Местим първенството на топличко в Турция

Или защо Левски и ЦСКА не правят трансфери, БФС не знае кой футболист на кой клуб принадлежи, а синовете на известните искат в България


Рубриката „Месечен цикъл“ отбелязва първия си ден днес. В нея ще правим обобщение на значимите събития в българския футбол пред последните 30 дни. 2012 година започна в добре познат стил, малко скандали, малко трансфери, много провалени такива, малко смях, малко намръщени физиономии и много клишета – селекцията е отворен процес, а резултатите в контролите не са важни.


ЦСКА
Организация. Тази дума бе символ на славния армейски клуб в продължение на много години наред, като с настъпването на демокрацията постепенно основите се разклатиха, а през януари 2012 година вече сме свидетели на другия полюс – дезорганиация. В ЦСКА се знае, че едни хора от време на време наистина вадят пари и се разплащат. Същото така от време на време същите хора прибират пари. А има едни други, които са се наредили на опашка за пари. Един хотел в Свиленград чака петцифрена сума, друг хотел в Сандански също чака петцифрена сума, бивши футболисти и те чакат, посредници и агенти също се надяват да си получат дължимото. В същото време ЦСКА си харчи като за световно. В българския футбол явно никога няма да има финансов феърплей и това някак си трябва да се регламентира от БФС.
В Италия също опашка. В град Удине, на стадион „Фриули“ са се наредили поне десетина футболисти, които чакат всеки момент да им бъдат разписани командировъчните към град София, стадион „Българска армия“. В ЦСКА сигурно така си представят картинката вече цял месец. Дааа, идват, изчакайте малко, на границата са. И така всеки понеделник и сряда пичовете от Удинезе пристигат, а всеки петък трансферите ще се забавят още ден-два поради независещи от нас обстоятелства. Единственият печеливш от цялата работа е Иван Йовановски, който на гърба на ЦСКА ходи на обучение в Удинезе и после се „отблагодари“ подобаващо, като си събра багажа с дестинация Разград. За да бъдем обективни, ще отчетем, че при червените дойдоха лекар и кондиционен треньор от Италия, но нека изчакаме колко време те ще издържат, а любопитното е какво има в чантата на доктора. Капки ли, сиропи ли…

Левски
Сините ли закъсняха или времето бързаше, това ще го покаже най-близкото бъдеще. Факт е, че и на „Герена“ организацията е по-скоро пожелателен, отколкото реален процес. Каква е рекапитулацията в Левски за първия месец на 2012 година – двама си тръгнаха, двама се сбиха, няколко комплекта по двама не дойдоха, други двама бяха нарочени за слабаци и им се търсят отбори и общо взето това е. Само да не се окаже, че тези двамата, които напуснаха, са го направили прибързано, защото на техните места други няма. Да кажеш, че и така могат да минат сините, не е вярно, защото треньора сън не го хваща, че ще работи с наличния материал. По веригата нагоре всички чакат - Гонзо чака бързия влак, Иво Тонев чака едни пари от едно място, но не се знае това място банка ли е, баничарница ли е, БАН ли е, „Булгартабак“ на същата тази банка ли е… А този, който прати Иво Тонев на „Герена“ има да оправя цяла една държава и няма време и сили и на Левски селекцията да прави. Това остана, Бойко Борисов да търси футболисти за любимия си син отбор. Някъде по веригата е Тодор Батков, който чака първа възможност, за да застане „случайно“ пред камерите, за да каже, че Левски продължава да е негова собственост.



ЛОВЕЧ
Революцията в клубния футбол е назначаването на Христо Стоичков като треньор на Литекс. Той е човекът – всичко за клуба от Ловеч, това е ясно. Стоичков ще казва кога се става, кога се ляга, кога се тръгва и за къде, колко време е достатъчно да се стои на лагер в Сандански, кък е по-добре от там да се пътува през Гърция за Свиленград, колко време е достатъчно да се виси на летището, как се наема чартър за 2 часа и изобщо Гриша Ганчев може да каже на Трифон Попов, Стойчо Стоилов и Величко Дихонов могат да си търсят друга работа. Ето това е голямата фигура. Докато всички се джафкаха за допинг-скандала в ЦСКА, Стоичков само махна с ръка, извъртя си погледа на другата страна и каза да не го занимават с глупости. Правилно. Може да е всякакъв, но космополитна фигура като него не трябва да си ангажира вниманието с някакво си скандалче с някакви си трима от друг отбор. Когато му се говори, той трябва да споделя глобални въпроси свързани с развитието на футбола в България и по света. Ами не върви да питаш Стоичков дали в Литекс всички играчи са здрави, с какво настроение заминават на подготовка в Турция и дали в контролите по-важна е играта, отколкото резултата.

