Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Минчев е прав – потенциалът  ни е силно ограничен

Минчев е прав – потенциалът ни е силно ограничен

27-03-2016 Хари ЛАТ??ФЯН

„Не разполагаме с потенциала на водещите отбори. Ограничени сме от това естество, но може да компенсираме с работа и много желание”. Така Любо Минчев определи картинката в родния баскетбол и вероятния състав, с който ще работи в националния отбор през лятото. Вглеждайки се по-задълбочено в списъка с имена, които се очертава да повика, то над бив??ия гард на България и настоящ треньор на Берое облаците са доста тъмни.
Започвайки от онези момчета, които играят в чужбина, положението не изглежда никак приятно. Страната ни има около 30 баскетболисти отвъд граница. От тази бройка изключваме близнаците ??ванови, които няма да играят през лятото, както и ??лиян Евтимов, който няма право да облече екипа на родината си. Резултатът? Едва 8 човека играят в първите дивизии на съответните страни. Единствено Чавдар Костов (Кавала) и Александър Везенков (Барселона) пък мерят сили в действително силни ??ампионати като гръцкото и испанското. Вторият получава и малко игрово време в Евролигата, като безспорно в негово лице е и надеждата да измъкнем все пак нещо от Словения, Украйна и Косово.
Станимир Маринов (Прищина), Христо Николов (Виелкополски), Павел Маринов (Динамо Б), Веселин Веселинов (Тими??оара), Кирил Райков и Галин Михайлов (Трьомсьо), са останалите, които се подвизават в елита на първенствата си. Доскоро??ният лидер на Балкан – ??ван Лилов се мъчи във втора дивизия на ??талия, а от борба за титлата в Аржентина, Александър Янев се озова в долното ниво на Франция. Павел ??ванов пък така и стои без отбор, след като бе върнат от Байя Баскет. От всички изброени, ??естима играят като леки и тежки крила, което прави изборът още по-комплексен. Потенциалът на 20-годи??ния Николай Вангелов като център от друга страна се равнява на средно 2-3 минути във втородивизионния италиански Новипиу. ??зводите всеки сам може да направи.
Поглеждайки към родното първенство пък, картинката не става много по-приятна. От първите 30, които се открояват малко по-сериозно като изяви, само 13 са българи. Вглеждайки се по-внимателно впечатление прави, че 8 са... леки и тежки крила. Такива, каквито вече изброихме и сред легионерите ни. Гардовете, които трябва да организират играта, са двама – Пламен Алексиев, който ще стане на 32 през лятото и едва в последния сезон има??е водеща функция в Черно море, а сега и в Берое, както и Александър Груев (Спартак Плевен), който ще навър??и 33 и се бори с постоянни контузии.
??ли казано по друг начин, родните баскетболисти или са водещи фигури на позиции, на които изобилстваме от варианти, или са с поддържаща роля на чужденците. Нещо, което до голяма степен успокоява част от тях и те се задоволяват с малкото, без да опитват да прогресират. ?? когато настъпи момента да бъдат лидери на националния отбор, те не са готови, защото не са такива в собствения си клуб...
??деята Филип Виденов да се завърне в представителния ни тим е прекрасна. ?? той ще бъде полезен. Но няма как на 36 да бъде основен двигател. Същото се отнася и за Йордан Бозов, който на 37 слага в малкия си джоб много от по-младите си „конкуренти”.
В такъв случай, вариантите пред Минчев за някакво чудо през лятото, са два. Единият – да събере млади и недоказани момчета, с три четири по-опитни, които да се хвърлят максимално и без страх в боя, без към тях да има някакви очаквания. ??ли да извика познатите имена от последните години, с някоя и друга промяна, но не толкова съществена, и да се надява, че ще ги убеди в своята и тази на националния тим кауза. Каквото и да стане обаче, едно е сигурно. Без чужденец този тим е обречен. Кой ще е той зависи както от селекционера, така и от бюджета на федерацията.