Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Тръбача свири отбой, ветераните вдигат Kупата на царя

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Тръбача свири отбой, ветераните вдигат Kупата на царя

11-06-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Четири тима с името Левски от четирите края на България играят на четвъртфиналите, няма го обаче столичния


В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт. Четива, които ще ви оставят без дъх…

Странна и объркана е историята на Купата на България. Първо тя се връчва, без никой да играе за нея, нещо като бонус две в едно - играе?? един мач, получава?? две купи. На?? „безценен” принос в световната футболна практика. През годините тя е Царска, после мутира в Купа на Съветската армия (поредния световен принос – играем не за своя, а за чужда купа, при това армейска), за да се стигне до Купата на България, чиито първи две издания УЕФА не признава за меродавен турнир. Спорен е и въпросът кога започва съществуванието на трофея – през 1925 или през 1938 г., когато за първи път се провежда самостоятелна надпревара за нея. Дотогава Царската купа е връчвана автоматично на ??ампиона. За смесването на двете отличия помага и системата, по която се провежда първенството ни тогава – с преки елиминации и финал, а не кръгова с разменени гостувания, което изцяло копира схемата, по която по света се играе в турнирите за различните купи. Не всички родни първенци получават и втората купа – през 1931 г. пред??ественикът на ЦСКА - АС-23, остава без нея във витрината си, защото във финала на ??ампионата офицерският клуб печели служебно заради самоволно напускане на терена на съперника - Шипченски сокол, дне??ния варненски Спартак с доста условности.
В първото издание на турнира за Купата на България през 1981 г. пък въобще няма финален мач, а турнир между 4 тима по системата всеки срещу всеки, спечелен от ЦСКА. Допълнителна бъркотия прибавя и провеждането на паралелен турнир за Купата на Съветската армия през 80-те години, който вече е второстепенен в сравнение с тогава??ната Купа на НРБ – подобие на Купа на лигата. Паралелната надпревара стихва съвсем естествено, сяка?? от срам, в зората на демократичните промени през 1990 г. като символ на желанието да се скъса пъпната връв между спорт и политика. Дали обаче това е възможно? ?? за да е конфузията около купата пълна, някои клубове смятат, че са носители на трофея, а не са. Според всеки правоверен славист отличията на белите са 11, но всъщност са 7. Те не са печелили Царската купа, когато за нея е провеждан самостоятелен турнир, но пък имат 4 трофея,

връчвани по поръка
на тогава??ния
монарх Борис III

заради ??ампионските им титли през 1928, 1930, 1936 и 1943 г.
Всъщност тласък за провеждането на надпреварата дава учредената през 1937 г. Национална футболна дивизия (НФД) – първообраз на дне??ната А група. Така турнирната система се оказва свободна и вакуумът е запълнен от иначе мъртвородената Царска купа, връчвана по благоволението на монарха. През пролетта на 1937 г. Централният футболен комитет (ЦФК) определя и нейния регламент, който е твърде жесток за големите ни футболни центрове. 16-те спортни области в България излъчват с отделни турнири своя единствен представител за финалната фаза. Битката в София е кървава, а в други области като в Пиринската напред се промъкват импровизирани тимчета като сборна формация от Устрем (Сандански) и Македонска слава (Горна Джумая, сега Благоевград). Започват и скандалите, първо на местно ниво. „Организацията много се затрудни заради пороя от контестации в областните турнири – разказва тогава??ният секретар на ЦФК Любчо Николов. – Това наложи три пъти да променяме датата на първия кръг на турнира – от 14 на 28 август, а накрая да почнем чак на 4 септември 1938 г.“ За да засили интереса към новия турнир, ЦФК прави два успе??ни хода – той стартира след края на първия ??ампионат в НФД, а победителят в него автоматично става член на елита през следващия сезон, ако още не е такъв.
Купата има свои закони и нерядко богатият и по-известният прекланя глава пред бедния, но по-борбен. От 10-те елитни тима по онова време във финалния етап на Царската купа оцеляват само три – софийският ФК-13, Левски Русе и Георги Дражев Ямбол. На полуфинала на столичната пресявка ветераните, какъвто е прякорът на ФК-13, елиминират Левски, а Славия отстранява ЖСК, днес Локомотив. Във финала и вторият ни тогава??ен гранд Славия прекланя глава с 0:3 срещу ФК-13. Във Варна пък Победа изхвърля от борбата за трофея последователно ??ампиона Тича и вице??ампиона Владислав.
Сензациите са гарнирани със скандали. Три от осминафиналите завър??ват със служебни резултати. Сборният тим от Пиринско в крайна сметка не е признат от ЦФК, в Бяла Слатина местният Цар Крум бие плевенския Левски с 3:1, но след контестация заради нередовен играч е принуден да напусне надпреварата, а в София срещу ФК-13 футболистите от ломския Мария Луиза излизат от терена в стотната минута от продълженията - не можели да играят на тъмно.
Във всяка от четвъртфиналните двойки фигурира по един Левски от четирите краища на България – Плевен, Бургас, Русе и Дупница,

няма го обаче
най-популярния
- софийския

В българския футбол обаче има и вечни неща – като безредиците в Дупница. ФК-13 повежда на негостоприемния тамо??ен стадион чрез централния си нападател Крум Стоичков чак в 78-ата минута. След гола на софиянци част от публиката нахлува на терена, а по-късно деца хвърлят камъни по колите на гостите.
В двата полуфинала има 3 тима с името Левски и са вкарани общо 17 гола – рекорд, който не е подобрен и досега. В Плевен първият Стоичков, записал фамилията си в историята на футбола ни, пък бележи хеттрик между 7-ата и 67-ата минута. Голмайсторът на първия турнир за купата е точен от фаул и на финала срещу русенския Левски и така ФК-13 повежда с 3:1 в 80-ата минута. Това обаче е капката, преляла ча??ата на търпението на русенци във водното блато, в което е превърнато игрище „Юнак” от излелия се проливен дъжд – те бурно оспорват нару??ението за фаула, както по-рано не приемат редовността на втория гол на „ветераните” заради засада. Разправиите в началото продължават близо 2 минути, а споровете са прекратени от спортсменска постъпка на единайсетицата на гостите Сидер Димитров, който взима топката и я поставя на центъра. При втората ситуация звездата на левскарите, център-халфът Радослав Дуков, с прякор Тръбача, „свири отбой” и повежда своите към съблекалните. Не помагат никакви увещания в канцеларията на стадиона. В деня, в който се навър??ват точно 20 години от възкачването на трона на Борис III, офицер от военната му свита връчва отличието на ФК-13, но битката за него е помрачена от русенските дезертьори.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар