Мечоците сграбчиха Стенли

Never give up, never let down - "Никога не се предавай, никога не падай по гръб". Това бе водещият мотив, който държеше Бостън Брюинс през изминалия сезон. Сезон, който ги покри със слава. В ранната утрин на четвъртък мечоците победиха в седми мач Ванкувър в Канада и спечелиха шестата купа Стенли в историята си, първа от 1972 година насам. Сториха го по убедителен начин - разгромиха опонента си с 4:0 с по два гола на Брад Марчанд и Патрис Бержерон (вторият му бе при числено предимство на съперника). А на вратата си имаха големия Тим Томас, който спаси 37 удара, и заключи врата си за близнаците Даниел и Хенрик Седин. Но всичко по-реда си.
Може би този тим на Бостън нямаше да е толкова силен, ако не бе изпил до дъно чашата с горчилка точно преди година. Тогава мечоците водеха на полуфинала с Филаделфия Флайърс с 3:0 мача (играе се до 4 победи). Те пропиляха преднината си и се стигна до 7-и двубой в Бостън. Домакините поведоха с 3:0, удариха 2 греди и... загубиха с 4:3. Никой не можеше да повярва на случилото се... Говореше се, че тимът е прокълнат.
Силният обаче умее да става, след като е получил удар. Така бе и с черно-златистите, които се завърнаха по-силни и с характер от желязо. Те се класираха под номер 5 в Източната конференция за плейофите и този път целта им бе само една - трофеят. В първия кръг трябваше да срещнат кръвните си врагове от Монреал Канейдиънс. Бостън изоставаше с 2:0 мача в серията, но спечели с 4:3 срещи. В следващия кръг се разправи с миналогодишния си кошмар Филаделфия - с 4:0 победи. За да надвие на финала на Изток Тампа Бей. И пак в седми мач, в който Томас отново заключи вратата си.
В битката за трофея дойде ред и на най-добрия отбор в редовния сезон Ванкувър. Канакс бяха големите фаворити, но с много пот мечоците успяха да спрат първите им две линии, в които блестят близнаците Хенрик и Даниел Седин, Райън Кеслър, Алекс Бъроус и Лапиер. След като изоставаха с 2:0 в серията (1:0 и 3:2 след продължение за Канакс) дойде ред на двубоите в "ТД Гардън". След 4:0 и 8:2 резултатът бе изравнен, а мачовете, наречени "Бостънското клане" и заради пролятата кръв (Нейтън Хортън, отбелязал победните голове в седмите срещи с Монреал и Тампа Бей получи зверска контузия в главата и може би ще се върне не леда през следващия сезон). След още една разменена победа се стигна и до последния мач. Двубой, който ще се запомни с рекордите. За първи път отбор успя да спечели Стенли, след като е играл три пъти 7-и мачове.
Останалите бяха на Тим Томас, който бе провъзгласен за MVP. А за най-добър вратар преди срещата бе смятан любимецът на цяла Канада Роберто Луонго... Та Тим Томас постави рекорд за най-много спасявания в плейофите за един сезон (798), стана вратарят получил най-много удари в плеойфите за един сезон, постави рекорд за най-много спасявания във финал за Стенли (238), стана първи сред вратарите със средно 1.98 гола, допуснати на мач, и 94.0% на спасени удари след редовния сезон, завърши плейофите с 11-1 (победи загуби), когато към него са отправени повече от 35 удара, стана първият с шутаут в седми мач за Стенли, допусна средно по 1.15 гола на финала - най-добро постижение в модерната ера на хокея.
След всичко сторено от винаги усмихнатия Тими нямаше как трофеят да не отиде в ръцете на словашкия капитан Здено Хара, а след това да не попадне в обятията на 43-годишната (!) легенда Марк Реки...
Всъщност с този успех Брюинс се доказаха пред Бостън и цялата област Ню Ингланд. Защото в последното десетилетие другите отбори от града - бейзболният Бостън Ред Сокс и футболният Ню Ингланд Пейтриътс спечелиха по няколко титли. Само мечоците гледаха отстрани. Но накрая се събудиха от сън и стигнаха до един от най-сладките триумфи в историята си.