СНЯГ
То бива, то може, но това през януари мина всякакви граници. Навън всички са облечени като фенове на Динамо Киев – с тъмни дрехи, големи шапки и са се сгушили и намръщили като за последна зима преди края на света наесен. Единственият футболен клуб, доволен от снега е ЦСКА. Колкото повече сняг, толкова повече чистене, толкова повече пари от общината – това е най-добрата формула за собствениците от „Титан“. Ако продължава все така да е снежно, първите кръгове от пролетния дял може като нищо да се проведат в съседна Турция. И без това повечето от отборите ни са в Анталия или Белек. Съдиите в Турция не са проблем, както вече добре знаем.
В противен случай тук полусезона ще започне с червени топки и снежни, замръзнали или в най-добрия случай кални терени. Коефициентите за „ъндър“ ще паднат до 1.20, а треньорите ще казват: С оглед на условията съм доволен от мъжката игра на момчетата, които се вложиха. Резултатът ни устройва, важното е, че се предпазихме от контузии. И за какво беше тая подготовка на тревни терени в чужбина, като тук ще става дума за съвсем друг спорт.
А този вечно изкуствено усмихнат Емил Чолаков от Времето на bTV има право малко да се намръщи, когато говори за температури от порядъка на минус двайсет градуса. „Утре на места ще е 25 градуса под нулата, ще се усеща като минус 82 градуса, хаха“. Е, много смешно, няма що.

ЧЕРНО ТОТО
Що е то „черно тото“ и има ли то почва у нас. След Локо Пловдив – Пирин 4:4 и Левски – Локо Мездра 3:1 сме абсолютно и категорично убедени, че това явление се наблюдава и по българските терени. Други случаи няма да посочваме, тези двата са красноречиви. Наскоро от Гърция информираха това, което тук си говорехме неофициално, че бившият президент на Беласица Костадин Хаджииванов е важен човек в йерархията на този бизнес. Живеел някъде в Макао, което за аудиторията е съкращение на „мляко с какао“, но явно като се говори за азиатски пазари и букмейкъри се имат предвид точно такива държавици от този регион. Някъде от там бе „организиран“ и приятелския ни мач с Естония. Хаджииванов по същото време бе в неизвестност, едва наскоро се разбра, че от доста време го търсят огранизации, завършващи на „пол“.
Пак в Турция български съдия си забрави името и реши да използва името на свой колега, защото трябваше да докара един приятелски мач до предварително зададен му резултат. Ама не му дали хонорара от 350 евро. Хаха, те и митничарите ако разчитаха на едната заплата, какво щеше да има в хладилника им. Така и с нашия съдия. Той неговото си го е взел от Макао ли, от Сингапур ли, от Малайзия ли или от Тайланд. Не го търсете да му давате рестото.

ТУРЦИЯ
Още сме в Турция. Този път не като предпочитана, а като неизбежна дестинация за звездите от българското първенство. Суперталантът Ивелин Попов анонсира какви ще са тенденциите. Той досега трябваше да е сменил Газиентеп с по-голям клуб и евентуално от друга държава, но трудно ще стане, като се има предвид, че след 70-ата видимо му падат батериите.
След него и Дока и Том и всички други звездни Мадурейри от България отидоха да си изкарват хляба в Турция. Западна Европа ни забрави и това е. Добре, че трите коня в Англия не само, че продължават да играят, но го правят на ниво, имаме и двама силни в Холандия. Да е жив и здрав и Тунчев. Но перспективата е ясна. Вече трудно ще продаваме в сериозни първенства, не че турското е слабо, говорим за другата посока. Тази зима Жужу и Спас Делев отлетяха при първите реални пари сложени на масата. Така ще е, вече ще кълвем и на най-елементарната стръв, защото като спортно-технически качества футболистите у нас отстъпват значително. Дето се вика хем няма кой да ги научи, хем на тях повече им харесва Студентски град. А като гледаме и какви гениални треньори имаме, сме по-скоро скептични, че скоро ще се появи продукт, който да бъде продаден на сериозен европейски отбор. Или хайде нека да е по-слаб тим, от Англия, Испания, Италия, Германия…


