Миньор затъва в посредственост

Лош атестат за перничани е да загубят точно от този немощен Левски

Традиционно спрямо историята и актуалните позиции в българския футбол Миньор Перник е аутсайдер срещу Левски. От тази позиция обаче жълто-черните по често не са губили от „сините”, отколкото обратното. В последните 10 години, след поредното връщане на Миньор в елита, точно това дерби на Давид срещу Голиат съдържаше в себе си по особена харизма и по голям от обикновеното залог. За публиката на Миньор, Левски е враг номер едно и много често отборът е удовлетворявал потребността на своите фенове с пускане на кръв точно на този противник. Оттам пък се повдигна самото реноме на двубоя между Перник и София – Подуене.
Долу –горе това бяха предпоставките, Миньор Перник да напипа поредния неуверен в себе си Левски и да поднесе новата порция удоволствие на своите привърженици. И точно това не се получи, не само като резултат, но и като игра. Домакините не демонстрираха нито един явен аргумент, за да спечелят мача и общо взето безславно и без особена съпротива си приеха съдбата на победен. Това явно противоречие с традициите на този двубой, остави леко горчив привкус в съчетание с напълно незащитените твърдения за силната игра в отбрана. В Миньор ще са много далеч от истината ако наистина смятат, че защитата им е силната част. Точно срещу Левски те позволиха на съперника лесно да създава доминация на терена и още по лесно да достига до така наречените подстъпи пред Чворович. Който между другото наистина е добър вратар за нашите стандарти.
На фона на този очакван, но не състоял се в пълна степен мач, диагнозата за Миньор е

футболна
непълноценност.

Отсега е ясно, че максимумът, който отборът в този си вид може да гони през това първенство е 10-12 място в класирането, което ще се постигне не защото имат някакви солидни постижения, а заради наличието на прекалено много по слаби отбори в групата. Ако елитът бъде стеснен до 12 отбора, Миньор ще е първият който ще изхвърчи на секундата. Още една прогноза за клуба – няма да спечели повече от една победа срещу първите 6 в класирането и ще загуби всяко едно гостуване срещу челниците. Което също е показателно, защото целта за отбори като Миньор е да смачкат фасона на богатите. Причината да се заговори повечко за клуба бяха победите над грандовете по времето на Антон Велков. Да биеш Левски или ЦСКА не е равнозначно само на три точки актив. Това е единствения начин един по малък клуб да бъде забелязан и да направи позитивно впечатление. Както стана преди 2 или 3 години, когато Миньор оказваше истинска съпротива на най-силните в България. С игра като тази в неделя на стадиона на мира, жълто-черните се сливат с останалата сива маса. И не са нищо повече от една Монтана, клуб, който трупа достатъчно точки за спасение, но никой не иска да му гледа мачовете, защото те са с предизвестен резултат. Смисълът на съществуването на Миньор е

да бъде ярък и
запомнящ се,

такава е и традицията на клуба. Може това да е и с по желязна от допустимото игра, с малко повечко селяния казано по образно, но с наличието на характер. Сегашната сбирщина като, че ли е твърде далеч от познатия миньорски характер.
Освен всичко останало, преди 3 години пак по времето на Антон Велков тима можеше да бъде конструиран като игра и като конкретни състезатели. Сега се върви по коренно различен път, събрали се някакви отпаднали оттук-оттам футболисти и се разчита на базата на някакви митични техни качества да се направи отбор. Примерно защитник, който е играл преди 5 години в Левски по времето на синята приказка, друг, който идва от Пирин, трети минал през 10 клуба за 10 години и никъде не е доказал, че става за нещо. Не мога да разбера и защо на Миньор са му притрябвали чужденци!
Но и това не е най-тревожното.

Миньор определено
има и треньорски
проблем.

Таванът на Стойчо Стоев, който е прекрасен човек и специалист, но прекалено дълго се мота в изпадащи отбори със съмнителни бюджети и това му се отрази зле, е твърде нисък. През миналата година той успя да извади отбора от кризата, но това по скоро бе естествен процес, а не толкова негова заслуга. Между впрочем Миньор спокойно може да си влиза и излиза в тежки кризи, без опасност от изпадане. Не изключвам никак възможността отборът да не запише нито един пълен успех след седмия кръг до края на полусезона, но пак ще завърши на мястото, което посочих в началото. Притеснителното и обезпокоителното в случая не са точките, а играта и изпълнителите на тима. Непредубедения зрител има определени очаквания спрямо този клуб и в мачове като този с Левски те остават напълно излъгани. А най-излъганите в събота бяха феновете на Миньор. Да не говорим и за не чак дотам неоснователните съмнения за антифеърплей, което пък съвсем вкарва нещата в друга орбита. Някак странно най-силното звено на тима бягаше от топката, докато Левски най-накрая вкара гол. Но хайде, може да го отдадем и на липсата на класа. Ако нещо истински липсваше на този мач то това бяха познатите директни сблъсъци. Вярно, че Гаджев хвана един жълт за гушата, но и този епизод бе прекалено показен и само доказва, че истинския спектакъл не се състоя.