Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

20-09-2019 Миятович: Целим се в дубъл

Миятович: Целим се в дубъл

20-09-2019 Тема спорт

Вратарят на Левски Милан Миятович даде интервю за телевизия Bulgaria ON AIR. 32-годишният черногорец говори за старта на кариерата си, за това че в началото е бил нападател. Разкри, че конкурентът му за място под рамката на сините Николай Михайлов му е помогнал много за аклиматизирането на "Герена". Миятович се върна и към спомените от разпадането на Югославия.



ЗА СТАРТА НА КАРИЕРАТА СИ
Първия път, когато стъпих на терена, бях на 6 години. Тогава бях полеви играч, а не вратар. След като навърших 10, застанах под рамката и оттогава досега играя на тази позиция. В началото стартирах като нападател, но след време смених ролите. Не знам защо, но винаги съм искал да бъда вратар. Определено това ми доставя повече удоволствие. И преди да започна с професионалния футбол, когато играех на улицата в Черна гора, мечтаех за тази позиция.
Започнах да играя футбол в моя роден град Плевля. Изкарах 6 години в местния Рудар и там постигнах най-големите си успехи. Спечелих пет трофея - 2 титли и 3 купи. Играл съм и в други черногорски тимове, излизал съм и в Европа. За последно бях в Будучност, а преди това пазих за Бокел. Там също изкарах добри години. Настроението беше отлично, имах много приятели. Атмосферата за игра, както и за живот беше перфектна.

ЗА ВРАТАРСКИЯ ПОСТ
Да си вратар има и своите негативи. Хората са странни и когато отборът им пада, винаги първият виновник е този, който е под рамката. Гледа се голът - кой го вкарва и кой го допуска. Така е в спорта, трябва да свикнеш с това. Вътре в отбора обаче ние сме един екип. Всички носим отговорност - както при победите, така и при загубите. Никога не се нападаме един друг за грешките.
Имах един треньор в клуба, в който започнах. Той казваше, че вратарят се учи, докато е жив. Старая се да го правя. Изпълнявам всичко, което Петър Хубчев и щабът му поискат от мен. Щастлив съм, че ми се доверяват.

ЗА ЛЕВСКИ
Левски е велик клуб, знаех това още преди да дойда. Чувал съм за титлите, за славните мачове в Европа. Когато получих възможност да играя за отбора, нямаше как да откажа. Разбира се, допитах се с доста хора, преди да дойда. Всеки ме убеждаваше да го направя и потвърждаваше, че клубът е много голям.
Ако трябва да съм честен, не мислех, че толкова бързо ще се адаптирам към отбора. Пристигнах през лятото, а скоро след това вече бях важна част от колектива. Смятам, че близките език и нрави също ми помогнаха за това.

ЗА ЦЕЛИТЕ
На толкова голям отбор му отиват единствено победите, както и трофеите. Знам, че вече 10 години няма отличие. Това прави желанието ни за такива още по-настървено. Всички се целим в дубъл - титла и купа. Надявам се да го постигнем. Очаквам по-добро представяне и в Европа. Защо следващия път да не стигнем поне едно стъпало по-напред? Трябва само да бъдем здрави. Всичко друго ще дойде само.

ЗА НИКИ МИХАЙЛОВ
Ники Михайлов е голям професионалист. Той също много ми помогна в адаптацията. Важно е да имам конкуренция в негово лице, за да се развивам. Ние сме приятели. В такъв клуб очакванията и към двама ни са големи. Аз се трудя много, той също. И двамата се стараем да заслужим мястото си. Професионалисти сме и всеки ще приеме като нещо нормално ротациите. Нямам никакви притеснения. Борим се, а по-добрият ще пази. Факт е, че от началото на сезона неизменно съм под рамката. Така се случи и съм много благодарен за доверието, което ми гласуваха. За това работя в крайна сметка - да покажа уменията си и да защитя своето име и това на отбора. Трябва да оправдая очакванията към себе си, старая се да го направя напълно.

ЗА ПУБЛИКАТА
Тук феновете са страхотни. В Черна гора не е точно така. Разбира се, играл съм пред доста публика за националния отбор. Тук обаче е различно. Хората живеят за отбора и това определено дава допълнителна мотивация.

ЗА ВОЙНАТА
Роден съм през 1987 година. Бях малък, когато започна разпадането на Югославия и не си спомням много от това време. Живеехме в Черна гора и не сме имали толкова тежки моменти, колкото в другите страни - Босна, Хърватска. Когато пораснах, моите родители ми разказваха, че за тях е било тежко да се живее по това време независимо къде. Самата обстановка е била напрегната. Знам, че инфлацията е била голяма. Например получаваш заплата в петък, купуваш си кола, а в понеделник с тези пари можете да си вземете само хляб и мляко. Било е наистина трудно. За мен обаче няма разделение - всички сме един народ. Няма значение от вярвания, религия... Всички сме едно, няма разлика между нас. Просто съществува една условна граница. Но в крайна сметка сме един народ.

ЗА ИДОЛА СИ
Моят идол на вратата е Джанлуиджи Буфон. Когато започнах да пазя, той ме впечатли. Беше изключително добър на младини. А уникалното е, че и досега показва уникална класа. Определено той е типът вратар, на който искам да приличам. Безспорно е жива легенда.