Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

18-06-2020 Момчето, което говори с футбола

Момчето, което говори с футбола

18-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ, Строители на съвременна Футболна България

Ивайло Дражев - вечната опозиция на всяка власт

Град Бургас е с особен статут в българския футбол. И дори в тази напълно обективна и непредубедена поредица той намира място с цели три личности. Вече преминаха бъдещият президент на БФС Христо Порточанов и Митко Събев. И дойде ред на друга изключително колоритна личност - Ивайло Дражев. Този опозиционен елемент в последния четвърт век постоянно разваля спокойствието на всяка власт. И компетентността, с която изрича истините за пороците в българския футбол, е клинично точна.
Няма друг човек, занимавал се с материята футбол, който е по-подготвен теоретически от Дражев. А по едно време и практически. Защото имаше период, в който той се бе поставил в позицията на експерименталната мишка и изпита върху себе си цялата мощ на системата. Която не го припознава за свой и не иска да го допусне до властта. Макар че не е имало един момент, в който Дражев да се е изказал неподготвен по футболни въпроси. И от сън да го вдигнеш, може с часове и в най-малки детайли да обяснява казуси.
Но пък да го пита човек, защо въобще се занимава
с български футбол. Не е ли разбрал, че позицията и сам воинът е воин е губеща. Не разбира ли, че съзнателно и целенасочено му е изработен имидж на несъстоятелен герой. Неговата битка е описана от Сервантес - с вятърни мелници. Поне аз не съм констатирал да му противоречат по съществото на аргументите. Бил такъв, бил онакъв и дотам. А това, което говори - няма никакво значение.
Не знам и не съм сигурен дали Дражев може да извърви разстоянието от постоянен критик до управленец. Но си заслужаваше да видим. Със сигурност чиновничеството в БФС би имало доста проблеми с него. Може би Дражев би направил далеч по-сериозно усилие да реши вечния проблем със съдийството. И изобщо би било интересно да го видим в действие. Между другото на следващия конгрес Бургас може да бъде представен с двама кандидати. А тези двамата общо взето характеризират в пълна степен многообразието на българския футбол.
Кой обаче е Ивайло Дражев и с какво е заслужил място в поредицата. Защо не го отметнах с няколко изречения, както ще направя в някоя следваща част на поредицата с десетките, преминали като метеори през футбола. Дражев бе собственик на голямата марка Черноморец Бургас. Всъщност при него тази марка приключи, след като той прекръсти отбора на Черноморец София. Дори с този акт влезе в историята. Черноморец играеше домакинските си мачове на националния стадион в столицата. И тогава изпя лебедовата си песен, преди да се появи Черноморец на Митко Събев. Отминали драми, в които определено губещият бе точно Дражев.
Де факто единствената слабост на Дражев са футболните му резултати. Такива просто няма. Има планове и чертежи за бъдещи велики постижения, но като отвориш статистиката, в нея няма нищо. Много малко е това, че Черноморец по негово време има няколко участия в елита. И рекорд при изпадане с минус 2 точки актив. За добрия мениджър се съди по резултатите. Такива при Дражев не са налични. Всичко се свежда до големи планове и големи пречки да се осъществят. Може пък просто да не е имал късмет човекът.