Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Палаврата си връща тъпкано на Левски

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Палаврата си връща тъпкано на Левски

06-08-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

Странен пловдивски хибрид между богиня и обущар преследва купата с грубости, наказани от клубната управа

Турнирните закони са чудновати – понякога финалът се играе далеч преди самия финал, дори в квалификационните кръгове. Столичният Локомотив, само десетина дни след като губи болезнено финала за държавно първенство от Левски през късната есен на 1947 година, взима сладък реван?? за купата с 1:0 срещу същия съперник в пресявките за излъчване на представителя на София в турнира. Оттук насетне пътят към триумфа на червено-черните е разчистен и се превръща в приятна разходка до ре??ителния мач.
По онова време низвергнатият днес в аматьорските групи столичен Локомотив е прелестен тим, даващ най-много национали – повече от половината титуляри в единайсеторката на България. На вратата е Симеон Костов, наричан Сиамската котка заради забележителния му рефлекс и пъргавина, стълбове в защитата са бъдещият голям треньор, тогава десен бек, Стоян Орманджиев-Па??ата и централният бранител Стою Недялков с прякор Доктор Кох, в халфовата линия блести Трайчо Петков, а в атака - лявото крило Петър Аргиров-Пецето и Бомбардирът – мощният централен нападател Крум Милев. В края на състезателната си кариера той е все по-изку??ен от треньорското поприще и повежда железничарите към купата като играещ треньор.
Прозвището железничарите върви съвсем без кавички – извън терена Доктор Кох работи в столичната железопътна работилница, както и мнозина от неговите колеги. „Условията бяха други –

първо нормата в жп завода
и след това на игрището –

си спомня за онези години Милев. – Заплата като треньор не съм получавал, а също и пари като футболист“. Палаврата започва бързо да научава уроците в треньорския занаят. През 1947 година съветите му на консултант не помагат особено на неочаквания полуфиналист в турнира, горнооряховския Локомотив, и той дерайлира срещу фаворита Левски. Месеци по-късно Левски се прощава с отличието още в столичните квалификации, а Крум Милев си връща тъпкано. Футболът обаче е низ от върхове и падения и още през 1949 година Палаврата, вече начело на ЦСКА, ще преглътне горчиво поражение от сините в епична трирундова драма, после още една по същия сценарий 12 месеца по-късно, за да дойде новото отличие в треньорската му визитка през 1951 година. Сетне червените под негово ръководство стигат до още 3 национални купи, а Милев става най-титулуваният наставник в надпреварата за всички времена с 5 отличия.
Локо София, подобно на всички столични представители в турнира по онова време, не среща особени трудности през 1948 година, след като е преодолял градските си съперници. На осминафиналите железничарите гостуват в Сливница на треторазредния Сливни??ки герой и са безпощадни – 5:1 с два гола на Крум Милев и по едно попадение на Петър Аргиров, Костадин Благоев и Неделчо Делев. Във втория кръг седмица по-късно фаворитите за отличието са още по-убедителни под проливния дъжд на националния стадион „Юнак“ – 7:0 срещу упла??ения тим на Септември от Силистра, играещ за първи път в столицата. Герой този път е опитният нападател Петър Аргиров – Пецето, който за половин час оформя своя хеттрик. На полуфиналите софиянци гостуват на бургаския „Колодрум“ и пред 8000 зрители изнасят показна лекция на местния Любислав – 3:0. Основен „лектор“ отново е Пецето с хеттрик във втори пореден мач.
В същото време не така безоблачно към финала се промъква стар познайник – бив??ият пловдивски Спортклуб, който е в основата на поредната приумица на „народната власт“ във футбола под името Славия-Ченгелов. Бъдещият пловдивски Локомотив гостува на четвъртфиналите в Петрич на местния ??линден и си тръгва с трудно изтръгнато 2:1 с голове на най-изявените си голмайстори Стефан Паунов и Кирил Минков-Манафа. Опитните пловдивчани обаче са сюрпризирани на полуфиналите у дома от бойката и напориста игра на аутсайдера Орлов. Тимът от Добрич е отстранил в квалификациите в своята област варненските Спартак и ТВП (Тича-Владислав-Приморец) и сега е на крачка от най-големия успех в своята история. Гостите повеждат още в началото, но до края на първото полувреме с две попадения на Кирил Минков пловдивчани излизат напред – 2:1. След почивката, въпреки непрекъснатия натиск на домакините, головете падат във вратата на техния страж Никола Аров – Мечката. Миланов и Вълканов оформят сензацията - 3:2 за Орлов. Понякога обаче нещата не се ре??ават само на футболния терен. Добричлии са допуснали груба административна гре??ка и неправомерно са картотекирали софиянеца Борислав Ковачев – Борьо. Протестът на пловдивчани е уважен, като се присъжда служебна победа с 3:0 в тяхна полза. Ден по-късно Народният футболен съюз (тогава??ното БФС) се отмята от първоначалното си ре??ение и дава втори ??анс на орловци, като насрочва втори мач между двата съперника. Добричлии обаче се чувстват ощетени и отказват да пътуват наново до Пловдив с мотивировката, че са били уведомени твърде късно.
Така Славия-Ченгелов (странна комбинация между богиня и обущарски работник, който по-късно става комунистически деец) щастливо стига до финала, който

отново е на сакрална дата

но този път за новата власт – 9 май. В съставите на двата съперника има само един, който е вдигал над главата си трофея. Две години по-рано Пецето Аргиров триумфира с Левски, после на два пъти успява с Локо Сф, а завър??ва дългата си кариера с нова национална купа през 1960 г. в състава на софийския Септември. Почти половината състав на пловдивчани – петима играчи, вече са изпитвали тръпката от участие във финален мач. Методи Караянев, Борис Белков, Христо Бъчваров, ??ван Лазаров-Червения и Стефан Паунов и този път са орисани да останат с калъфката на отличието.
Столичани доказват, че са по-добрите и въпреки че играта е бавна и вяла, основно се води в половината на гостите. В отбрана Стоян Орманджиев напълно обезврежда Кирил Минков с прякора Манафа, а в атаката Крум Милев отправя цели 10 удара към вратата на Мечката, но само два са в очертанията и Аров ги спасява. Стражът обаче капитулира в 33-ата минута, когато младокът Стефан Стефанов-Томито, месеци преди да премине в армейския ЦСКА, хитро провира топката между краката му. Пецето Аргиров пък е жестоко малтретиран от защитника Методи Караянев-Кото и в началото на втората част напуска терена с контузия, като се завръща едва в последните минути на куц крак. Славия-Ченгелов се опитва с бойки и агресивни действия да разстрои колективната и технична игра на железничарите, които често избиват в грубости. 10 дни след финалния мач клубните ръководители дават пример за спортсменство, който рядко може да се види. Управата наказва с ли??аване от права за един месец капитана на тима Аспарух Караянев за това, че по време на двубоя е „вър??ил неща, неподобаващи на един спортист“. За 15 дни е отстранен от терените Марин Димитров, а строго мъмрене с предупреждение за „несериозно държание“ получават Христо Бъчваров, Петър Събев и Кирил Минков.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар