Мозъкът на Магическите маджари

Густав Шебеш създава стил, който е предшественик на тоталния футбол
Мнозина определят разгромната победа на Унгария над Англия с 6:3 на „Уембли” през 1953 г. като Мача на века, с който се дава началото на модерния футбол. Ако това е така, то тогава треньорът на Магическите маджари - Густав Шебеш, е човекът със запазено място в историята на играта. Този отбор, с право запомнен заради блестящата си игра и ярки индивидуалности, също така предлага тактически новости, които дават своето отражение на футбола в света. Отборът на Шебеш е предшественик на най-силните и класни състави в историята. Или, както казваше капитанът на тима Ференц Пушкаш: „Когато атакувахме, всички нападахме, в отбрана беше същото. Ние бяхме предшествениците на тоталния футбол”.
Като се има предвид концепцията на тоталния футбол, то не е изненада, че Шебеш, който е син на обущар, приема философията, че футболисти с приблизително еднакви физически данни, трябва да се справят еднакво на подобни позиции. Това донякъде е повлияно и от социалистическите идеи. Самият Шебеш определя този футбол като „социалистически”.
„Ако победим Англия на „Уембли”, имената ни ще станат легендарни”, твърдял треньорът в навечерието на контролата. Срещата на 25 ноември 1953 г. е нещо повече от един приятелски мач, това е идеологическа битка. Новите хора от социалистическия свят трябвало да докажат превъзходството си в дома на империалистите, създатели на играта. Вратарят на онзи отбор Гюла Грошич си спомня по този повод - „Шебеш бе много

отдаден на социалистическата идеология

и тя присъстваше във всичко, което говореше. Той намираше политически смисъл във всеки важен мач. Говореше ни как борбата между капитализма и социализма се е пренесла на футболното поле”.
Комунистическото ръководство на Унгария, което официално води Шебеш зам.-министър на спорта, му дава пълен контрол върху националния отбор. Густав взима за модел Италия с двете световни титли преди Втората световна (1934, 1938) и формира състава си на базата на два отбора – Хонвед и МТК. Той разработва тактическа система, в центъра на която са най-силните му играчи – Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Нандор Хидегкути.
При положение че политическият език на Шебеш е логично следствие на епохата, в която живее, то случилото се през 1953 г. край Двете кули е равносилно на революция. Резултатът 6:3 дори не дава ясна представа за тоталното превъзходство на маджарите, станало пред невярващите очи на зрителите. Гостите отправят 35 (!?) удара във вратата на Трите лъва, а последният гол, дело на Хидегкути с ефектен шут от въздуха, е предшестван от 10 паса, останали загадка за ошашавените англичани. Един от най-великите футболисти на домакините – сър Том Финли, е бил на терена и споделя по този повод: „Това бе среща между расови и каруцарски коне. - И добавя: Те бяха най-великият отбор, срещу който съм играл, прекрасен отбор с тактика, невиждана до момента”. Друга английска легенда – сър Стенли Матюс, отива още по-далече: „Те бяха най-великият тим, който съм виждал. Те са

№1 за всички времена

Унгарският урок в Лондон е изнесен отново на Англия, но този път със 7:1 на будапещенския „Непщадион”. Този резултат превръща маджарите в главен фаворит за световната титла на първенството в Швейцария през 1954 г. Две години по-рано Унгария печели убедително олимпийската титла след 2:0 във финала срещу Югославия. Пет победи с голова разлика 18-1 показват категоричното превъзходство на маджарите на игрите във Финландия.
Магическите маджари до 90-те години държаха рекорда за най-дълга серия без загуба. За 4 години тимът на Шебеш изигра 31 мача, от които 27 победи и 4 равенства. По време на мондиала в Швейцария унгарците записаха успехи, като 9:0 срещу Южна Корея, 8:3 срещу Западна Германия, по 4:2 срещу Бразилия и Уругвай.
Понякога и най-прекрасните приказки имат нещастен край. Вместо този отбор да короняса цялостното си представяне със световна титла, сензационно губи финала срещу Бундестима (2:3). След блестящо начало и 2:0 до 8-ата минута съперникът стига до фамозен обрат с победен гол 6 минути преди края. Този двубой влиза в историята като Чудото от Берн. А Шебеш, футболистите и цялата страна са покрусени. Контузии на ключови играчи, пропуск на Пушкаш в последните секунди, липса на късмет - каквито и обективни оправдания да има, Шебеш е

съсипан под поройния дъжд

в Берн. Години по-късно ще се разкрие, че в съблекалнята на германците са намерени много използвани спринцовки, но с допинг или не, Унгария се разминава с може би най-заслужената титла в историята на мондиалите.
Говорейки преди финала, 48-годишният Шебеш предупреждава играчите си. „Нашият най-голям враг не е толкова физическата умора, а нервното напрежение. Никога не съм предполагал, че световното първенство може да бъде такъв тест на психиката”. Нервите провалиха маджарите в решителния мач и това бе началото на края на този знаменит отбор. След загубата на „Ванкдорф” Унгария в 18 мача не познава вкуса на поражението, като серията завършва в началото на 1956 г. срещу Турция. Тази загуба бе последвана от равенство и две поражения, след които Шебеш е освободен от поста. През същата година съветските танкове нахлуха в Будапеща, а част от звездите, начело с Пушкаш, избягаха на Запад и Студената война погълна Магическите маджари.
Густав Шебеш продължава кариерата си на клубно ниво. Заема поста вицепрезидент в УЕФА, шеф на Унгарския олимпийски комитет, работи и като спортен журналист. Той е сред инициаторите на европейските първенства. Златната ера на унгарския футбол обаче приключи.