Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Хегемонът на купата се ражда след спасена дузпа

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Хегемонът на купата се ражда след спасена дузпа

23-07-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Вратарят Соколов печели дуела с Дурата пред навъсения поглед на МВР ??ефа Югов

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.



Ако в първите години на българското футболно първенство спорът за доминация се води с променлив успех между Варна, София и Пловдив, то националната ни купа в началото сяка?? е запазена територия за столични триумфи. ?? това е така чак до 1958 г., когато до трофея стига първият провинциален тим – пловдивският Спартак, едва в 18-ото издание на турнира. 1947 пък е преломна в историята на надпреварата – Левски става първият трикратен носител на купата (при това с трети дубъл) и постепенно очертава ролята си на доминатор в исторически план така, както вечният съперник ЦСКА припознава ??ампионата за свой приоритет. До днес титлите на червените са 31, а националните купи на сините – 25. ?? ако до голяма степен Левски дължи повечето си триумфи на своите фамозни нападатели, през 1947 г. основната заслуга е на вратар, баща на един от тези фамозни сини нападатели - Георги Соколов. Апостол Соколов –Поцо спасява дузпа в предпоследната минута на финала срещу пловдивския Ботев и така София печели и седмия пореден сблъсък с провинцията.
Всъщност в онзи турнир сините изпитват по-големи трудности да станат столичния представител във финалната фаза, отколкото в срещите от същинската надпревара. А тя този път е съвсем камерна. Въпреки че в предварителните срещи участват над 800 отбора от цялата страна, за заключителните двубои право на участие придобиват само деветте първенци в окрупнените спортни области. Това е и турнирът, в чийто финален етап се включват най-малко отбори и се играят най-малко мачове – едва 10. При това полуфиналите за първи път са с разменено гостуване. Ограниченият брой участници в същинската надпревара за отличието води и до изненади в квалификациите. Във Варненска област добричкият Септември изненадващо отстранява фаворита Спартак Вн. Представител на Старозагорско става новозагорският Ботев, елиминирал далеч по-именити тимове от града на липите, Хасково, Кърджали и Смолян. В битката за София се вкопчват 9 тима, а до края своите ??ансове имат Левски, Славия, Локомотив и Спортист. Макар че допуска загуба от тима от квартал Хаджи Димитър, късметът се усмихва на сините, след като Спортист прави изненадващо равенство с Раковски. Във финалния областен мач, след 2 двубоя в Дупница – 0:0 и 3:1, Левски отстранява местния Марек.
В първите два кръга на финалния турнир обаче сензациите липсват, а по любопитно съвпадение и петте срещи завър??ват с победи на гостите. Най-изразителен е успехът на Левски срещу Юли Дерменджиев от Горна Джумая (сега Благоевград) – 6:1. Водени от капитана Васил Спасов-Валяка, своя талант разкриват младите Гочо Русев-Мотора, впоследствие един от най-добрите български рефери, и Арсен Димитров-Ацко. По-интригуващи са двубоите при разменено домакинство на полуфиналите. Левски предре??ава лесно спора с нова победа с 5 гола разлика (5:0) на клубното си игрище до езерото Ариана срещу горнооряховския Локомотив. Любопитен и малко известен факт е, че гостите канят като треньор консултант бив??ата звезда на столичния Локомотив Крум Милев-Палаврата, който още не е приключил и състезателната си кариера в тима на железничарите, но и това не помага да поддържат равностойност в спора. Година по-късно, като играещ треньор на Локо Сф, Палаврата ще вземе достоен реван??, изхвърляйки Левски още в квалификациите и печелейки впоследствие трофея, а на следващата 1949 г. Милев ще поеме бъдещия голям съперник на сините ЦДНА, с който ще стигне до немислимите в дне??но време 12 ??ампионски титли. Реван??ът на игрището в големия железопътен възел е досадна формалност, за която столичните левскари пристигат с... едва 10 футболисти. 2:2 е напълно достатъчно за участие във финала 6 дни по-късно, до който достига и пловдивският Ботев.
Това не е обикновен мач, а дългоочакван ??анс за реван??, който съдбата дава на сините 18 години по-късно на същия стадион „Юнак”, на който през 1929 г. канарчетата отмъкват сензационно ??ампионската титла от столичния си съперник. Поколенията са се сменили, но сега в тима на гостите са играчи, които на времето като деца възторжено са посрещали героите от Ботев. Големият коз на пловдивчани е мощният централен нападател Тодор Тодоров-Дурата. Сините започват по-амбицирани и очертават леко превъзходство през първата част. В 37-ата минута десният бек на ботевци Георги Захариев играе уми??лено с ръка в наказателното си поле и Васил Спасов-Валяка майсторски превръща в гол отсъдената дузпа. След почивката гостите започват да налагат своята бърза и технична игра най-вече по крилата, завър??ващи задължително с центрирания към голмайстора Тодоров. Той обаче е опазен от синята защита, която не му дава нито един ??анс да превземе вратата, пазена от легендарния Апостол Соколов. В предпоследната минута обаче историята от първото полувреме се повтаря – сега пък бранител на Левски - Любомир Петров, играе с ръка в пеналтерията и от бялата точка централният нападател на гостите, известен с прякора си Дурата, се опитва с техничен удар да излъже Соколов. Поцо обаче е всепризнат дузпаджия и спасява ??ута.
Наскоро, във връзка с блестящите изяви на Мануел Нойер извън рамката на вратата му на световното в Бразилия, футболни капацитети в свои статии припомниха за „българския гений, който първи въведе модата на вратаря либеро”. Недооценяван от социалистическата спортна историография (има „черно петно” в биографията си – баща му е бил личен телеграфист на цар Борис III), Поцо е родоначалник на цяла ??кола, дори великият Лев Я??ин признава вратаря на Левски за свой учител в занаята. „Този рус български дявол играе??е почти като защитник - далеч пред своята врата, и се противопоставя??е с успех на всеки изникнал нападател. Този негов начин на пазене ми откри нови идеи, които възприех", разказва руснакът, който и досега е единственият вратар, стигнал до „Златната топка”.
Юна??ката изява на Соколов при дузпата за Ботев далеч не радва всички височай??и особи на трибуните на стадион „Юнак”. Там място от яд не може да си намери бъдещият министър-председател на България Антон Югов, тогава министър на вътре??ните работи, който е отявлен привърженик на Ботев. Този път никой не претупва церемонията по награждаването на победителя и е поставено началото на дългогоди??на традиция в соцвремената. Под навъсения поглед на Югов купата е връчена на капитана на Левски Васил Спасов от тогава??ния военен ата??е на СССР в България полковник Александър Мелников. В духа на времето обаче се играе не за пари, а за слава – носителите на трофея не получават нищо материално за награда и се събират да полеят успеха на свои разноски в Горна баня.
Днес стадион „Юнак” отдавна е разру??ен, стигналият върха в партийната и държавна йерархия Югов по-късно е низвергнат и анатемосан от своите, а съветските военни ата??ета, връчващи националното отличие, са само блед спомен от отдавна отминала епоха. Нецелунат от световната слава, Поцо Соколов свър??ва дните си с цироза на черния дроб след дългогоди??ен флирт с ча??ката.

Коментари

напиши коментар
  • Поцо ми беше треньор за известно време в Левски. Инструкциите му бяха ясни кратки. Когато излизаш от линията на вратата боксираш или топката или главата (на нападателя). Голям треньор!!!
    annonymous @ 28-08-2018 22:02

Напиши коментар