АХ, ТОЗИ СЪДИЯ
Преди няколко дни Цветан Георгиев сложи край на съдийската си кариера, като постави началото на дискусия на тема „Кой кой е в българския футбол“. Не че този въпрос е забравен, но Малката Баничка директно си каза кой е скритият шеф на Съдийската комисия през цялото време, независимо от непрекъснатите официални рокади. Гриша Ганчев даде храна на Цецо Георгиев в официалния сайт на ПФК Литекс, но след като стана дума и за сексуалната ориентация на съдията, беше ясно, че този рефер бял ден няма да види. Ловешкият меценат бил благороден, широко скроен и не знам си още какво, но като се запъне за някоя дреболия и край. Какви ли не откровено поръчкови и и тотално слаби съдии бяха връщани в нарядите, но Баничката не получи втори шанс и това е положението. А колко футболни хора още е съсипал Гриша Ганчев, само можем да гадаем, но от устата на авторитет като Иван Вуцов, това звучи стряскащо.
Ако някой досега си е мислел, че опрощаването на наказанието на Дока за хулиганския удар срещу играч на Пирин, че многото отлагания и пренасочвания на мачове, че постоянно приятелски настроените съдии, са случайни неща, може да се обади на Иван Вуцов да го пита какво е имал предвид.
А ние се чудим защо треньорите на Литекс имат съкровен принцип да не коментират съдийството, докато момчетата от противниковия отбор винаги си носят легени, които пълнят със сълзи в съблекалнята.

НАШЕСТВИЕТО НА СИНОВЕТЕ
Крушата не пада по-далеч от върбата. Това обаче е в случаите когато върбата ражда круши. А кръвта вода става ли? По-скоро не. Доказателство за това са два предстоящи знакови трансфера в български клубове. Спокойно, Диого няма да стъпи повече в ЦСКА, също и Анелка е далеч от Левски.
В Локо Пловдив се намира синът на легендарния израелски футболист Хаим Ревиво. В Светкавица джитка наследникът на още по-легендарния Джордж Уеа. После ние несправедливо обвиняваме клубовете, че нямат скаутска система. Как така такива известни деца се озоваха в А РФГ на България, още не ни го побира акъла. А това, че и двамата минават проби, е дезинформация. Чакаме да се постопли и да посрещнем Уеа старши в Търговище, да занесе малко българско вино в Либерия, да видим пък той каква ракия от Африка ще донесе…
В ЦСКА малко се обидиха, че са далеч от модните тенденции на колекцията „Люта зима 2012“ и взеха друг син на известна личност. Отрочето на певицата Малина вече тренира с отбора на Димитър Пенев и се надява на договор. Реакцията на Левски няма да закъснее. Иво Тонев ще наеме самата Малина да пее в „Найт флайт“, защото на синия началник му писна да бъде капо цяла зима. Всички правят селекция, а той само си чеше езика.

АДВОКАТЕ, АДВОКАТЕ
Признаваме, че вече ни е изключително трудно да обявим някой трансфер за абсолютно сигурен, защото в българския футбол явно има правила, които не са правила. Вече не помним колко пъти се случи играч, който се е снимал с фланелката на новия си клуб и е представен официално, да няма нито един официален мач със същия екип.
БФС е държава в държавата и това е вън от съмнение. Само от време на време се чудим защо от футболната централа не спазват дори собствените си закони, които понякога са крещящо различни в сравнение с тези от Европа.
То бива, то може, но това което се случва, понякога е уникално куриозно. Лицензи за участие се раздават против всякакви правила, треньори без сертификати си стоят без проблем на пейката, мачове се отлагат от предния ден, без да се спазва условието за минимум предхождащи часове, наказания се намаляват и опрощават според това кой колко даде под масата, всеки взима допинг по собствено усмотрение, не е ясно колко отбора и колко Б групи ще има от лятото, играят се баражи до Нова година, футболисти подписват с по пет клуба едновременно, адвокати вият опашки по канцелариите и изобщо хаоса е пълен. А Боби Михайлов играе кючеци и щрака с пръсти, сякаш е цъфнал и аха всеки момент да върже.

НОВИТЕ ШКОЛИ
Да разчитаме на собствени юноши или да увеличим импорта? Истината винаги е някъде по средата, това е ясно. Със собствени кадри резултати не могат да се гонят. Вносните футболисти обаче нямат сантименти, не са закърмени с идеята, не ценят емблемата и други подобни нереални за съвременния свят алабализми звучат непрекъснато, когато в един клуб има криза или поне кризичка.
Докато изяснят приоритетите си, Левски и ЦСКА смениха шефовете на школите си и то посред зима, в най-големия сняг. Кирил Ивков и Спас Джевизов се заеха с тежките задача да посеят нови растения, с нови корени, да върнат старата слава на великите столични вечни врагове.
На този етап обаче легендите са по-скори директори на замръзнало езеро. В Левски цялата школа тренира на един изкуствен терен, който е в трагично състояние, а в ЦСКА тренират където сварят, защото нямат дори и това.
В същото време бедния вариант на Локомотив София връща един по един свои юноши в зенита на кариерата да спасят родния си клуб от изпадане. Треньорът Велков също е излезнал от школата, която сега съществува само защото има такова изискване, за да получи Локо лиценз за участие в А група.