Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Македонец вкарва 8 гола на  католици в обединена България

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА - Македонец вкарва 8 гола на католици в обединена България

02-07-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

АС-23 триумфира във финал без особена история, за да поправи историческа несправедливост

През 1941 г., в условията на всенароден подем, отколе??ният блян за България на три морета изглежда по-близко от всякога, а турнирът за националната купа се превръща в „международен“. В него мерят сили отбори от дне??на Македония, католици играят редом до православни, а финалът събира 10 000 зрители в доскоро румънския град Добрич.
Турнирът за купата все по-ярко доказва, че е съвсем различно състезание от първенството и в него важат други закони. ФК-13 никога не стига до ??ампионската титла, но на два пъти печели Царската купа, докато хегемонът през онези години Славия така и не се дорежда до участие във финалната фаза от квалификациите на Софийска област. Единственият тим, участвал в общонационалния стадий (от осминафиналите) на първите 4 турнира, е скромният варненски Победа, който всяка година в пресявките на своята спортна област се справя с жестоката конкуренция на далеч по-именитите Тича, Владислав и Шипченски сокол. Нещо повече – Победа побеждава местните фаворити и печели варненската квота и в петото, последно издание на Царската купа през 1942 г. Правото да е 4 пъти „абонат“ за турнира си извоюва и белослатинският Цар Крум. Той обаче не се явява на осминафиналния мач срещу русенския Напредък с мотива, че има множество контузени в състава си. Това всъщност е зле прикрит протест – седмица по-рано тимът, носещ страховитото име на владетел, отпада от държавния ??ампионат срещу пловдивския Левски, след като желанието му да се играе трети ре??ителен мач на неутрален терен не е удовлетворено. ??зненадите в областните турнири продължават и в града на тепетата – там католическият Парчевич преодолява съпротивата на финалиста в турнира през 1940 г. Спортклуб и Ботев.
Парчевич обаче е спрян по болезнен начин на четвъртфиналите от друг новак в турнира, идващ от Скопие. В онзи исторически момент Македония е вундертим, събрал в себе си всичко най-добро край Вардар. Отборът, воден от унгарския евреин ??ле?? Шпиц, след като единствен печели като гост на осминафиналите – 3:1 в Дупница срещу местния Левски, на следващото стъпало буквално размазва католиците с 12:2 на свой терен - най-убедителната победа в турнира от неговото учредяване. Герой става атрактивният нападател Любен Янев, който вкарва цели 8 гола. ?? до днес това е ненадминат голмайсторски рекорд в официален мач в България. Месеци по-късно Янев прави своя дебют с фланелката на на??ия национален тим, също както и ??естима негови съотборници. Звездата на Македония обаче се казва Кирил Симеонов с прякор Джино, който след Втората световна война облича черно-белия екип на белградския Партизан. Джино сътворява истински куриоз – първоначално записва 2 мача за България, а по-късно на два пъти играе срещу България с югославската репрезентация.
Самочувствието на македонците, макар и добре подплатено, е твърде високо, стигащо до самоувереност. Техен съперник на полуфиналите е русенският Напредък, в който се подвизават бъдещият футболист от славния тим на ЦДНА, днес ЦСКА, Ганчо Василев, както и по-малкият му брат Любомир. Двамата пътуват за мача в Русе от гарата в Плевен и във влака се натъкват на играчите от Скопие. „Представихме им се, а те се отнесоха твърде надменно към на??ия клуб – разказва по-късно Василев.- Чувстваха се сигурни победители. Заканваха се: „Разбихме Парчевич с 12:2. Вас с по-малко ще бием, а на АС-23 на финала ще вкараме 23 гола“. Главозамаялите се скопяни обаче въобще не стигат до такава среща. С много борбеност, тичане и персонална опека русенци, в чиито редици личат някога??ните финалисти за купата с екипа на местния Левски – Радослав Дуков-Тръбача, вратаря Марко Николов и бранителя Борислав Пейчев, ограничават до минимум ??ансовете пред по-техничните си съперници. След почивката домакините дочакват своя миг и стигат до 1:0 с гол на нападателя Георги Чолаков, познат още и като Тео Линген. Кулминацията настъпва две минути преди края, когато съдията свири дузпа за Македония. Този път абсолютният рекордьор сред стрелците Любен Янев не уцелва вратата и така за четвърти пореден път тим от Русе се класира за финала на турнира. Невероятните приключения на македонците в България продължават и през следващия сезон, когато стават вице??ампиони след епични битки със софийския Левски, а събитията с късна дата са безсрамно изопачени в бив??ата югославска република с пропагандния филм „Трето полувреме“.
В другия полуфинал Хаджи Славчев от град Павликени въобще не оказва съпротива като гост на АС-23, воден от своя капитан и играещ треньор Любомир Ангелов-Старото, най-голямата фигура в предвоенния период на българския футбол - 6:0. Бъдещият треньор на Левски и националния ни тим Георги Пачеджиев-Чугуна за 25 минути след почивката реализира хеттрик.
Футбол и политика се оплитат в едно кълбо и при ре??ението за града домакин на финалната среща. По традиция тя е насрочена за 3 октомври в чест на коронясването на Борис III, но за пръв път се играе извън столицата. Не случайно е избран Добрич, като мачът става част от празненствата, посветени на първата годи??нина от освобождаването на Южна Добруджа и мирното й присъединяване към Царство България. Организиран е тридневен национален събор, провеждат се състезания по колоездене и тенис на корт, както и съпътстващ футболен турнир между сборните отбори на Добрич, Варна и Силистра. Специално за двубоя на АС-23 и Напредък е построена изцяло нова официална трибуна на градския стадион, а финалът предизвиква небивал интерес. Привърженици на двата клуба се стичат масово от цялата обединена страна с всички възможни превозни средства.
Настроението е приповдигнато като на национален празник, но около двубоя не липсват и скандали. Първоначално за рефер е определен най-добрият ни съдия по онова време, софиянецът Тодор Атанасов, но в последния момент е заменен от съгражданина му Кицо Поменов. Случайно или не, той носи същата фамилия като началника на канцеларията на царя Светослав Поменов, който е упълномощен от монарха на пищна церемония да даде трофея на победителя. Тук е мястото да споменем, че Цар Борис III никога лично не връчва „своята“ купа и е виждан един единствен път на футболен мач. Странната смяна на арбитъра предизвиква официалния протест на русенци, който е оставен без последствия от футболните ни ръководители.
Със съдия или без него, офицерският АС-23 е с класи над по-скромния си съперник и самочувствието на столичани е подплатено с 4 безответни гола до 62-ата минута. Резултатът обаче е открит при конфузна ситуация в 12-ата минута - лайнсменът дава сигнал за засада, който не е уважен от рефера Поменов. При 4:0 следва отпускане на фаворита и русенци вкарват две попадения за крайното 4:2. Купата става офицерско притежание и така е поправена една историческа несправедливост – през 1931 г. АС-23 става ??ампион и единствен от тогава??ните първенци не получава полагащата му се по право Царска купа в годините, когато за нея не се играе самостоятелен турнир. Странно било обяснението – спечелил финала на първенството срещу варненския Шипченски сокол със служебен резултат.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар