалния мач. „Върнете ни парите“, крещят зрителите, които са дали по 21 лева за място на централната трибуна. На срещуположната, известна като Народната трибуна, те са влезли срещу 16 лева, 10 лева струват билетите за ученици и 5 – за деца.
Скандалът е огромен – 9 октомври, за когато по традиция е насрочен финалът, е сакрална дата за турнира за купата, дарена от Негово величество. Всяка година на този ден се чества възкачването на Цар Борис III на престола и случката се приема от обществеността като обида към двореца. Циркът на русенци далеч не е прецедент. Те развалят финала на турнира и през 1938 година със самоволното си преждевременно напускане на игрището. Година преди това, във финал за първенството срещу столичния Левски, те бойкотират официалното връчване на трофея като си тръгват в мига, в който представителят на царя излиза да поздрави двата тима. На третия път русенската стомна се чупи – Управителният съвет на БНСФ изключва завинаги клуба от спортното движение. У нас обаче временните неща са вечни, а вечните – временни и още през 1943 година идва помилването.
Провалилият се рекет на русенци отваря неочакван ??анс за пловдивския Спортклуб, който губи от Левски на полуфиналите. Тогава, на игрището „Алеите“ край Дунав, спора ре??ават две дузпи, отсъдени от рефера Георги Попов в две поредни минути за двата съперника. Халфът на домакините Светослав Абаджиев-Юрата реализира наказателния удар в 19-ата минута, а секунди по-късно защитникът на гостите Димитър Батинов, който сам извър??ва нару??ението за първата дузпа, от бялата точка изпраща топката в левия страничен стълб. В предпоследната минута след пас на Абаджиев бързоногото крило Атанас Черкезов прави победата на домакините по-убедителна – 2:0.
Десет дни след несъстоялия се финал заради русенското сребролюбие ФК-13, който на полуфиналите побеждава с 2:0 във Варна местния Победа, и Спортклуб излизат в битка за трофея на същото място, в същия начален час и при същия рефер, легендата на Славия от зората на българския футбол Стефан Чумпалов. Гостите са придружавани от вярната си гвардия – 500 запалянковци пристигат със специален влак от Пловдив, но срещу тях е традицията - нямат победа в четирите си мача за първенство срещу ФК-13 в Националната футболна дивизия. За разлика от русенци, Спортклуб е пример за спортсменство. Жребият за осминафиналите им се усмихва и те получават домакинството в двойката с Левски от Дупница, където винаги се играе трудно. Дупничани обаче отправят гореща молба за смяна на домакинството, за да понапълнят празната си каса и пловдивчани откликват на нея с ду??евната щедрост на по-силния. 4000 зрители изпълват градското игрище, на което гостите излизат с повечето си резерви. Единственото попадение в двубоя вкарва бъдещият голям треньор на Локо Пловдив Стефан Паунов.
Церемонията преди първия съдийски сигнал на финала е вълнуваща – двата отбора отдават почит пред националната светиня Васил Левски, като коленичат пред неговия бюст-паметник в северната част на игрището. Военен духов оркестър пък изпълнява тогава??ния национален химн „Шуми Марица“, както и химна на цар Борис III.
Срещата започва с натрупване на фатални числа. На 13 октомври ФК-13 има нещастието да си отбележи автогол в 13-ата минута. Атанас Тодоров от Спортклуб центрира от крилото, топката среща гърдите на левия бек Стоян Базовски, изненадва резервния вратар на столичани Карло Недялков и попада в мрежата. Това обаче няма фатални последици за ветераните и скоро след това те изравняват везните в спора, след като намереният в коридор Димитър Николаев надбягва защитника Тома Томов и сам срещу вратаря Димитър Антонов от 5 метра е точен за 1:1. По-късно стражът с култовия прякор Гробаря на два пъти спасява опасни ??утове на Николаев, но капитулира 5 минути преди края, когато Николаев се преборва с двама бранители и подава на свободния Крум Стоичков, който със силен изстрел бележи за 2:1. Вратарят губи първия си финал, но 3 години по-късно, вече с екипа на Славия, остава в историята на българския футбол с блестящото си спасяване на най-дискутираната дузпа у нас преди Девети септември във финал на ??ампионата срещу Левски. Подир още 4 лета печели и титлата на Франция с Рубе, след като бяга от комунистическа България.
ФК-13 става първият тим, дублирал успеха си за купата, а ??естима от състава му за втори път след 1938 г. прегръщат изящното сребърно отличие – Йордан ??лиев, Борис Пенчев, Никола Б. Николов, Борислав Аспарухов, Борислав Каменски и Крум Стоичков, който пък е първият, отбелязал голове в два различни финала. ??сторията сяка?? ни намига от пожълтелите си страници – в един тим заедно играят футболисти с фамилиите Аспарухов и Стоичков. Димитър Николаев пък записва името си като първия, играл в два финални мача с два различни отбора – година по-рано губи битката за трофея с русенския Левски. Няма го обаче безспорният номер едно на вратата на софиянци Атанас Тилев-Ацко, който вече е част от германския Мюнхен 1860.
?? нещо ново –

за първи път са
връчени медали

на финалистите: златни за ФК-13 и сребърни за Спортклуб, който наскоро бе припознат от пловдивския Локомотив за свой „родител“. Отличният турнирен боец ФК-13, чиито корени са още в далечната 1909 г., когато е учреден първият български Футбол клуб с председател Сава Киров, по-късно е нареден от Ф??ФА на 34-о място сред най-старите клубове в света. ??сторията му обаче продължава кратко, не повече от 35 години – дни след деветосептемврийските събития от 1944 г. е обединен с Раковски от съседния квартал Лозенец и постепенно е претопен в милиционерския Спартак.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар